Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Чуждестранните инвеститори се хванаха в турски капан

Турската лира се търгуваше под инфарктен натиск, притисната между заплахите на турския президент Реджеп Ердоган и съветите на валутните експерти.

В края на миналата седмица Ердоган предупреди инвеститорите, че ще платят "висока цена" за валутните спекулации. А турската Агенция за надзор и регулиране на банките обяви през уикенда, че разследва щатската инвестиционна банка "Джей Пи Моргън Чейз" заради съвет към клиентите й да продават лири в очакване турската валута да отслабне към  конкурентите си. Надзорниците определиха поведението на банкерите като "подвеждащо и манипулативно". Почти веднага своя собствена проверка започна и турският Борд за капиталови пазари. В реч на предизборен митинг в Истанбул на 24 март Ердоган предупреди инвеститорите за този "провокативен акт".

Негодуванието бе провокирано от 6.5-процентния спад на лирата към зелените пари на 22 март, породен от опасения за забавения глобален растеж и от внезапното свиване на валутните резерви на турската централна банка. Валутните запаси на централната банка намаляха с 6.3 млрд. щ. долара в периода от 4 до 15 март - най-мощният срив от януари 2014-а. Официални представители на институцията обясниха още в края на миналата седмица, че това не е някакво извънредно събитие и е предизвикано от погасяване на чуждестранни задължения и продажби на твърда валута на държавни компании, вносители на енергия.

След като турската валута изскочи над 5.5 лири за един долар, двама анализатори на "Джей Пи Моргън" препоръчаха на клиентите си да "скъсят" (да продадат) лирата към долара, за да "хванат" движението до 5.90 лири за долар. Според банкерите спадът на валутните резерви е "незащитим" и предупредиха, че той може да се задълбочи след местните избори на 31 март, ако правителството предпочете да не обърне достатъчно внимание за засилване на лирата. Турската валута приключи търговската си сесия на 22 март с 5.1% спад към американската - 5.7593 лири за един щатски  долар - увеличавайки спада си от началото на годината до повече от 8 процента.

Високите валутни колебания подтикнаха към действия турската централна банка, която след затварянето на пазарите на 22 март обяви, че прекратява кредитирането при базовата лихва от 24 процента. Експертите изтълкуваха анулирането на едноседмичните репо-аукциони като намерение на турските централни банкери да осигуряват финансиране или с еднодневната лихва от 25.5% или чрез ликвидния си прозорец на 27 процента.

На практика банковите парични стратези се постараха да прекратят спекулациите, че използват валутните резерви, за да подкрепят националните пари преди изборите на 31 март. Те принудиха търговските банки да теглят заеми при лихва от 25.5% и не им отпусна никакво финансиране в чуждестранна валута по време на проведения едноседмичен суапов аукцион. По този начин централните банкери могат да вкарат в банковата хазна 2.5 млрд. щ. долара през тази седмица. А задграничните инвеститори не могат да продадат купените лири, защото не успяват да намерят партньори. Четирима банкери, запознати директно с положението, твърдят, че турските банки са под натиск да не осигуряват ликвидност.

Всъщност чуждестранните фондове се опитват да се освободят от турските пари още от миналата седмица, когато "Джей Пи Моргън" посъветва клиентите си да "скъсят" лирата и започнаха "да валят" поръчки за продажби на лири. Индикатор за дълбочината на ликвидния спазъм е цената на еднодневните кредити в лири на офшорния пазар, скочила над десет пъти от началото на седмицата и достигнала 325% на 26 март и 1200% два дни по-късно.

Стратегията обаче работи, защото от понеделник турската валута е поскъпнала с 8%, като в късните часове на 26 март цената й  се повиши до 5.30 лири за един долар, а в ранната следобедна европейска търговия - на 28 март, се разменяше срещу 5.5921 за един щатски  долар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във