Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Централните банки сверяват часовниците си

Клаас Кнот

Напоследък финансовите пазари като че ли подценяват глобалните рискове, което ги прави особено податливи на сериозни корекции, предупреждава членът на управителния съвет на Европейската централна банка Клаас Кнот. Той посочи, че на фона на мощния ръст на световните борсови индекси стойностите на коефициентите, отчитащи размаха на пазарните колебания, предполагат безпрецедентно спокойствие дори в условията на широко отразените в медиите политически кризи - референдума в Каталуния, дипломатическия скандал между Турция и САЩ, ядрените тестове на Северна Корея и опасността от твърд BREXIT. 

В интерес на истината търговците действително игнорират изобилието от политически небивалици при сделките си. Което не означава, че изненадващо икономическо събитие не би могло  да разлюлее пазарите.

Едно от множеството неизвестни, според анализаторите, е дали Федералният резерв ще повиши още веднъж основната си лихва през декември. Публикуваното на 11 октомври резюме от септемврийското съвещание на паричния комитет на щатската централна банка показа, че мнозинството парични стратези са подкрепили  по-нататъшните  лихвени увеличения и първото  вероятно ще е "по-късно през тази година", ако националното стопанство на САЩ продължи ръста си. Някои от присъствалите  банкери обаче са изразили безпокойството си  от тазгодишните прекалено слаби инфлационни нива и  са разделени във вижданията си за произхода и за най-адекватния подход към решението на  проблема. Повечето са изразили тревогата си, че ниската инфлация може да е в резултат не само на временни фактори, но и на явления с по-траен характер. Някои пък дори са настояли да видят още икономически данни, които "да повишат увереността им", че инфлацията ще се доближи до целевите 2% годишно, преди да подкрепят нов лихвен ръст. Щатските парични стратези очакват ръстът на американското стопанство през третото тримесечие да спадне заради нанесените тежки поражения от ураганите и от другите природни бедствия и да се засили отново през четвъртото тримесечие, когато икономическата активност в засегнатите райони се възстанови.

Зелените пари реагираха негативно на огласеното резюме от септемврийското съвещание на Федералния резерв и индексът, отчитащ курса им към кошницата от шестте им основни валутни конкуренти, се понижи с 0.3% процента. А търговията към единната европейска валута се прехвърли отново над 1.1850 щ. долара за едно евро. "Минутите" от дискусиите на щатските парични стратези обаче не промениха нагласите на инвеститорите, които оценяват на 78% вероятността за още едно повишение на основната щатска лихва през декември. Доходностите  на десетгодишния щатски дълг и на по-чувствителните  към  лихвените промени двугодишни щатски ДЦК също запазиха спокойствие. 

Оттук нататък интересът се прехвърля към ЕЦБ. Колегите на Кнот от управителния съвет на банката продължават споровете си за съдбата на банковата програма за покупка на активи в размер на 60 млрд. евро на месец, която трябва да приключи в края на 2017-а. Две седмици преди официалното им съвещание на 26 октомври, на което трябва да обявят решение или поне някакви насоки по темата и плановете си за икономическите стимули през 2018-а, противопоставянето между представителите на богатия Север и на колегите им от по-бедния Юг остава.

Публикуваните през последните месеци силни икономически показатели на еврорегиона мотивират северните страни членки да искат постепенно ограничаване на паричния разгул. Опонентите им пък са разтревожени от прекалено слабите инфлационни нива и искат удължаване на срока на програмата и дори превръщането й в безсрочна. Главният икономист на ЕЦБ Петер Прат е привърженик на средния път - по-ниски количества купени книжа за по-продължителен период, ако пазарите останат спокойни. 

Добрата новина е, че европейските централни банкери остават единни в ангажимента си да задържат лихвените проценти на еврозоната на досегашните им свръхниски равнища, докато е в сила програмата за парични инжекции, и да започнат да повишават лихвите след отмяната й. 

 У нас

междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази не беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 948 млн. евро (1855 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2.3% дял от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във