Банкеръ Weekly

Пари и пазари

БРОКЕРСКИТЕ КЪЩИ СЕ ЧУДЯТ НА КОЙ СЧЕТОВОДЕН БОГ ДА СЕ КЛАНЯТ

От няколко месеца счетоводните стандарти тровят сънищата на инвестиционните посредници и на техните счетоводители. Притеснения им създават различните изисквания към отчетите им, които предявяват държавните институции. Покрай суматохата около влизането в сила на новите Национални счетоводни стандарти от началото на 2002 г. се оказва, че Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК) е определила едни формуляри за представяне на състоянието на посредниците, а БНБ - други за подопечните й финансово-брокерски къщи (ФБК). Бедата е, че над 30 дружества съвместяват и двете функции. От общо 67 лицензирани ФБК около половината са и посредници при сделки с ценни книжа. Очевидно дружествата ще имат проблеми с преодоляване на раздвояването, но това е по-малкото зло. По-лошо ще стане, ако някой техен клиент поиска да направи справка за финансовото им здраве. Тогава той ще получи различна информация в зависимост от това дали я търси от централната банка, или от комисията по ценните книжа. Объркването стана, след като отпадна досегашният Национален счетоводен стандарт 15, който определяше формата на отчетност за тези компании. През февруари тази година правителството прие изменения на стандартите, според които със задна дата от Нова година посредниците вече ще се съобразяват с новия национален стандарт N5. Съгласно влезлите в сила правила, сметките на клиенти на финансовите къщи ще се отчитат в баланса на посредническите фирми заедно със собствените им активи. Досега те фигурираха само като обща сума в задбалансовите активи. Нещо повече, отсега нататък трябва да бъде описано с точност каква е оценката на инвестициите, но методиката, по която ще става това, не е много ясна. Сложността е, че вложенията в едни и същи книжа може да е осчетоводят с една стойност, ако са собствени средства на посредника, и с друга - ако са на клиент. (В първия случай книжата се записват първоначално по пазарна цена, а във втория - по конкретната покупна цена.) Да не говорим, че тепърва трябва да се прави оценка на акции, за които е била дадена поръчка преди години, но вече нямат пазарна цена, тъй като съответното дружество не е публично. Инвестиционните бонове пък нямат пазарна цена, тъй като засега са непрехвърляеми, каза пред в. БАНКЕРЪ счетоводителката на Булброкърс Здравка Георгиева. И ако се запишат в баланса по номинал, което е много далеч от реалната им стойност, отчетът ще се изкриви тотално. Освен това каква информация дават на публиката сметките на клиенти. Те само могат да я объркат, смята Георгиева. Според нея няма никаква подготовка и за влизането в сила на Международните счетоводни стандарти от началото на 2003 година. И в момента съществува хаос заради липсата на точни указания, а какво остава за следващата година. Сега работим само по Национален счетоводен стандарт N5, заяви за в. БАНКЕРЪ Елка Еленкова, началник на отдел Лицензиране и контрол на инвестиционните посредници и предлагане на ценни книжа към ДКЦК. Като приемат международните правила, тогава ще си говорим и за тях, допълни тя позицията на ДКЦК. А според международните стандарти клиентските сметки отново минават зад баланса на дружествата. От април тази година комисията изисква подопечните й лицензирани инвестиционни посредници да предават отчетите си по новите счетоводни стандарти, сиреч заедно с клиентските портфейли. Ние спазваме закона и затова работим по новия стандарт N5, уточни Еленкова. - Дали сме указания на посредниците и те са длъжни да ги спазват в тези форми, допълни тя. По-предпазлива се оказа БНБ, която е решила да не изисква от финансовите къщи да прилагат новите правила. Вместо това от 1 януари 2003 г. тя ще започне направо с прилагането на Международните счетоводни стандарти, заяви за в. БАНКЕРЪ Мария Григорова, шеф на Дирекция Специален надзор в Централната банка. Според нея посредниците, които едновременно с това са и финансови къщи, не трябва да се тормозят с прилагането на едни правила, които ще са в сила само за няколко месеца - до Нова година. Действията и на БНБ, и на ДКЦК си имат своето обяснение - едната институция леко заобикаля закона, за да не трови допълнително живота на надзираваните от нея фирми, а другата се попрестарава. Необяснимото е друго - защо двата контролни органа не координират действията си, а изпадат в това смешно положение спрямо надзираваните от тях дружества. Откъде посредниците да знаят кой точно баланс за 2002 г. да предоставят на данъчните, на статистическия институт, на търговско-промишлената палата или кой да публикуват в медиите. Каквото и да изберат, ще бъдат хванати в нарушение или от банковия, или от инвестиционния регулатор. Но проблемът явно ще има продължение. Въпреки че Нова година наближава, още не се работи активно по изготвянето на указания по приложението на Международните счетоводни стандарти. Оттогава те ще са задължителни и за банките, за застрахователите, за пенсионните и здравните фондове, и за публичните дружества. Сиреч, за всички, които са под контрола на специализираните органи за финансов надзор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във