Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Борсовите тореадори усилиха покупките

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Изборите в Германия излъчиха победител, но не с толкова изразена преднина, колкото се очакваше. Неяснотите около новото управление в най-голямата европейска икономика хвърлят сянка и върху бъдещето на единна Европа. От друга страна, Макрон дава заявка, че иска да води хорото, предлагайки реформи във финансовата сфера. И BREXIT явно ще го бъде, но никой още не знае кога и как. Преговорите продължават, но изявленията след всеки пореден кръг дават ясни сигнали, че все още нищо не е ясно. Испанската сага се задълбочава, а играта между бик и тореадор може да продължи дълго. На европейската сцена все още не е ясно коя постановка ще се играе и кой ще изпълнява главната роля. Ето защо еврото губи позиции и поевтинява спрямо другите основни валути. Инвеститорите се изнервят в обстановка на несигурност и липса на ясна перспектива както в политическата, така и в икономическата сфера. Естествено, те искат да печелят още и още, но страхът от загуби надделява над алчността. Ето защо покупката на държавни ценни книжа за момента се явява добра алтернатива. Това е основната причина цената на немските книжа да удържа позиции, въпреки че цената на щатските облигации се понижава, а доходността им расте в унисон с очакванията на поредното покачване на основната лихва до края на годината.

Българските книжа продължават да се радват на небивал интерес и от инвеститорите, и от дилърите. Една от основните причини за това е отличното здраве на държавната хазна, а също и на банковата ни система. Търговските банки разполагат с едни горещи 10 млрд. лв. и все още им е много трудно да намерят алтернатива за инвестиране. Кредитирането не върви с достатъчно бързи темпове, така както върви влогонабирането, и този дисбаланс пълни банковите трезори с прекомерна ликвидност. С част от тези пари дилърите предпочитат да си купят български книжа, и най-вече от еврооблигационните ни емисии, защото алтернативата им е да плащат на чуждестранните си партньори по минус 0.4% или на Българската народна банка - минус 0.6% годишно за наличностите си по сметки при тях.

От близо една година цената на българските емисии расте. Само за последния един месец тя отскочи с 1 евро при най-дългосрочните ни еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари. Тези с падежи 2035 г. и 2028 г. вече се договарят при 108 евро и 113.4 евро за 100 номинал. Това са исторически най-високите им стойности. Доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост, се срина надолу с по 10 базисни точки до съответно 2.55 и 1.60% на годишна база. Цените на следващите две емисии с падежи през 2027-а и 2024 г. също се повишиха, но със сравнително по-малка стъпка. Увеличението при тях е с умерените 60 и 30 евроцента, а доходността им се спусна на долу с по 7 базисни точки до 1.42 и 0.82% съответно.

Още по-драстично е увеличението на цената на вътрешните ни емисии, деноминирани в левове и търгувани изключително само между българските банки. Книжата ни с падеж след десет години поскъпнаха с 2 лв., а носената от тях доходност се срина с 23 базисни точки - до 1.35% на годишна база. Книжата ни с падеж след седем години пък поскъпнаха с 3 лв., а доходността им потъна с 44 базисни точки през последния един месец. Сделките с тях в момента се случват при едва 0.43% годишна възвръщаемост. Емисиите ни с падеж след три години отдавна се търгуват на отрицателна територия, като доходността им е минус 0.06 процента. Това на практика означава, че дилърите ни не очакват покачване на лихвите като цяло в следващите едно-две години. Да, 10 млрд. лв. не се раздават на кредит на крайни клиенти така лесно и бързо. Още повече че тенденцията все още е за акумулиране на излишна ликвидност и едва ли скоро ще видим обръщането й, въпреки че икономиката ни отчита ръст от близо 4% годишно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във