Банкеръ Weekly

Пари и пазари

БОРСОВАТА ПРОДАЖБА НА БАНКА ДСК - НАЙ-РАНО ПРЕЗ АПРИЛ

Министрите отложиха със седмица промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и новия Закон за търговията с компенсаторни инструменти, но очевидно работата по тях ще продължи с пълна пара, защото все още има текстове, по които се спори. Това се отнася за повечето от поправките в Закона за ценните книжа, тъй като нормативният акт за компенсаторките по-скоро урежда начина за прехвърлянето им в Централния депозитар. Позициите на експертите по поправките в закона за ценните книжа като че ли се разминават най-вече по отношение на възможностите за отписването на публичните дружества. Засега явно надделява мнението, че трябва да се остави вратичка, през която фондовата борса да напускат тези компании, които нямат работа там. Става въпрос за малки предприятия, които станаха публични принудително по силата на това, че техни книжа са продавани на първата вълна от масовата приватизация. Тези емитенти са длъжни да разкриват информация за дейността си, както и да приемат проверки от експертите на Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК), но всъщност нямат полза от това, тъй като са прекалено малки, за да предизвикат инвеститорски интерес. Сега на фондовата борса се предлагат акции на повече от 400 дружества - твърде много за нашия слаб и неликвиден пазар. Това задръства и работата на ДКЦК, която трябва да се занимава с незначими фирми, вместо да съсредоточи вниманието си върху интересните за инвеститорите компании като ЛУКОЙЛ Нефтохим, Булгартабак холдинг и Албена, които определят тенденциите на пазара. Законодателите обаче трябва да внимават и за обратното - да не оставят много механизми, чрез които собствениците на най-търсените на борсата дружества да могат ги свалят от търговия. Това ще се окаже пагубно за развитието на капиталовия ни пазар. Затова и се налага експертите да внимават при формулирането точно на тези текстове. Засега в проектите като единствена реална възможност за отписването на дружества от публичност остава успешното търгово предложение за изкупуване на акциите от мажоритарния му собственик. При това, когато предложението се оповести, според новите разпоредби, най-малко 50% от дребните акционери трябва да продадат книжата си, за да се стигне до свалянето на емитента от борсова търговия. Такова условие, въпреки че крие и известни рискове, е добро, но само за големите компании. За тези, чийто капитал е например до 500 хил. лв., то е почти неприложимо, тъй като по правило дребните им акционери не се интересуват живо от състоянието на инвестицията си и може изобщо да не разберат, че има търгово предложение. Обсъждат се и два варианта за ускоряване на процедурата по отписването на малките публични дружества. Единият е това право да получат автоматично фирмите с по-малко от 300 акционери. Другата възможност е от борсата да отпадат предприятия, с чиито акции не са осъществявани сделки през последните една или две години. Някои от тези текстове ще одобряват парламентарните комисии през следващите седмици. При последните обсъждания на промените в Закона за ценните книжа отпаднаха и текстовете, които регламентираха заплатите на членовете на ДКЦК. Според старата редакция председателят на комисията трябваше да получава поне колкото управителя на БНБ. Тези членове от закона не бяха разгледани заради плановете за създаването на нова мегаагенция, която да обхване ценните книжа, застраховането и осигурителното дело. С учредяването й автоматично ще се прекрати съществуването на ДКЦК. Запознати с проекта за сливането на комисията, Агенцията за застрахователен надзор и Държавната агенция по осигурителен надзор твърдят, че проектът ще бъде готов до края на годината. Други обаче са на мнение, че той едва ли ще влезе в сила преди лятото на 2002 година. Вероятно Законът за търговията с компенсаторни инструменти няма да предизвика сериозни дискусии, тъй като функцията му е по-скоро техническа. В сравнение с варианта отпреди две седмици в неговите текстове има съвсем леки корекции, според които обаче ще се удължи мъртвият период, когато сделките с компенсаторки ще бъдат спрени. Срокът, в който издателите на тези книжа - министерства, областни управи и общински поземлени комисии, са длъжни да предоставят на Центъра за масова приватизация (ЦМП) данните за емитираните от тях компенсаторки, се увеличава от 10 на 20 дни. ЦМП пък ще трябва да прехвърли информацията в Централния депозитар за десет дни, вместо за пет, както беше записано в предишния вариант. Удължава се още един срок: удостоверителните документи за собственост на компенсаторки ще се получават безплатно и за 20 дни, а не както бе в досегашния вариант - за 10 дни. Цялата процедура - от обработването на информацията в министерства, областни управи и поземлени комисии до предоставянето на съответните документи на собствениците на компенсаторки ще продължава около два месеца. Месец след обнародването на закона ще се преустановят сделките с компенсаторни записи и бонове. С други думи, ако депутатите приемат нормативния акт до края на годината и той излезе в Държавен вестник в началото на януари, търговията с компенсаторки ще спре за времето от началото на февруари до началото на април. Това означава, че афишираните от правителството намерения да се продадат на борсата срещу записи и бонове държавни дялове от Банка ДСК, БТК, Български морски флот, Българско речно плаване, ТЕЦ-Варна и седемте електроразпределителни компании ще се задвижат някъде към април 2002 година. Но през седмицата заместник-министърът на икономиката Калоян Нинов заяви за в. БАНКЕРЪ, че се надява приватизацията на дяловете от изброените дружества да започне още през февруари. Не е отхвърлена и възможността да бъдат продадени чрез борсата срещу компенсаторки над 50% от Банка ДСК, допълни Нинов. Интересни моменти съдържат и преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за търговията с компенсаторни инструменти, визиращи измененията в други закони. Отпада възможността бившите собственици на земеделска земя да поискат да бъдат обезщетени с компенсационни бонове, ако това може да стане със земя от държавния поземлен фонд. Досега голяма част от бившите собственици на земеделска земя предпочитаха да получат бонове, тъй като те поне струват нещо на пазара, а и оценката, на базата на която се емитират, е доста завишена. Например срещу един декар невърната земя нейният собственик може да получи средно 500 компенсационни бона номинал, което е доста над реалната стойност на парцела. Експерти коментират, че заради тази недомислица номиналът на емитираните досега селски бонове надминава 1.1 млрд. лева. Сегашната мярка вероятно ще намали темповете на издаване на бонове и съответно ще намалее и предлагането им. Инвестиралите в такива книжа на сегашната цена от 12% от номинала им могат да получат много добра възвръщаемост след месеци. Другият механизъм за ограничаване на емисията на земеделски компенсаторки е такива книжа да получат само лицата, които са поискали да бъдат обезщетени с бонове до влизането в сила на Закона за търговията с компенсаторки. Новият закон отменя и странния чл. 4, ал 2б от закона Лучников, който даваше право на пенсионноосигурителните дружества да купуват компенсаторки с цел да участват в масовата приватизация. Условието за това беше цената на придобиването им да е не по-малка от 75% от номиналната стойност на записите. Точно този праг уби текста в зародиш, защото реалната цена на компенсаторките почти никога не е надхвърляла 30%, а сега наближава 20 процента. Естествено нито един пенсионен фонд не се възползва от даденото му право и отпадането на текста всъщност няма да промени нищо. Законът за търговията с компенсаторни инструменти наистина ще направи сделките с тях прозрачни, но не дава отговор на главния въпрос, който вълнува собствениците на тези платежни средства - колко ще струват те. А отговорът зависи изцяло от това, колко държавна собственост ще бъде предложена срещу издадените количества такива книжа. Ако тя е малко, дори компенсаторките се листват на Нюйоркската фондова борса, техните цени ще останат ниски. Очевидно отговорът на парливия въпрос ще стане ясен напролет, когато на притежателите на записи и бонове евентуално бъдат предложени акции от най-атрактивните ни компании. Дотогава прогнозите за цената им ще е като гледане на боб.

Facebook logo
Бъдете с нас и във