Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Борсата расте с малки компании и нови инструменти

Васил Големански, Карина Караиванова и Делян Добрев - трима от архитектите на Стратегията за развитие на капиталовия пазар.
S 250 0663fdd2 7ece 44d8 a73b 7de6dfa391c1

Енергийният експерт и депутат Дилян Добрев се преквалифицира и прехвърли активността си към капиталовия пазар. Резултатът от това е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, изготвен и внесен за разглеждане в парламента от него и от колегата му от ГЕРБ Данаил Кирилов. Документът вече е приет единодушно и без дебати по отделните точки и на второ четене. Нормативът е изготвен в съответствие с приетата през миналата година Стратегия за развитие на капиталовия пазар у нас.

Амбициозната цел на вносителите е да се преодолеят съществуващи проблеми в практиката по прилагането на закона, както и подобряването на инвестиционната среда и на капиталовия пазар в страната. Цели се също по-добра защита на интересите на инвеститорите и облекчаване на административната тежест за публичните дружества и за емитентите на ценни книжа.

С някои от одобрените вече промени се търси прецизиране на разпоредбите, уреждащи дейността на Фонда за компенсиране на инвеститорите. Той гарантира вземанията на инвеститорите при възникнали проблеми при някои от инвестиционните посредници, които не могат да изпълнят задълженията си към клиентите поради влошено финансово състояние. Проектът предвижда и участие на представител на асоциацията на управляващите дружества (БАУД) във фонда, с което ще се осигури представителство в управлението на всички лица, които са задължени да правят вноски в него (инвестиционни посредници, управляващи дружества и търговски банки). Допускането на представителството на БАУД е логичен ход. В портфейлите на дружествата от браншовата организация са акумулирани 1.081 млрд. лв., които се мениджират от 27 управляващи дружества. А те са организирали 113 взаимни фонда.

Гласуваният законопроект въвежда минимален праг на годишната вноска на всеки участник във Фонда за компенсиране на инвеститорите. Това би гарантирало предвидимост на приходите и попълване на резервите на институцията. УС на фонда определя размера на тази сума всяка година и тя е еднаква за всички инвестиционни посредници.

През последните години финансовата криза "разреди" инвестиционната активност и ограничи възможностите за печалби. Максималният размер на годишната вноска, определен в сега действащия закон, е: до 0.5% от общия размер на паричните средства и до 0.1% от общия размер на останалите клиентски активи за предишната година.

Предлага се и освобождаване на фонда от заплащане на корпоративен данък за дейностите по възстановяване и преструктуриране на инвестиционни посредници.

Законопроектът създава възможност Комисията за финансов надзор да налага принудителна административна мярка - спиране на продажбата на акциите на публични дружества, ако системно не изпълняват задълженията си като такива - да представят задължителна счетоводна и друга публична ,или ако не осигуряват достатъчно гаранции за защитата на интересите на инвеститорите. Като последваща мярка се предвижда и възможност регулаторът да заличи съответното дружество от регистъра на публичните компании.

В професионалните среди се смята, че това е едно добро решение, което ще реши проблемите на много "публични" компании. А и би помогнало да се прочисти "БФБ-София" от случайно попаднали там фирми. В края на краищата по-добре е да има по-малко, но по-качествени дружества, с чиито акции да се търгува и да се развива пазарът. Немалко от компаниите отдавна копнеят да напуснат борсовия пазар, но често някаква законова пречка не им позволява да го направят. Най-общо това зависи от броя на акционерите - трябва да е под 300 лица четиринадесет дни преди провеждане на общото събрание, което решава да предприема отписване, както и в последния ден на предходните две календарни години. Второто е стойността на активите на дружеството да са под 500 000 лв. съгласно последния му месечен счетоводен баланс.

Тук трябва да се напомни, че след масовата приватизация множество фирми (ако не и болшинството) станаха публични насила, без да го искат. И със сигурност ще се възползват от възможността за бягство от борсата, като се представят за неизрядни.

Трета група фирми пък са закъсали финансово и просто не могат да плащат таксите си към "БФБ-София", към "Централен депозитар" и към Комисията за финансов надзор. Заради временни спирания на търговията с техни акции те всъщност са едва ли не постоянно свалени от търговията на борсата. Отписването от публичния регистър за тях ще е едно щастливо стечение на обстоятелствата.

Но..., както винаги, изниква въпросът за хилядите акционери във фирмите, които биха напуснали публичния регистър. Те попадат в безизходна ситуация - да имат акции в непублично дружество и без възможност да ги продадат. Няма как да бъдат накарани мажоритарните собственици да изкупят тези книжа. Ще рече - вкарват акционерите насила в капана на "спящите акции". По информация от "Централен депозитар" такива "мъртви книжа" от масовата приватизация от 1997 г. има по 2.5 млн. лични сметки в "Регистър А" на институцията. Това означава, че не са под управление на инвестиционни посредници, т.е. собствениците им не са активни. А това са книжа основно на дребни собственици, които не търгуват с тях или не са търсили дивидента си в давностния срок от пет години.

Една от инициативите на "БФБ-София" през юни тази година бе насочена именно към раздвижването на тези т. нар. спящи акции, складирани в депозитара. А сега се създава възможност за увеличаване на обема им и стойността им се изчислява на около 2-3 млрд. лв. по номинал.

 

 


Създава се възможност за шестмесечни дивиденти


Димитър Георгиев, ръководител "Финансови пазари", "ЕЛАНА Трейдинг"

Промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа са планирани като част от изпълнението но приетата миналата година Стратегия за развитие на капиталовия пазар. Тази стратегия беше разработена от представители на целия сектор заедно с регулатора. В изпълнението й участват не само институциите, а и представители на инвестиционната общност. 

Някои от важните предпоставки за тласък на развитието на капиталовия пазар са промените, които се въвеждат вследствие на прилагане на европейска директива, която улеснява достъпа до пазара за малкия и средния бизнес. Измененията и допълненията ще позволят на малки фирми да търсят капитал до 1 млн. евро с по-олекотена процедура от настоящата за публично предлагане. При сегашните условия провеждането на първично публично предлагане е доста сложен процес за една малка компания. Тези промени в регулацията пък ще създадат и основата за планирания от "БФБ-София" сегмент за малки и средни предприятия (МСП). 

Важно отражение върху ликвидността на пазара ще даде и новата възможност за разпределяне на шестмесечни дивиденти. Това ще зарадва малките инвеститори, защото те ще виждат по-бързо възвръщаемост от направената инвестиция. От друга страна, една част от тези средства ще се върнат на пазара като нови инвестиции.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във