Банкеръ Weekly

Пари и пазари

БОРСАТА ЧАКА С НАДЕЖДА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ

И през третата година от своето съществуване БФБ не успя да се откъсне от сянката на първата вълна от масовата приватизация. Безплатното прехвърляне на акции от над 1000 предприятия в ръцете на частни собственици през 1996-1997 г. така и не доведе до активизиране на вторичната търговия с ценни книжа. Основната причина за това е, че дружествата - емитенти бяха направени публични насила, без да имат реална полза от това.
Парадоксалното е, че капиталовият ни пазар ще остане на това равнище, докато липсва адекватно предлагане. А логиката на потенциалните емитенти е, че поради слабото търсене няма кой да изкупи предложените от тях книжа. Така се получава омагьосан кръг, за излизането от който се разчита на помощта на държавата.
Първата стъпка за осигуряването на достатъчно търсене от страна на институционални инвеститори бе направена с лицензирането на пенсионните фондове. Тези структури могат да влагат половината от привлечените от тях средства в ценни книжа и други финансови инструменти. Засега обаче единствено емисията корпоративни облигации на Албена, която не е публична, привлече вниманието на пенсионерите. Все пак очакванията са през 2001 г. именно дълговите ценни книжа да наберат скорост, борейки се за парите на пенсионните фондове. През 2000 г. на БФБ се котираха едва три емисии облигации - две на ПроСофт и една на търговищкото дружество Енергия. Вероятно напролет на книжата на курорта Албена ще излязат и на борсата.
Оптимистичните очаквания за увеличаването на корпоративните емисии са свързани с няколко обстоятелства. При строгия режим за банково кредитиране това е начин компаниите да привлекат ресурс и при това евтин, защото ще плащат за него годишна лихва от порядъка на 10-11 процента. Такава доходност получават и притежателите на тези книжа. Освен това в последно време издаването на дългови книжа се стимулира и от Държавната комисия по ценните книжа. Нейните служители скъсиха значително срока, в който разглеждат изготвените проспекти.
Като допълнителна възможност за нискорискови инвестиции за пенсионните фондове се очертават Българските депозитарни разписки (БДР) на големи западни корпорации, каквито вече се продават на борсата. Законово фондовете са ограничени да влагат най-много 10% от активите си в чужбина. Издаването на БДР обаче им дава правото да заобиколят нормативните разпоредби, тъй като разписките са емитирани в България.
Пенсионните фондове вероятно ще са между основните купувачи и на миноритарни държавни пакети от големите български компании, които се очакват на фондовата борса. Най-вероятно първата стъпка ще бъде пласирането на 25% от капитала на Банка ДСК. Тук в борбата ще се намесят и някои чуждестранни портфейлни инвеститори.
Пазарът на акции от местни компании обаче не възбужда добро настроение. През 2000 г. броят на търгуваните дружества на БФБ намаля с около 350, като към началото на тази година са листвани 512 фирми. Това се дължи на промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), които позволиха компаниите с капитал под 200 хил. лв. да се откажат от публичността си. От това пострада не толкова борсовата активност, тъй като сделки с книжа на такива компании почти не се сключваха, колкото дребните акционери в тях.
Броят на листваните емитенти ще продължи да намалява, макар и не с такива темпове. Тенденцията се запазва поради факта, че някои от мажоритарните собственици се стремят да придобият над 90% от капитала на дружествата, за да получат правото да ги отпишат от публичния регистър. Лошото е, че към това се насочиха притежателите на контролни пакети в компании, които са сред най-търгуваните на БФБ, като например Солвей-Соди.
В последно време ръководството на БФБ реши да облекчи донякъде търговията. През ноември събираните такси от сделки на пода на тържището бяха намалени двойно - до 0.1% от техния обем. За сметка на това пък бе решено всички транзакции на книжа на публични компании да се регистрират на БФБ. Това повиши неколкократно оборотите и освен това позакърпи бюджета на институцията. Очакванията за значителни данъчни преференции обаче не се сбъднаха. И занапред играчите на пазара ще плащат налози върху капиталовите си печалби и дивидентите. Правителството премахна единствено данъка върху лихвите от корпоративни облигации.
През 2001 г. спекулантите се надяват преди всичко на решение на проблема с продажбите накъсо. Това означава, че играчите на пазара ще имат право да пласират акции, които не притежават в момента. Крачка в тази посока ще бъде възможността за сетълмент на нетна база. Все пак окончателното разрешаване на проблема ще стане след приемането на специална наредба, която подготвя в момента Държавната комисия по ценните книжа.
Въпреки хилавата търговия, и нашата фондова борса има своите блу-чипове. Специалистите оценяват като най-перспективни вложенията в акции на курорта Албена. В последно време мениджърите на дружеството осъществяват амбициозна инвестиционна програма, като само през тази година са вложени 32 млн. лева. Парите са изразходвани главно за повишаване на категорията на хотелите в комплекса. В края на миналата година отвори врати закупения от Албена хотел Де Маск в швейцарските Алпи. Някои инвеститори се опасяват, че този ход може би цели бъдещо източване на дружеството. Но поне засега такива признаци няма. Управителите на курорта обявиха намерението си да участват в приватизацията на Международния младежки център в Приморско.
Брокерите оценяват като перспективни и книжата на закупените от Балканфарма холдинг фармацевтични заводи в Разград, Троян и Дупница. Отрасълът определено се намира в подем - като печалбата на трите предприятия за първото шестмесечие на миналата година надминава 10.8 млн. лева. Надеждите на инвеститорите обаче се крепят най-вече на намеренията на мажоритарния акционер да листва книжата на дружествата на чуждестранните капиталови пазари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във