Банкеръ Weekly

Пари и пазари

БЕНК ЪФ ИНГЛЪНД ПОДЕ БОРБА С ИНФЛАЦИЯТА

Бенк ъф Инглънд повиши на 5 август основната краткосрочна лихва във Великобритания с 25 базови точки и така тя вече е 4.75 процента. Това е най-високата й стойност от почти три години насам. Решението бе взето под напора на фактите - рекордният размер на потребителските кредити и препускащите цени на жилищата заплашват да нажежат инфлацията в страната. Паричният комитет на английската централна банка от ноември 2003 г. досега увеличава основния лихвен процент за пети път. Решението на централните банкери от 5 август, което бе очаквано от повечето икономисти, разширява допълнително разликата между доходността на активите от еврозоната и от Острова. Стопанството на Великобритания, второто по големина след германското, отбеляза най-бързия си (от почти четири години насам) ръст от 3.7% през второто тримесечие на 2004-а. Дългът на английските домакинства през юни надхвърли 1 трлн. англ. лири (1.8 трлн. щ. долара), цените на жилищата са с 22% по-високи от същия период на миналата година, но безработицата от 2.7% е най-ниска от 29 години насам. Английската икономика разполага с оскъдни свободни мощности и ако прекомерният й растеж, който продължава 48 последователни тримесечия, се задържи, ще се стигне до прегряване и висока инфлация, коментират експерти. Икономисти очакват основният лихвен процент във Великобритания да достигне 5.25% през първото тримесечие на следващата година, след което всичко ще зависи от ситуацията на жилищния пазар. За разлика от английските си колеги, шефовете на Европейската централна банка оставиха непроменена стойността на основната лихва в еврозоната - 2 процента. Причината е, че там страховете от колебливото стопанско възстановяване, рекордните цени на нефта и високата безработица надделяват над опасността от растящата инфлация. През седмицата еврото падна под 1.2 щ. долара поради опасения, че икономическият растеж в ЕС ще се забави. Секторът на услугите в страните от общността (без новоприетите на 1 май 2004-а десет държави) е отбелязал по-нисък от прогнозирания ръст през юли. А безработицата в Германия се е увеличила от 10.5% през юни на 10.6% през юли и е най-висока за последните 11 месеца. Най-големите германски компании очакват 8% ръст на износа от страната през 2004 г., но индивидуалното потребление в нея самата остава ниско. Щатският долар задържа високите си котировки, извоювани през миналата седмица, заради растящия оптимизъм за икономиката на САЩ. Индексът на производствена активност в промишления сектор на страната се е повишил до 62 точки през юли. Фабричните поръчки през юни са се увеличили с 0.7%, поради голямото търсене на военна екипировка, индустриални машини и метални изделия. През май промишлените заявки са регистрирали ръст от 0.4 процента. Повишила се е стойността и на индекса, следящ активността в сферата на услугите - от 59.9 точки през юни на 64.8 през юли. Всяко значение над 50 пункта показва растеж в сектора, а услугите заемат около 85% от икономиката на САЩ. Единственото разочарование дойде от индивидуалното потребление в страната, което през юни е намаляло с 0.7% в сравнение с майската си стойност, когато е отчетен най-резкият му спад от септември 2001 г. насам. Това се обяснява с намалените продажби на автомобили и резервни части за тях, които са доста колебливи през последните месеци. Персоналните доходи на американците са се повишили само с 0.2% през юни, като същевременно е отчетен ръст на спестяванията на домакинствата - от 1.2% през май на 2% през юни. Базовата инфлация през юни (без разходите за енергийни и хранителни продукти) се е повишила с 0.1% спрямо май и с 1.5% на годишна база, което означава, че инфлационният натиск се стабилизира. Но икономисти от всичките 22 първични дилъри на щатски ДЦК, които търгуват с клона на Федералния резерв в Ню Йорк, очакват паричният комитет на щатската централна банка да повиши на 10 август основната лихва в САЩ от сегашните 1.25 на 1.5 процента. У нас междубанковият валутен пазар през изминалата седмица беше много активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 183 млн. евро (358 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 13% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във