Банкеръ Weekly

Пари и пазари

БАНКИТЕ ВЪЗРОПТАХА СРЕЩУ КРЕДИТНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ

Остра реакция сред шефовете на търговските банки предизвика намерението на БНБ всички заеми, просрочени с повече от 15 дни, от редовни да бъдат класифицирани като експозиции под наблюдение и по тях да бъдат заделяни провизии в размер на 20% от размера на кредита вместо сегашните 10 процента.Това е прекалено голяма рестрикция, която ако бъде приложена, ще принуди банките да направят големи разходи за провизии по две направления. Първо, от положителния финансов резултат ще трябва да се заделят два пъти повече средства за провизиране на сегашните вземания, които са класифицирани като експозиции под наблюдение. Освен това немалко заеми, които сега се водят като редовни, ще трябва да бъдат провизирани с 20% от размера им, тъй като не са рядкост клиентите, които плащат вноската си с петнайсет-двайсет дни закъснение, коментира изпълнителен директор на голяма българска банка, който не пожела името му да се споменава.В момента според Наредба N9 на БНБ един кредит се смята за редовен, ако вноските по обслужването му не са просрочени повече от 30 дни. А по класифицираните като експозиции под наблюдение заеми се начисляват провизии в размер на 10% от стойността на кредита.Правили сме приблизителна оценка на допълнителните разходи, които ще ни донесе въвеждането на изискванията за 15-те дни и за 20 процента. Те показват, че ОББ ще трябва да задели 5 млн. лв. за допълнителни провизии - сума, с която ще трябва да намалим положителния си финансов резултат, а оттам и текущата си печалба, каза изпълнителният директор на банката Стилян Вътев. Според него подобни ще са допълнителните разходи за всички банки, чийто общ размер на отпуснатите кредити е сходен с този на ОББ - около 1 млрд. лева. Могат да се направят приблизителни изчисления, че само удвояването на размера на провизията (от 10% на 20%) ще стане причина банковият сектор да похарчи допълнителни 29 млн. лева. Тези пари ще са необходими, за да се покрият всички 290 млн. лв. кредити, които са класифицирани като експозиции под наблюдение.Някои банкови клиенти веднага ще кажат Какво пък ни засяга това?. Всъщност разпоредбите на БНБ, които се отнасят до кредитирането, по един или друг начин влияят върху бизнеса на банковите клиенти. По-строгите условия за отпускане на заеми водят до намаляване на възможността да се отпускат нови кредити и до повишаване на изискванията към фирмите или гражданите, които кандидатстват за тях. За да покрият допълнителните си разходи по провизиите, банките увеличават размера на лихвените проценти, стават по-строги както при минимално просрочване на плащанията, така и в изискванията си към клиентите (например към размера на техните доходи). С други думи, когато на банките се налагат по-големи ограничения, това притиска хората и фирмите, които кандидатстват за заеми. И в крайна сметка страда бизнесът. Затова шефовете на всички кредитни институции, които са членки на Асоциацията на търговските банки, писмено са изразили несъгласието си с намаляването наполовина на срока, в който заемите ще се смятат за редовно обслужвани, и с удвояването на размера на провизията за експозициите под наблюдение. Хубавото в случая е, че БНБ е проявила разбиране към аргументите на банковите шефове и се е отказала от намерението си да въвежда в Наредба N9 описаните до тук промени.Нормативният документ ще бъде изменен единствено по отношение на изискванията към кредитите, които са класифицирани като загуба. Сега в тази графа попадат заеми, по които плащанията са просрочени повече от 120 дни. По тези кредити банките заделят провизии, които покриват 100% от стойността им. След промяната на Наредба N9 изцяло ще се провизират всички заеми, които не са обслужвани повече от 90 дни. Изискване, срещу което и самите търговски банки нямат забележки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във