Банкеръ Weekly

Пари и пазари

БАНКИТЕ ОТЧИТАТ СТАБИЛЕН РАСТЕЖ И НИСКИ ЛИХВИ

Банковата система отчита стабилен растеж през тази година. За първите осем месеца активите, управлявани от банките, са нараснали с близо 16% - от 25 млрд. лв. в края на предишната календарна година са достигнали 29 млрд. лв. в момента. Най-голям е кредитният портфейл на банките - със своите 16.7 млрд. лв. той заема близо 60% от всичките им активи. Фактът, че основните приходи на банките са от лихви по предоставените кредити, дава логично обяснение за голямото внимание, което банковите управители обръщат на кредитната си дейност. С почти равни позиции в баланса на банковата система са вземанията от финансови институции и инвестициите в ценни книжа, които са съответно за 4.7 млрд. и 4 млрд. лева. Паричните средства в каса и по сметки в БНБ пък са 2.8 млрд. лева. Увеличаването на най-бързоликвидните средства (в каса и в други финансови институции в лева и валута) е с 13%, или с цели 850 млн. лева. Това са авоари, за които дилърската гилдия ще търси подходящи инвестиционни решения. Те оказват пряко влияние върху бързата ликвидност на банковата система и спомагат за намаляване на лихвените проценти по отпусканите кредити. Те пък имат съществен принос за понижаването на доходността на държавните ценни книжа. Не на последно място бързоликвидните средства спомагат за по-ниските лихвени проценти по договаряните сделки на междубанковия паричен пазар. През изминалата работна седмица постъпленията в левове по сметките на търговските банки, поддържани единствено и само в БНБ, отново бяха повече от разходите. Дилърите не успяха да ги усвоят веднага и пълноценно, защото капиталовият пазар в България все още не е достатъчно развит. В резултат на това левовата свръхликвидност взе властта в банковата система.Банките разполагаха с предостатъчно левови наличности, с които подсигуряваха достатъчно ликвидност за осъществяване на междубанковите разплащания, а също и за поддържане на минималните задължителни резерви. Среднодневните наличности по сметки в Централната банка гравитираха около 1.1 млрд. лева. Среднодневните обороти на междубанковия паричен пазар пък бяха около 200 млн. лева. Търговията бе сравнително спокойна и балансирана, еднодневните депозитни сделки се договаряха при 2.04% на годишна база. Едноседмичните пък се търгуваха в широкия диапазон от 2.04 до 2.1% в зависимост от договаряната сума. За сравнение, лихвите по депозитите в евро на международните финансови пазари за срокове от един ден и една седмица са съответно 2.08 и 2.09% на годишна база. През следващата седмица очаквам лихвените проценти по най-търгуваните овърнайт депозити на българския междубанков паричен пазар да останат на позиция 2.04 % и дори да се понижат, особено през първия работен ден. Основната причина за това е, че 3 октомври е последният ден за регулиране на резервите в БНБ. Търговските банки до момента са натрупали достатъчно свръхрезерви, които именно през този ден ще окажат съществен натиск за понижаване на лихвените проценти до нива по-ниски от 2 процента. Допълнителен стимул за по-ниските лихви по еднодневните депозити ще окажат и 70-те млн. лв., които ще постъпят по сметки на банките в БНБ за последващо изплащане на пенсии. За 3 октомври е насрочен и първият за октомври аукцион за продажба на държавни ценни книжа. Министерството на финансите ще пласира десетгодишни лихвоносни държавни съкровищни облигации с номинална стойност 25 млн. лева. Всъщност това ще е шестият и последен търг за реализацията на общо 150 млн. лв. номинал от тази емисия от отворен тип. Първият се проведе в средата на януари, когато регистрираните от БНБ поръчки за участие достигнаха 130 млн. лв., а средната годишна доходност беше 4.17 процента.Тенденцията за понижаване на лихвите не подминава и пазара на ДЦК, доказателство за което е достигнатата средна годишна доходност от едва 3.44% на проведения в края на септември аукцион, въпреки заявеното участие от 80 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във