Банкеръ Weekly

Пари и пазари

АЗИЯ ПОДПЛАШИ ВАЛУТНИТЕ ТЪРГОВЦИ

Рязката обезценка на щатския долар спрямо всичките му основни конкуренти и към азиатските валути предизвика намесата на някои централни банки от Азия на международните валутни пазари. На 10 ноември централната банка на Южна Корея проведе агресивна интервенция и набързо купи 2 млрд. щ. долара срещу южнокорейски вони, за да ограничи ръста на националната валута. Ден по-късно тя намали изненадващо основната лихва на страната с 25 базови точки - до 3.25 процента. Сеул дълго време се въздържаше от интервенции, след като отнесе доста критики, че управлява валутната си политика с прекалено твърда ръка. От началото на годината насам обаче южнокорейският вон е поскъпнал със 7.4% към щатския долар, с 1% към японската йена и с по 2.7% спрямо тайванския и сингапурския долар. А южнокорейският износ се е увеличил през октомври с 21%, но за пети пореден месец ръстът му намалява. Правителството на страната пък се опитва да удържи цената на местната валута на 1100 вона за един щатски долар, в което едва ли ще успее. Съществуват сериозни съмнения, че Хонконг и Малайзия, които редовно провеждат операции по обезценяване на валутите си, също са интервенирали.Япония не остана по-назад и предупреди, че няма да търпи прекалено рязко поскъпване на местната парична единица и ще предприеме всички необходими действия в тази насока. Това пресуши желанието на валутните дилъри да купуват йени близо до нивото 105 JPY/USD. Същевременно промишлените поръчки към местните производители (без заявките към корабостроителите и енергийните дружества) са спаднали с 1.9% през септември в сравнение с август - белег за намаляващ стопански растеж. Въпреки словесните интервенции на официалните японски власти обаче цената на йената едва ли ще се задържи ниска, независимо че БВП през третото тримесечие е имал едва 0.3% годишен ръст заради ниските инвестиции на местните компании и охлаждането на задгранично търсене. Еврото забави поскъпването си, след като няколко членове на управителния съвет на Европейската централна банка порицаха прекалено резките валутни движения през последния месец. Тогава единната европейска валута се повиши с 4.3% спрямо щатската. На 8 ноември управителят на ЕЦБ Жан-Клод Трише коментира пред репортери, че необузданите движения на еврото не са добре дошли. Коментарите на Трише са сходни с изявленията му на 12 януари тази година след срещата на управителите на централните банки от Г-10 в Базел. Тогава еврото също препускаше неудържимо нагоре и на 12 февруари достигна 1.2930 щ. долара. През тази седмица обаче това постижение бе подобрено, като валутата докосна 1.3006 щ. долара за едно евро непосредствено след публикуването на данните за търговския дефицит на САЩ през септември. По-силната валута може да потисне ръста на износа, защото ще направи европейските стоки по-скъпи в чужбина, което автоматично ще охлади икономическия растеж на еврозоната. В Германия вече се усеща неблагоприятното съчетание от високи цени на суровия петрол и скъпо евро. БВП на страната през третото тримесечие се е увеличил с анемичните 0.1% в сравнение с периода април-юни заради спада на износа. А доверието на германските инвеститори в икономиката през ноември е спаднало до най-ниското си ниво от ноември 2002 г. насам. Изчисляваният от базирания в Манхайм институт ZEW индекс е бил 13.9 точки срещи 31.3 през октомври. Италианският финансов министър Доменико Синискалко заяви на 10 ноември на пресконференция в Рим, че Г-7 трябва да координират усилията си, за да не се допуснат прекалено големи движения на валутните курсове. По оценка на валутни експерти към края на годината еврото ще поскъпне до 1.3250 щ. долара, като в момента основната му цел е да превземе кота 1.30 щ. долара. Легендарният щатски инвеститор Уорън Бъфет също залага на понижение на щатския долар и е купил допълнително валутни контракти с равностойност 1 млрд. щ. долара за сметка на ръководената от него групировка Бъркшир Хатауей. Валутната позиция на компанията засега й носи 412 млн. щ. долара печалба преди облагането с данъци заради поевтиняването на щатската валута. Към 30 септември тя е имала форуърдни контракти в осем различни валути на обща стойност 20 млрд. щ. долара. Федералният резерв увеличи на 10 ноември основната лихва на САЩ с 25 базови точки и тя вече е 2% - точно колкото прогнозираха и икономистите. Четвъртото поредно повишение на щатските лихви отговаря на плановете на щатската централна банка да ги качва умерено, а икономическите анализатори предупреждават, че през декември може да се очаква още една добавка от 25 базови точки. Въпреки доказателствата за икономически растеж Федералният резерв все още има известни опасения за геополитическата обстановка, пазара на труда и цените на нефта, което обяснява и козметичните лихвени корекции. Търговският дефицит на САЩ през септември леко се е свил до 51.6 млрд. щ. долара, но все пак това е третата по големина стойност в историята на показателя. У нас междубанковият валутен пазар през изминалата седмица беше активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 113.6 млн. евро (222 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 18.7% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във