Банкеръ Daily

Пари и пазари

Арсеналът на Пекин за дуела с Вашингтон

Китай има мощни финансови инструменти за търговския си сблъсък с Щатите, включително купищата американски облигации, които държи  и валутата си. Използването им обаче си има цена.

Веднага след обявяването на увеличените митнически ставки (от 10 на 25 процента) върху китайския внос за САЩ за 200 млрд. щ. долара, китайците заплашиха, че ще отвърнат на удара. Прекият ответ за реципрочни налози е малко вероятен, смята Брад Сецър - бивш служител в американското финансово министерство, в момента - старши сътрудник в Съвета за международни отношения. Той пояснява, че еквивалентен  отговор от 25% мита върху  целия внос от Щатите, включително и на продукти,  които се използват в китайските стоки за  износ, би ударил директно китайското стопанство. Поради което индиректният подход ще е по-уместен.

Стопанинът на Белия дом обръща прекалено голямо внимание на финансовите пазари и често говори за борсовите индекси, достигнали рекордни висоти. И след като в края на миналата седмица обяви намеренията си да увеличи митата, S&P 500 започна да се хлъзга надолу. Което означава, че пазарните лостове, които Пекин би могъл да задейства, за да ожесточи битката, ще са много по-ефикасни.

Единият вариант е да бъде  девалвиран  юана, за да се компенсира влиянието на повишените налози.

Китайската валута, която се търгува зад граница (т.нар. офшорен  юан) загуби 5.5% от стойността си към щатския долар през 2018-а, което предизвика раздразнение у Тръмп и провокира спекулации, че страната самоволно отслабва паричната си единица. В края на тази седмица (на 10 май), въпреки понижението си с 1.3% от понеделник, юанът поскъпна, след като Народната банка на Китай фиксира националната към щатската валута на по-силно от очакваното равнище - 6.7912 юана за един долар.

Все пак, като се има предвид болезнения опит на Пекин да девалвира валутата си през 2015-а, довел до масов отлив на капитали от страната, повторението на този акт е малко вероятно, коментира Тао Ванг - главен икономист за Китай и шеф на икономическите анализи за Азия в "Ю Би Ес груп". Просто защото официалните власти не толерират подобно бягство на фондове, което намалява доверието в националното стопанство. Както и критиките на щатската администрация, довели в крайна сметка до митническата война.

Валутата е в центъра на търговските преговори и Вашингтон настоява за "пакт за валутна стабилност" като част от евентуална сделка, твърдят запознати с въпроса . А агенция "Блумбърг" информира на 9 май, че Белият дом е готов да разшири списъка на страните, които Вашингтон подозира в манипулиране на националните им валути. И да включи в него освен най-големите американски търговски партньори и Швейцария, също и Русия, Виетнам, Индонезия, Ирландия, Малайзия и Тайланд

Вторият лост е "раздялата" с щатски ДЦК.

Китай притежава американски правителствен дълг за 1.1 трлн. щ. долара - повече от която и да било друга държава в света. Ако Пекин реши да редуцира вложенията си в този клас активи, оценен на общо 15.9 трлн. щ. долара, това би било много потентно оръжие. Особено след като пазарите на облигации се разлюляха през миналата година след съобщението, че официални китайски представители са препоръчали да се ограничат и дори да се спрат покупките на щатски ДЦК. Но тук истината е, че Китай не разполага с чак толкова добри други опции за инвестиране на своите валутни резерви от 3.1 трлн. щ. долара. Което намалява и шансовете за използване на този лост, коментира Ед Ал-Хюсейни от инвестиционната група Columbia Threadneedle Investments. Още повече, ако китайците започнат да разпродават американски дългови книжа, - цените им ще скочат и ще обезценят и останалия дълг, който все още притежава страната.

Третото оръжие на Пекин е да посегне на соята.

Китай, който е най-едрият купувач на соя от американците, вече е обложил тази суровина  с 25% мито. По-голямата част от реколтата се прибира в щатите от средния запад, където е и най-многобройният  електорат  на президента Доналд Тръмп. Което прави съдбата й изключително важна за стопанина на Белия дом. Преди влошаването на търговските преговори Китай направи няколко покупки на суровината "на добра воля". Сега бъдещите сделки могат да увиснат във въздуха. Защото, ако обезценяването на юана или продажбите на щатски държавен дълг носят и доста неблагоприятни странични ефекти, посягането към соята е сравнително лесно осъществимо, обобщава Сецър. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във