Банкеръ Weekly

Пари и пазари

АРЖЕНТИНСКИТЕ БАНКИ ОТРИЧАТ СПЕКУЛАТИВНИ ПЕЧАЛБИ

Балансовите отчети на аржентинските компании носят отпечатъка на продължаващата почти три години рецесия в страната. Но местният банков сектор изобщо не изглежда засегнат от поголовната сеч. Всичките водещи банки в Аржентина отчетоха рекордни печалби за миналата година, въпреки намалялото потребление на услугите им и влошеното качество на кредитните им портфейли. Лидерът в сектора - Банко де Галисия (Banco de Galicia), приключи 2000 г. с чиста печалба от 253 млн. щ. долара - с 60% по-висока от 1999 година. Банко Рио (Banco Rio) и Банко Франсез (Banco Frances) пък са реализирали съответно 74 и 89% по-добри резултати. Подобни цифри очевидно радват акционерите, но пораждат растящо недоволство сред клиентите, включително и в правителството на страната.
Когато през март водещите финансовокредитни институции на Аржентина обявиха, че ще начисляват 13% лихва по местните краткосрочни ДЦК, министърът на икономиката Доминго Кавальо заплаши, че ще анулира емисията. Няма причини Аржентина да плаща повече от Мексико, заяви той и даде малко повече от час време на банките да предложат под 11% годишна лихва. Емисията бе пласирана при 10.96% - една малка, но незначителна победа за бащата на аржентинския валутен борд. Защото с нарастването на проблемите на страната се топи доверието на инвеститорите в икономиката, което увеличава и рисковата премия върху местните ДЦК.
Въпреки че показа мускули, Кавальо преговаряше от позицията на по-слабия. Банките знаят отлично, че правителството няма много алтернативи и се възползват от високите лихви, за да натрупат печалба. Анализатори от Буенос Айрес Тръст Къмпани (Buenos Aires Trust Company) - местен инвестиционен бутик, твърдят, че аржентинските финансовокредитни институции са допринесли за удължаване на рецесията в страната. Те са поддържали високи лихви поради опасения, че кабинетът няма да може да посрещне плащанията по дълга, и са ограничили кредитирането за местните фирми.
Банките признават по принцип, че бизнесът с правителството е увеличил печалбите им, но отричат да са прибягвали до спекулации. Никой не обича високите лихви, коментират банкери и доказват, че те се дължат по-скоро на големите финансови разходи на кредитните институции, произтичащи от държавния риск на Аржентина.
Финансовите експерти сочат, че миналата година банковата система е регистрирала отрицателна възвръщаемост на капитала в размер на -0.2 процента. А по-високите печалби до голяма степен са резултат и от намалелите инвестиции за преструктуриране и за информационно обезпечаване.
Не само правителството, но и местните потребители са скептично настроени към банките в страната, които по правило начисляват 25% лихва по индивидуалните кредити, предоставяни на клиентите. Същевременно депозитите се олихвяват със суми, които едва покриват таксите, плащани от титулярите за обработка на сметките.
Въпреки проблемите, банковата система в Аржентина е сравнително млада и има потенциал за развитие. В момента тя създава 30% от БВП на страната - доста по-малко от съседите си Чили и Бразилия. А след преодоляването на рецесията и намаляването на лихвите по обслужване на дълга ще се засили интересът и на потребителския пазар към предлаганите услуги.
Първата стъпка към оживяване на борещата се със затрудненията местна икономика бе направена в началото на юни. След преживените месеци на страх и несигурност, че страната ще наложи мораториум върху плащанията си по дълга, на 3 юни кабинетът обяви, че е разсрочил за пет години погасяването на 29.48 млрд. щ. долара, като е заменил стари с нови облигации. Най-големи облекчения са направени в първите осемнайсет месеца от погасителния период.
Сделката е определен успех за правителството на Аржентина, което планираше замяната на стари с нови книжа да достигне 20 млрд. щ. долара. Но интересът към предложението бе изключителен - участниците подадоха оферти за 32 млрд. щ. долара. Министър Кавальо обясни феномена с факта, че две трети от предложенията са били несъстезателна поръчка от страна на аржентински пенсионни фондове. За съжаление цената е твърде висока и доста ще натовари бюджета на страната след 2006 г., като по някои от новите облигации ще се плаща почти 16% годишна лихва.
Интересна подробност е неочакваното оттегляне на две водещи инвестиционни банки от мащабната многомилиардна операция. Това са немската Дойче Банк (Deutsche Bank) и холандската Ей Би Ен АМРО (ABN AMRO). По съвета на адвокатите си те отказаха да се включат в групата на дванайсетте банки, избрани от кабинета да ръководят замяната в САЩ. Банко де Галисия също се оттегли от участие в щатския отбор. Кръгове, близки до трите банки, коментират, че отказът е продиктуван от опасенията на юристите, че някои пунктове от проучванията за реализиране на операцията противоречат на щатското законодателство, регламентиращо търговията с ценни книжа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във