Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Апетитът за рискови активи отслабна

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Оптимизмът всред инвеститорите  отстъпи  крачка назад в очакване на повече яснота как ще се  разрешат  разгорещените търговските спорове между САЩ и Китай. С изявленията си президентът Тръмп даде да се разбере, че вероятността срещата му със севернокорейския вожд да не се случи е много голяма, а това поставя много въпросителни за съдбата на  Далечния изток. В Европа ври и кипи - като се започне от стачки и вътрешнополитически неуредици и се стигне до разкол сред европейското семейство по отношение на едностранното и безпрецедентно оттегляне на САЩ от ядреното споразумение с Иран. Като капак на всичко излизащите икономически данни за макрорамката в еврозоната са по-лоши от очакваното. Президентът на Венецуела бе преизбран, а това не се понрави на Тръмп и предизвика опасения, че САЩ може да се поблазнят да въведат санкции за износа на нефт от  Венецуела,  както сториха и  по-рано по отношение на иранският петролен износ.

Това са основните причини оптимизмът сред дилърската гилдия за" бъдещето на днешното утре" да се изпари и апетитът на инвеститорите за  придобиването на по-рискови активи да замре. Валутите на нововъзникващите пазари поевтиняха за сметка на долара и йената, приемани за т. нар. убежища. Еврото също отстъпи позиции в контекста на описаното. Цената на петрола достигна нови върхове - от порядъка на 72 долара за барел, каквито не бяхме виждали от ноември 2014-а.

Предпазливостта сред инвеститорите  отново взе надмощие над алчността.  Водещият борсов индекс Down Jones Industrial Average не успя да прескочи психологическата граница от 25 000 пункта, а немският му събрат - DAX, отстъпи с 1.5%, или 200 пункта в рамките на само един ден, връщайки търговията отново в зоната под 13 000 пункта.

Загрижеността на инвеститорите за правените от тях вложения  отново върна фокуса върху държавните ценни книжа, които със своята надеждност винаги са били "убежище" за авоарите им, въпреки че дават по-нисък доход в сравнение с  по-рисковите корпоративни книжа. Интензивните им покупки повишиха цената  на щатските десетгодишни облигационни емисии с 1 долар, а на германските - с 1.5 евро.

Цените на чешките, руските и гръцките книжа също се повишиха, а тези на Унгария и Румъния се понижиха в разрез със световните тенденции. Повишиха се котировките и на българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари в унисон със случващото се по света. С по 30 евроцента отскочиха цените на по-дългосрочните ни емисии с падеж 2035-а, 2028-а и 2027 година. Доходността им, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с по три базисни точки, съответно до 2.55, 1.63 и 1.38% на годишна база. Стойността и на по-краткосрочните ни книжа се повиши, но с по-лека стъпка от 10 евроцента. Възвръщаемостта от тях вече е по-ниска с 1 базисна точка и  за книжата ни с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г. вече е съответно 0.73, 0.325 и 0.10% годишно.

Известно раздвижване се забеляза и на вътрешния вторичен пазар на държавни ценни книжа. Най-дългосрочната ни левова емисия - с падеж юли 2027 г., се котира при 1.05% годишна доходност. Очакваните по-добри макроданни за българската икономика, отчитаните търговски излишъци, както и нетното преизпълнение на заложената бюджетна рамка дават достатъчно основание на пазарните участници да се съмняват, че Министерството на финансите ще прибегне до продажбата на ДЦК на вътрешен първичен пазар, за да попълни държавната хазна. Тя и в момента е препълнена, като наличностите по сметката на финансовото ведомство при БНБ са 9.2 млрд. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във