Банкеръ Daily

Пари и пазари

Алъш-веришът с Турция е за 4 млрд. евро

Съседите ни  от полуострова, а не управниците ни са тези, които правят  нещата у нас да се случват, колкото и да ни е неприятно да го констатираме. Сърбия напира от запад за магистралата София-Калотина, Румъния - от север, за газова връзка и за трети мост над Дунав, а от юг  Гърция иска жп и газова връзка с нас. Турция, която е на пътя на Пътя на коприната, пък  търси връзка с Европа и строи целеустремено  мостове над Босфора  и скоростни жп линии. Освен това  предлага помощ за обновяването на ГКПП Капъкуле, а държи и газовото кранче за диверсифициране на доставките към ЕС. За съжаление  България не е толкова активна в развитието на търговско-икономическите отношения със съседните страни.

Турция е един от водещите търговски партньори на страната ни, и то най-големият извън ЕС. Стокообменът ни с нея вече гони 4 млрд. евро.

След приемането на България в Европейския съюз тя  се превърна в своеобразна  врата за съседите  към общността. Със своето стратегическо географско положение в центъра на Балканите тя e важна за Турция, тъй като  през  нея  минава почти целият обем от нейни  стоки, които се изнасят към Европейския съюз. Премахнати са митата върху стоките, които формират  двустранния  ни търговски стокообмен. Освен това намаляването на корпоративния данък у нас на ставка 10% увеличава интереса на турския бизнес към страната ни. Традиционно основни пера в експорта ни са суровините  и материалите.

Два съвместни бизнес форума през тази година "подсилват" търговско-икономическото сътрудничество между двете държави. Единият вече се проведе през април в Истанбул, а през есента български и турски фирми ще се срещнат в София. Министърът на икономиката Емил Караниколов и турският му колега Нихат Зейбекчи  тогава се договориха да се  изградят  бизнес и търговски центрове в двете държави, за да бъде реализиран по-добре потенциалът на  икономиките им. Двамата обсъдиха и  възможностите за инвестиции в инфраструктурни проекти, за  сътрудничество в областта на земеделието. Не са пренебрегнати и  общите  енергийни и инфраструктурни проекти.

През последните седем години двустранният стокообмен расте, при това  салдото е положително за България. Географската близост и потенциалът на пазарите предопределят високата активност между фирмите от двете страни. Търговията е балансирана и  за 2017 г. е почти 4 млрд. евро. Турция е третият най-голям търговски партньор на България. Износът за югоизточния ни съсед надвишава 2 млрд. евро. Това формира  7.8% от общия ни експорт и  ръст от 10 на сто. Вносът от Турция е  за 1.9 млрд. евро, с дял  от 6.3% от общия импорт, и расте със 17.3 на сто. Потенциалът на двете икономики създава предпоставки за по-активно сътрудничество  както в областта на търговията, така и в областта на инвестициите и на  производственото коопериране.

В началото на тази година министърът на енергетиката Теменужка Петкова и посланикът на Турция у нас Хасан Улусой обсъждаха  и възможностите за износ на електроенергия от България за Турция. Двамата са  коментирали и развитието на проекта за  газова връзка между страните ни, за  модернизацията на транзитния газопровод към Турция и за продължаването на Южния газов коридор у нас. Петкова е акцентирала върху енергийната сигурност и диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ както за нашата страна, така и за целия регион на Югоизточна Европа като основен приоритет в работата на правителството в тази област.

Един от сериозните проблеми в двустранните отношения остава натрупването на опашки от ТИР-ове при преминаване през турско-българските граници, които създават големи затруднения. И трябва да се търси разрешение  колкото може по-скоро с участието на отговорните институции от двете страни, ако искаме действително нарастване на взаимния търговско-икономически обмен. Като продължение на Пътя на коприната от Китай се подготвя да изгради двойна жп линия за скоростен влак между Одрин и Истанбул - с идеята да продължи през Пловдив до София. Новината за това дойде от областния управител на Одрин Гюнай Йоздемир на среща с журналисти. За целта с приоритет ще се развива жп гарата на граничния пункт "Капъкуле", за да може да поддържа трафика и на скоростните влакове, и на товарните. Предвижда се линиите ще се триблират, като товарните ще се изведат за движение по отделна линия, отбелязва областният управител. Според него, за да се реши проблемът с огромните опашки от камиони по границите, ще трябва да се изчака разширяването на инфраструктурата на граничния пункт, а за в бъдеще  товарите да се пренасочат по жп линиите. За това вече са разговаряли министрите от двете държави. Турската  страна  предлага разширяването на ГКПП "Капитан Андреево", чийто  капацитет е по-малък от този на  "Капъкуле" и не може да посрещне потока от ТИР-ове от Турция и от Европа.

От своя страна  България поетапно осъществява проект за модернизация на жп линията от София до Свиленград и  част от високоскоростните участъци вече са готови. Финансирането е от еврофондовете и от бюджета, но това не ускорява много работата.

Близостта на двете държави активизира и туристическите отношения -  българите са двойно повече от гостите от Турция. В двустранните отношения икономиката, културата и туризмът са от особена важност. Миналата година приблизително 2 млн. българи посетиха Турция, която е на второ място по брой на пътуванията им след тези на гърците.
През 2017 г. България е посетена от 636 046 турски граждани,  което е равнозначно на  ръст от 12.5% и поставя Турция на четвърто място по броя на туристите  след Гърция, Румъния и Германия.
Има неоползотворен потенциал в бизнес отношенията между двете държави, но срещите между предприемачи от двете страни създават условия за реализирането им. "Разглеждаме 2018-а като година, в която можем да постигнем рекорд в българо-турските търговско-икономически отношения, отбелязва министър Емил Караниколов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във