Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Агонията на хартиената преса

S 250 34ac3734 a123 4e4b ac8d 91f5aa8c3567

Хартиените вестници са изчезващ вид в планетарен мащаб. Основни виновници за тежката им участ според анализаторите са  Интернет гигантите "Фейсбук" и "Гугъл", които изсмукват приходите от реклами и свеждат до нула печалбите на изданията. Читателите (особено по-младите) пък се информират за събитията онлайн, чрез таблети, лаптопи или мобилни телефони. Секторът преживя множество фалити през последните години, а оцелелите бяха принудени да освободят голяма част от персонала си, най-вече в задграничните си офиси. В Щатите заетите във вестникарския бранш са намалели  с 55% в периода от 2000-а до средата на 2016-а (от 424 хил. до 183,300), по данни на Бюрото за трудова статистика. По ирония на съдбата съкращенията са ударили най-сериозно медиите в Ню Йорк.

Навремето се смяташе, че вестникарският бранш може да се излекува чрез "свръхрегионален" подход. Оказа се обаче, че лечението не работи, особено на територията на град като Ню Йорк. Последната жертва беше "Ню Йорк дейли нюз", който на 23 юли 2018-а обяви, че ще съкрати наполовина персонала си. Това означава, че във вестника, в който през 1988-а са работили 400 журналисти и който е спечелил 11 награди "Пулицър", ще останат едва 45 репортери. Артър Брауни, който през 2017-а беше главен редактор на "Дейли нюз", коментира, че в нюйоркския административен район "Куинс" с 2.3 млн. жители  няма съдебен репортер на пълно работно време, въпреки че там всяка година стават 35 хил. сериозни криминални престъпления, а местният съд води по 200 хил. криминални дела.

"Политико" отбелязва, че "Уолстрийт джърнъл" е прекратил през 2016-а своя експеримент в областта на свръхлокалната журналистика - Greater New York, Village Voice закри хартиеното си издание през 2017-а, Newsday се изтегли от Манхатън, а досега никой не знае какво е състоянието на "Ню Йорк поуст", чиито финанси са добре пазена тайна от собственика на изданието - Рупърт Мърдок.

Подобна е и участта на британската регионална преса -  Националният съюз на журналистите на Острова предупреждава, че тя е в състояние на "свободно падане". От 2005-а насам повече от 200 локални вестника във Великобритания са закрити, а броят на регионалните журналисти е намалял  наполовина - до около 6500 души. Съкращенията на персонал, централизираните новинарски зали, редактирането и прехвърлянето на принтерите на километри от местните общности изпразва местата, отредени за представителите на пресата в съдебните зали и в заседателните зали на регионалните управи. На близо 58% от територията на Великобритания вече не се издават всекидневници, липсват  регионалните  заглавия,  селските райони стават все по-зависими от базирани в Лондон медии и от техните собствени социални мрежи за локални новини. Проучване, осъществено през 2016-а, констатира, че английските градове, в които  местните  всекидневници са закрити, страдат от "дефицит на демокрация" с намалени обществени ангажименти и растящо недоверие към  държавните органи.

Не липсват и куриози. В едно декемврийско утро на 2017-а жителите на Кеймбридж откриха с удивление, че 130-годишният им всекидневник "Кеймбридж нюз" е отпечатал 12 хил. броя с липсващо заглавие на челната страница. На фона на подигравките на читателите главният изпълнителен директор на вестника заяви, че става въпрос за "технически проблем". А бившият му заместник контрира:  инцидентът доказва, че "мениджърите са орязали разходите до кокал и са продължили да режат".

Анализ на бъдещето на вестникарския бранш във Великобритания, разпореден през 2018-а от правителството на Тереза Мей, констатира, че закриването на стотици регионални вестници насърчава публикуването на фалшиви новини и е "опасно за демокрацията".

Опасни за демокрацията са и политическите акции срещу неудобни издания. Такъв е случаят с най-големия унгарски независим всекидневник "Непсабадшаг", закрит безцеремонно на 6 октомври 2016-а. Официалната версия на собственика "Медиауъркс", който притежава също и повече от дузина локални вестници, е, че "Непсабадшаг" е на загуба от няколко години и печатната и онлайн версията на изданието ще бъде прекратена, докато не бъде създадена нова концепция. Съобщението се появи на фона на обществените страхове за правителствен натиск върху медиите, върху съдилищата и неправителствените организации в страните от Централна и Източна Европа, включително в съседна Полша.

Години преди закриването му "Непсабадшаг" се бореше да открие успешен бизнес модел в епохата на топене на читателската аудитория на печатното издание и на падащите приходи от реклами на онлайн версията. Читателите на вестника са намалели  със 74% в рамките на десет години, натрупаните загуби са били в размер на 5 млрд. форинта (16.4 млн. евро). За разлика от "Непсабадшаг" обаче други вестници са били защитени от натиска с помощта на насочвани от правителството към изданието солидни приходи от публични реклами.   

Все пак  светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Шансът на печатната преса е в Индия, където - за разлика от останалия свят, тиражите растат. Тя е страната с най-големия брой платени вестници в света, чийто брой се е увеличил от 5767 през 2013-а до 7871 през 2015-а и продължава да расте. През същия двугодишен период пък са прекратили съществуването си 50 вестника в Щатите, където при това е имало по-малко от  една четвърт, отколкото е  броят на печатните издания в Индия. Обяснението се крие в растящата грамотност на населението на страната и във факта, че хартиените вестници предлагат по-висока надеждност в нередките случаи на прекъсване на електрозахранването и на достъпа до интернет. За разлика от западните издания, рекламите остават основният източник на доходи за индийската преса. Макар че приходите от реклама в индийските онлайн издания растат с почти 30% годишно, те все още са едва 8% от общите рекламни приходи. Същевременно се увеличават и постъпленията от рекламни материали в телевизията и в печатната преса, съответно с 8 и с 4.5% годишно. Тези разлики, по сметки на Одитното бюро по тиражите, ще се стопят до 2021-ва, като приходите от реклами за печатните и цифровите медии ще се изравнят. Но дори тогава индийската печатна преса ще се радва на силен поток от рекламни постъпления, за които западните партньори могат само да мечтаят.

Разбира се, не липсват и авторитетни издания като "Иконъмист" и "Спектейтър", чиито тиражи растат. Просто защото много читатели предпочитат да разберат в дълбочина бързите промени в световните новини и политики, вместо да търсят спасение в слуховете за знаменитости и в разкази за увеселения. Сериозните времена изискват и сериозна журналистика и оцеляването й се крие в качествения продукт, който може да предложи. Както и в новите и модерни бизнес стратегии на застрашените хартиени издания. 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във