Банкеръ Weekly

Пари и пазари

За едни - сватба, за други - брадва

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Изминалата седмица ще остави траен отпечатък върху пазарите. Участниците  там още дълго  ще я споменават, било с добро или с лошо.

Излизащите данни  за състоянието на щатската икономика - по-добри от очакваното, дадоха  достатъчно основание на инвеститорите да преосмислят търговските си стратегии. Финално дръпване на спусъка обаче направи Фед с изявлението си, че политиката на централната банка  може да се преориентира, дори от изчакваща към изпреварваща стратегия, т.е. да се пристъпи към вдигане на основната лихва над  неутралното ниво, така че инфлационните процеси да бъдат допълнително възпрени. Това ще рече, че централните банкери на САЩ са готови със сценарий за изпреварващо  динамиката на икономическите процеси покачване на основната лихва. Със сигурност това е и знак, че те съзират дори евентуално прегряване на най-могъщата икономическа сила и затова са готови да вдигнат лихвата и с по-бързи темпове от очакваното.

Ситуацията доста се вписва в поговорката "За едни сватба, за други брадва". По-бързото от очакванията предстоящо вдигане на лихвите е добро за доходността на държавните ценни книжа и за депозантите, но е лошо за цените  както на държавните, така и на корпоративните книжа, а и за кредитополучателите. По-високите лихви означават повече разходи по обслужване на кредитите и оттам по-малки от очакваното печалби. Това обаче не е добра новина  както за сегашните  акционери и облигационери, така и за потенциалните такива. В резултат  на което корпоративните книжа загубиха много от своята привлекателност и цената им се срина. Двата основни водещи световни борсови индекса - щатският Down Jones Industrial Average и немският DAX, се сринаха в рамките на последната една седмица съответно с по 1230 и 575 пункта и се свлякоха съответно до 25 600 и 11 700 пункта, което е понижение от съответно 4.6% и 4.7 на сто. Немският индекс проби дъното за тази година от 11 726, маркирано на 26 март, и вече е в най-ниската си точка за последните 20 месеца. Цената на нефта и цветните метали също претърпя поражение съответно от по 3 и 7 на сто.

Веднага след изявлението на Фед станахме свидетели на най-бързото покачване на доходността на десетгодишните щатски облигации,  откакто Тръмп беше избран за президент. В рамките само на няколко часа тя се повиши с цели 15 базисни точки. Разликата спрямо немските книжа пък се разшири прекомерно и достигна исторически най-голямата си стойност от 271 базисни точки, след като щатските книжа в този ден достигнаха 3.18% възвръщаемост, а немските се покачиха със забавени темпове до едва 0.47% годишна доходност. Тътенът от рязкото повишаване доходността на щатските книжа се отрази върху възвръщаемостта на почти всички държавни облигации по целия свят. Покачването на доходността е пряко свързано с понижаване на цената на носещите фиксиран доход държавни ценни книжа. Най-драстично се понижи цената на румънските и на руските десетгодишни облигационни емисии, а доходността им се повиши с по 18 базисни точки, съответно до 5.03 и 2.78% на годишна база. Унгарските книжа загубиха 50 евроцента, а чешките и полските - по 20 евроцента, но възвръщаемостта им се устреми нагоре - до 1.58, 1.86 и 1.22 на сто.

Олекнаха цените и на българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари. Те като по команда загубиха по 30 евроцента - независимо от срочността си, вследствие на което доходността им се повиши. Доходността на най-дългосрочната ни емисия - с падеж 2035 г., вече е 2.63% на годишна база, а на тези с падежи 2028-а и 2027 г. съответно по 1.53 и 1.29 на сто. По-краткосрочните ни книжа, излизащи в падеж през 2024-а, 2023-а и 2022 г., вече се котират на по-високите нива от 0.61, 0.23 и 0.06% на годишна база.

Facebook logo
Бъдете с нас и във