Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Пазарите притихнаха

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

През изминалата седмица стана ясно, че нищо не е ясно. Със сигурност обаче вече е кристално ясно, че противопоставянето  не е между Изток и Запад  или между  Север и Юг, а  всички са срещу Тръмп. Той вече си има нови противници  -  лидерите на останалите държави от Г7. Не може да му се отрече, че обича да си създава врагове, а след това и да се сприятелява с тях, както и да създава проблемни ситуации и после да ги преодолява.  Явно обича да му е трудно и сам прави всичко възможно, за да си създава трудности. До голяма степен и това е причината на политическата сцена в момента нищо да не е ясно, освен че  бъркотията е още по-голяма. САЩ и Северна Корея подписаха нещо като нищо, без ясни ангажименти и срокове. Политическите аналитици притихнаха в очакване на следващия  ход.

Пазарните участници също притихнаха в очакване на решението на Фед за корекция на основният лихвен процент във все още най-могъщата световна икономика.

На този фон избледняха както вътрешнополитическите неуредици в Европа, така и все още буксуващите преговори за BREXIT. Вече почти нищо не се чува за близкоизточните конфликти. Явно това са малки локални проблемни точки в сравнение с огромните петна, оставяни след Тръмп.

Макроикономическите данни дават сигнали за забавяне на ръста на икономиките от еврозоната, както и за умерен ръст  - каквито и бяха  очакванията -  на щатската инфлационна вълна. Ето защо инвеститорите притихнаха, оборотите се снижиха и ценовите равнища останаха такива, каквито бяха преди седмица. Щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average се движеше в тесните граници между 25 200 и 25 400 пункта в търсене на ясна посока, а немският фондов индекс DAX лъкатушеше между 12 700 и 12 900 пункта в очакване на новина, която да го изведе от летаргията.

Пазарът на държавни облигационни книжа също загуби посока.  Доходността на щатските и на немските 10-годишни облигации гравитираше около съответно 2.95 и 0.48% на годишна база.

Цените и на българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, продължиха да отстояват позициите си отпреди седмица - в пълен унисон с настроенията на световните финансови пазари. Доходността на най-дългосрочната ни емисия - с падеж 2035 г., все още е 2.64% на годишна база, а на тези с падежи 2028 и 2027 г. - съответно 1.62 и 1.41% годишно.

Котировките на държавните ни ценни книжа, търгувани на вътрешен вторичен пазар, също останаха без съществени изменения. Доходността на деветгодишните ни облигации продължава да е 1.02%, а на седемгодишните - 0.68 на сто. Котировките на пет- и тригодишните клоняха към 0.17% и минус 0.06% годишно.

Очакваният излишък в държавната хазна спрямо заложеното в бюджета ще е 1.5 млрд. лв. за първите пет месеца на годината. Ускореният ръст на икономическата активност, както и подобрената събираемост на данъците са в основата на увеличените приходи в държавните финанси. Излишък, а не дефицит  отчита  ведомството на Владислав Горанов, т.е. държавата няма нужда от допълнително финансиране и следователно най-вероятно няма да емитира държавни ценни книжа, които са основен инструмент за попълване на бюджетната дефицитна дупка.

Излишната ликвидност в банковата ни система е 13.7 млрд. лв. и продължава да й тежи като воденичен камък, защото за тази сума банките плащат на БНБ или на чуждестранните си контрагенти лихва за "удоволствието" да ги държат по сметки при тях. Краят на ерата на отрицателните лихви бавно, но сигурно наближава и търговските ни банки ще си отдъхнат облекчено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във