Банкеръ Weekly

Пари и пазари

НЕЗАВИСИМО ОТ БЛАГОПРИЯТНИТЕ ПРОГНОЗИ СКРИТО НАПРЕЖЕНИЕ НА ПАЗАРА НА ЗЪРНО

Продължение от брой 14През последните 3-4 седмици се забелязва активизиране на западноевропейските износители на пшеница, които благодарение на високите доставни цени на американското зърно успяват да пласират макар и незначителни партиди в държавите от Средиземноморския регион. Наистина, при високите вътрешни цени в ЕС и силното евро експортните котировки на френската мелничарска пшеница са с около 20-25 долара по-скъпи в сравнение с офертите от САЩ на фобна база, но тази разлика се стопява от скъпия фрахт при доставките от Северна и Южна Америка. Само за сравнение - ако преди 3-4 години обичайният фрахт от Мексиканския залив да Средиземноморието (в т.ч. и Черно море) бе 22-23 щ. долара за тон, то сега надхвърля 48 щ. долара за тон. Специалистите смятат, че експортните позиции на западноевропейското зърно ще се засилят предвид очертаващата се трайна тенденция за понижение на цените в ЕС. Предпоставка за това са започналите продажби на пшеница от интервенционните запаси на държавите членки (общо 700 000 т). и очакваното значително увеличение на производството през 2004/2005 година. В мартенския си доклад Световният съвет по зърното акцентира, че значителното увеличение на световното производство на пшеница през новия сезон 2004/2005-а ще стане главно за сметка на по-добрите житни реколти в страните от Стария континент. Становището на експертите от съвета е, че реколтата от пшеница в Евросъюза (25 държави) през 2004/2005 г. ще възлезе на около 128 млн. т, или увеличението ще е с 22 млн. т в сравнение със сегашния сезон. Според мартенската прогноза на Европейската асоциация на търговците със зърно (COCERAL), производството на мека пшеница във Франция през 2004-а ще нарасне с 24.4% - до 36.3 млн. т, а в Германия житната реколта ще е с 23.9% по-голяма - 24 млн. тона. Общото производство на пшеница в 10-те страни, които ще влязат в ЕС на 1 май, се очаква да достигне 20.6 млн. т - увеличение с близо 30%, в сравнение с 2003-а.През миналата година източноевропейските държави прибраха най-слабата си реколта от 40 години насам, което ги превърна в нетни вносители на големи количества зърно и най-вече на пшеница. Драстичното намаление на производството на пшеница в Украйна, а също така и по-слабите житни реколти в Русия, Румъния и други страни от Източна Европа бяха основна причина за формирането на дефицит в световното предлагане. Но пък намалението на експортния потенциал и увеличението на импортното търсене в тези държави обуслови не само възстановяването на позициите на САЩ, Канада, Австралия, Аржентина на традиционните за тях пазари, но им позволи значително да увеличат и износа си за Източна Европа. Един от важните моменти, който с внимание се наблюдава от пазарните участници, е перспективата за значителни продажби на американско, канадско и аржентинско зърно за Украйна, след като Русия и Казахстан взеха мерки за ограничаване на износа. В средата на март украинското правителство официално оповести покупката на 120 000 т пшеница от Щатите, а през втората половина на март започна и вносът на аржентинско хлебно зърно.По първи прогнозни данни производството на пшеница в Украйна през 2004/2005 г. ще е в диапазона от 11 до 15 млн. тона. В края на март новият украински министър на земеделието Виктор Слаута заяви, че според него оптималната цена за мелничарската пшеница 3 клас от новата реколта трябва да е около 800 гривни (151 долара) за тон без ДДС, а държавната фирма Хлеб Украины информира за намеренията си да я изкупуват по цени 750-800 гривни (140-150 долара) за тон без ДДС. Това означава, че правителството и независимите експерти очакват съществено понижение на цените на пшеницата на украинския пазар с излизането на новата реколта, тъй като в момента те се движат около 1020 гривни (190 долара) за тон EXW без ДДС. Прогнозни данни за реколтата в Русия все още липсват, като официалните оценки съдържат само данните за общото производство на зърно през 2004 г. - 75-80 млн. т, в сравнение с 67.2 млн. т през 2003-а. В края на март руският кабинет оповести, че поради благоприятните перспективи за новата реколта действието на експортните мита (25 евро на тон), ограничаващи износа на зърното от страната, няма за бъде удължено и те би трябвало да отпаднат в предвидения от закона срок - 1 май 2004-а. През последните седмици перспективите за добра житна реколта в Унгария и в рамките на ЕС подложиха на силен натиск цените на пшеницата на борсата в Будапеща. В рамките на един месец котировките спот на хлебното зърно на база FOB Будапеща спаднаха от 217 на 197 долара на тон, а цените, по които се търгуват контракти от новата реколта (доставка - август), вече се движат в границите на 135-140 долара за хлебната пшеница и 130-133 долара за фуражната. При прогнозни данни за значителен ръст на производството на пшеница в повечето страни основни производителки през 2004-а е логично да очакваме формирането на низходящ ценови тренд през новия сезон. Разбира се, ако времето ще бъде благоприятно за развитието на житните реколти в държавите от Северното полукълбо. В това отношение поне засега като че ли няма причини за сериозно безпокойство относно реколтите от зимна пшеница в САЩ, Канада, Западна и Източна Европа, Русия и Украйна. Ако се съди от мартенския доклад на Световния съвет по зърното, производството на пшеница в световен мащаб през 2004/2005 г. трябва да нарасне с 49 млн. т и да достигне 601 млн. тона. Независимо от тези благоприятни прогнози на пазара се усеща едно скрито напрежение и доста голяма несигурност. Преди всичко това се обяснява с много ниския обем на световните преходни запаси, с които ще започне новият сезон - само 125-127 млн. т (най-ниското равнище от 1981/1982 г.). При очакваното нарастване на световното потребление през 2004/2005 г. с 13 млн. т (до 601 млн. т) всяко по-сериозно влошаване на параметрите в раздела за производството означава връщане към по-дефицитен баланс. Да не забравяме и прогнозите за драстичното нарастване на вноса на хлебно зърно в Китай (от 2.5 млн. на 7 млн. т) и традиционната несигурност по отношение на производството в Индия. Пазарните участници с безпокойство наблюдават и драстичното покачване на цените на стоките от соевия комплекс на американските пазари, което засилва дефицита в предлагането и на фуражното зърно. Възможното рязко застудяване в Русия и Украйна също е повод пазарът да става все по-изнервен. Но дори при благоприятно развитие на посевите от пшеница в нашия регион едва ли е реално срутване на цените към нивата от 2002 година. Тогава украинските експортьори подбиваха цените в целия Черноморски регион, само че след зърнената криза през 2003/2004 г. това едва ли ще се повтори в същия мащаб. За да не допусне драстично понижение на цените на вътрешния пазар, украинското правителство планира през първите два месеца след прибирането на новата реколта да изкупи от производителите общо 3 млн. т хлебно зърно. Засилване на държавното регулиране се очаква и при другия основен играч на зърнения пазар от нашия регион - Русия. Всичко това ни кара да мислим, че българските производители на зърно би трябвало да очакват с по-голям оптимизъм започването на новата стопанска 2004/2005 година. Същевременно обаче си позволяваме да предложим да се приложат в определена степен някои от мерките, които вече обявиха Русия и Украйна. Така ще се гарантира сигурност на нашите производители и спокойна подготовка за следващата реколта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във