Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛИХВИТЕ ОСТАВАТ НИСКИ

Лихвените проценти, при които на междубанковия паричен пазар се разменят депозити, и през изминалата работна седмица останаха ниски под натиска на левовата маса, която продължава да смущава съня на дилърите. Седмица по-рано банковата ни система разполагаше среднодневно с по 350 млн. лв. по сметки при Българска народна банка. В средата на настоящата седмица първичните дилъри заплатиха придобитите от тях и от техни клиенти държавни ценни книжа с номинална стойност 33.1 млн. лв. и въпреки това през изминалите пет работни дни наличните авоари на банките ни нараснаха до среднодневните стойности от 400 млн. лева. Нека да си припомним, че банковата общност управлява близо 10 млрд. лв. привлечени средства от фирми и граждани. От тях 4.1 млрд. са в левове и 5.6 млрд. лв. са валутен пасив. Всяка банка трябва да поддържа минимални задължителни резерви, които са 8% от тези суми, или общо става дума за 320 млн. лв. върху левовия пасив и 450 млн. лева върху валутната компонента, които обаче могат да се обезпечат както в левове, така и в щатски долари, в евро или в швейцарски франкове. Касовите наличности в левове, поддържани от банките, се признават за резерви, а те са за около 150 млн. лева. Обикновено банките се стремят да изпълват валутната част на резервите, особено откакто лихвените проценти по доларовите активи са много атрактивни от гледна точка на възможността да се печели от лихвения диференциал. В резултат на това банките ни се нуждаят от общо около 250 млн. лв., за да поддържат необходимите резерви и да обезпечават междубанковите разплащания. Наличието на повече левови авоари в банковата система увеличава предлагането им на междубанковия паричен пазар, но лихвите при тях са по-ниски от тези в щатски долари, които в момента са около 1.3 процента. Точно такава е ситуацията в момента и засега няма изгледи да се промени драстично, т.е. левовата маса в системата да намалее.Каква е причината за този необичаен прилив на левова ликвидност? Както обикновено, зад всяка подобна ситуация на пазара има пръст хазната. При недостиг на средства причините обикновено се дължат на данъчните плащания от страна на юридическите лица, а при свръхликвидност - на преводи от бюджета за субсидии, заплати и пенсии. От правителството заявиха, че към края на годината излишните средства ще са около 260 млн. лева. Законът позволява да се поддържа бюджетен дефицит от 0.7% от брутния вътрешен продукт, в резултат на което правителството има възможността да преразпредели допълнително още 240 млн. лева. С цялата сума от около 500 млн. лв. Министерство на финансите ще обезпечи както 13-ата пенсия, така и просрочените задължения на общини и болници. Тази сума ще бъде превеждана на траншове към обслужващите ги търговски банки. Именно в резултат на това дилърите на паричния пазар в момента разполагат с предостатъчно средства, а цената на левовия ресурс се задържа на ниските равнища от около 0.7 процента. За толкова се договаряха левовите депозитни сделки през изминалата седмица. При около 1% пък се търгуваха едноседмичните периоди и при малко над 2% - едномесечните. През изминалата работна седмица среднодневните обороти останаха на сравнително ниските нива от около 55 млн. лв., а предлагането преобладаваше над търсенето. На 3 декември е последната възможна дата за регулиране на минималните резерви. Много от банките ни ще приключат този период с натрупани големи излишъци. В началото на декември стартират поредните преводи към търговските банки за изплащане на пенсиите. Сега общата сума ще бъде 350 млн. лв., т.е. със 100 млн. повече от обикновено. Лихвените равнища по междубанковите депозитни сделки и през настъпващата работна седмица ще останат на нивата от около 0.6% на годишна база. Отличната левова ликвидност в банковата система даде своя отпечатък и върху първичния и вторичния пазар на ДЦК. Цената им се покачваше, т.е. доходността им падаше с всеки изминат ден. На 25 ноември Министерството на финансите предложи за продажба последния остатъчен дял от тригодишна лихвоносна емисия държавни ценни книжа. Тя е с начална дата 31 юли 2002 г. и с купонни плащания на всеки шест месеца при 5.75% на годишна база. Общото й количество с номинал 75 млн. лв. се продаваше на три търга и този беше последният, на който се пласираха успешно последните 33.1 млн. лв. номинал. За покупката им се състезаваха 26 финансови институции от общо 28 избрани за първични дилъри до края на настоящата календарна година. Те наддаваха с 92.97 млн. лева. Достигнатата средна годишна доходност бе 5.92% срещу 6.28% на предишния аукцион, проведен един месец по-рано. На вторичния пазар на държавни ценни книжа последната петгодишна емисия се търгуваше при 6.25% годишна доходност. Седемгодишните книжа се договаряха при около 6.85%, а десетгодишните ДЦК - при 7.3 процента. На 2 декември Българска народна банка ще проведе поредния аукцион за продажбата на тримесечни безлихвени държавни ценни книжа. Общото им количество, както обикновено, е с номинална стойност 12 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във