Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗВЕЗДНИТЕ ВОЙНИ НА РЕЙГЪН И ЯДРЕНИЯТ ЩИТ НА БУШ

Обикновено ако един президент изостави нещо, следващият непременно го превръща в един от най-важните елементи на управленската си програма. Така стана и с проекта за изграждане на противоракетна отбрана. Предишният американски президент Бил Клинтън заряза програмата, а Джордж Буш-младши я направи важна част от американската политика за сигурност. Точно преди една година, през декември 2001 г., пълноценно използвайки създалата се ситуация след атентатите на 11 септември, Буш изпълни предизборните си обещания. Той стартира новата програма на звездни войни и изтегли едностранно Съединените щати от историческия договор за противоракетна отбрана, подписан от Ричард Никсън и Леонид Брежнев през 1972 година. Още тогава бе ясно, че противоракетната отбрана на Джордж Буш не е само въпрос на националната отбрана, но и на стратегически баланс. Русия не драматизира особено проблема с изтеглянето на Съединените щати от договора, който минаваше за крайъгълен камък на архитектурата за сигурност в продължение на тридесет години. Но в Европа се притесниха да не би светът да изпадне в нова ядрена надпревара. След станалата известна като офанзива на усмивките среща в ранчото на Буш в Тексас Путин каза едно просто изречение: Каквото и решение да бъде намерено за противоракетния щит, то ще бъде в интерес на двете страни и няма да заплашва света. Тогава и Съединените щати, и Русия се опитаха сполучливо да омаловажат проблема. Съветничката по национална сигурност Кондолиза Райс даже го нарече само малка част от рамките на всеобхватните отношения. Струва си да се припомнят и две интересни случки от началото на декември миналата година. Съединените щати извършиха успешно изпитание на ракета-прехващач и свалиха междуконтинентална ракета Минитмън-2 над Тихия океан. Изпитанието беше по проекта за противоракетен щит. Горе-долу по същото време в руския град Севернодвинск президентът Владимир Путин официално пусна в действие супермодерната и най-тиха подводница в света, която носи 28 крилати ракети на борда си. Стана така, че Съединените щати прихванаха ракетата, а Русия пусна подводницата. Следователно още тогава, преди една година, беше възможно да се прогнозира, че Джордж Буш няма да се откаже от противоракетния щит. Просто защото той е част от неговата доктрина.Предпоследната седмица на 2002 г. потвърди това. Съединените щати отново извършиха над Тихия океан опит с ракета с далечен обсег на действие. Опитът бе неуспешен. Ракетата, произведена от корпорацията Рейтиън, не могла да се отдели от носителя си и да унищожи вражеската бойна глава. Въпреки този разочароващ технически проблем, както се изразиха от Пентагона, президентът Джордж Буш изненадващо нареди на въоръжените си сили да започнат разполагането на системата за противоракетна отбрана в базата Форт Грийли в Аляска. Срокът за готовност на десет наземни системи е 2004 г., на следващите десет - до 2006 година. Буш определи решението си като важна крачка в борбата срещу заплахите на ХХI век. Военният министър Доналд Ръмсфелд направи една странна прогноза. Когато разработката на програмата приключи след години, каза той, тя вероятно ще изглежда доста различно отсега. Още преди заповедта на Буш да стане факт, американският проект бе подкрепен от британското правителство, макар че официално Лондон ще вземе окончателно решение през 2003 г., след голям дебат в Камарата на общините. Предварителните нагласи за подкрепа бяха изказани чрез един доклад на британското военно министерство, станал известен още в началото на декември. В него се казва се, че въпреки липсата на непосредствени заплахи американският противоракетен щит ще позволи на Великобритания да предотврати евентуално ракетно нападение от Близкия изток, Централна Азия или Северна Корея. Очакванията са, че Пентагонът ще разчита на радарните станции за ранно предупреждение, които се намират в графство Йоркшир.Русия не реагира по-различно отпреди една година. Подобни действия не трябва да засягат интересите както на Русия, така и на всяка друга държава в областта на сигурността и не трябва да насърчават надпреварата за въоръжаване, каза руският външен министър Игор Иванов. Но нейните военни за всеки случай казаха нещо, за което публично не се говори. Един висш генерал от ракетните войски заяви, че Русия ще си запази най-мощните междуконтинентални ракети с ядрени бойни глави за още близо две десетилетия. Става дума за ракетите PC-20 (P-36), известни на Запад като SS-18 SATAN. Това изявление би могло да мине все пак като напомняне за добрите стари времена на стратегическата стабилност, която осигуряваше Договорът за противоракетна отбрана от 1972 година. Своеобразно по темата противоракетен щит се изказа и една друга голяма ядрена сила - Китай. Малко след като американският президент заповяда задействането на програмата, в Пекин бе публикувана Бяла книга. В нея китайското ръководство заявява, че не изхожда от възможността за нова световна война, но ще работи активно за модернизиране на въоръжените си сили. Китай не назова директно Съединените щати, но според наблюдателите написаното в бялата си книга за опасно неравновесие визира тъкмо САЩ. Иначе Китай е срещу плановете на Вашингтон за противоракетен щит. Защото се опасява, че в разработването на този щит могат да бъдат въвлечени Япония и Тайван. Не без основание - преди американският президент да стартира със заповед програмата, Япония заяви, че не само подкрепя проекта на Съединените щати, но и че ще продължи да сътрудничи при техническата разработка на системата. Позицията на Токио е, че той ще доведе до съкращаване на ядрените арсенали. Японските аргументи не изглеждат лишени от основание, след като Северна Корея обяви за Международната агенция за атомна енергия във Виена (МААЕ), че ще премахне камерите за наблюдение на ядрените си реактори. Това е ясен сигнал, че Пхенян иска необезпокоявано да си разработва ядрената програма.Когато преди една година САЩ се изтеглиха от Договора за противоракетна отбрана с мотива, че той е реликва от Студената война, в Европа гледаха на плановете за противоракетна отбрана с подозрение. Тогава американо-европейските отношения се определяха даже като диалог между глухи. Изглеждаше невероятно, че 12 месеца по-късно Европейският съюз и НАТО ще седнат и ще се разберат по военни въпроси. Но в края на декември 2002 г. условията очевидно са други. НАТО направи през ноември в Прага най-голямата си крачка към разширяването си. Символиката на новото е, че точно когато Джордж Буш даваше заповед за старта на противоракетната програма, Европейският и Северноатлантическият съюз подписаха декларация за... стратегическо партньорство. Споразумението ще позволи на ЕС да използва средствата на НАТО за планиране и логистика, включително разузнавателните възможности на пакта. Както казва шеф-дипломатът на ЕС Хавиер Солана, декларацията идва след две събития, които промениха пейзажа на Европа: Европейския съвет в Копенхаген и срещата на върха на НАТО в Прага... В този контекст днес сключихме много важно споразумение между ЕС и НАТО, което ще позволи осъществяването на най-важните проекти на Съюза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във