Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗВЕЗДАТА НА КРЕМЪЛ ОБЛЪЧВА И ДОНДУКОВ 1

До неотдавна корупцията беше само един от проблемите на държавното управление. Сега вече е всеобща държавна истерия. На път и под път, държавници, политици, опозиционери, представители на частния бизнес, на гражданското общество... всички говорят и живеят само с мисълта за корупцията в България. Каква била, защо била, къде била? И на кого и защо пречела? Темата заля като лавина цялото публично пространство и съвсем скоро корупцията може да се превърне в значима черта на националната ни идентификация.

Ако преди българинът беше убеден, че всеки, който държи в ръцете си разпределянето на държавни ресурси, е подкупен, днес вече знае, че друг механизъм за действие на държавната машина у нас просто не съществува. Политици, журналисти и анализатори успяха само за няколко месеца да убедят българското общество, че с корупция започва и свършва всичко в България. И всички, които ценят държавността, уважават нейните институции и закони, не са нищо повече от едни патологични наивници.


А предстоят избори. Националната истерия на тема корупция все по-явно дестабилизира държавата и всичките й най-важни институции. Винаги, когато протичат такива процеси, някой стои зад тях и уверено дърпа конците. Компетентни източници твърдят, че ситуацията е точно такава. Управляващите също не отричат, че в действие са пуснати сериозни механизми за дестабилизация. На въпроса обаче кой ги управлява никой не рискува да даде пряк отговор.


Из коридорите на властта битуват няколко версии, обясняващи новата ситуация. Най-мастити, но затова пък и най-неразговорливи източници намекват да се потърси паралел с новото домакинство в Кремъл. Те признават, че през изминалите три години на управление Иван Костов е положил много усилия, за да се пребори със сенчестото руско присъствие в България, но отряза само главата на октопода. Сега руските структури връщали влиянието си в страната ни, използвайки за нуждите си съвсем други и често съвсем неочаквани за обществото публични лица.


Авторите на тази теза поставят като първи знак за голямото завръщане продажбата на Нефтохим. Бургаската рафинерия беше продадена на 12 октомври 1999 година. По същото време Путин вече бе премиер на Русия. Някъде през последните месеци на миналата година започнало и дестабилизирането на българските държавни институции. Кампанията за местни избори у нас тогава скрила първите му знаци. Но още преди края на кампанията станало ясно, че правителство първо ще падне в жертва.


Падна правителството, за да не падне Костов, подстрекават претендиращи да са наясно с нещата. Същите хора припомнят, че президентът даде знак за атака срещу корумпираните сини лидери още в нощта след първия тур на местните избори. Премиерът нямаше друга възможност и го подкрепи.


Оттогава досега в държавата се случиха много неща. Основните институции работят все по-слабо. Партията, която акумулираше стабилност и сила на управлението, се тресе от скандали и противоречия. Буксуват важни приватизационни сделки. Все по-убедително се налага впечатлението, че българските държавници са лишени от свободата сами да взимат важни за бъдещето на страната решения.


Иначе, твърдят същите източници, темата корупция е сравнително случайно избрана. За тази цел можели да бъдат използвани всякакви механизми: веднъж - банките, друг път - корупцията, следващия път нещо друго. Важни са резултатите.


Версията за завръщането на руското влияние върху държавното ни управление обаче среща отпор сред управляващото мнозинство. България отдавна излезе от орбитата на Русия, защитават позициите си от мнозинството. Сините отчитат, че дебатът за корупцията отдавна е преминал рационалното си обяснение и признават, че е извън възможностите им да го контролират. Не отричат и че той вече започва да действа разлагащо на цялата държавност. Но според тях основни виновници за това са опозиционните сили и активизирането на мръсните пари в страната.


Тезата за мръсните пари заслужава интерес и по думите на специалисти звучи доста рационално, макар че може да обясни само безкрайните обвинения за корупцията към властта, но не и драстичните промени, които напоследък се случиха в нея.


Във всеки случай управляващите бяха сварени неподготвени за корупционния щурм. Шеъфът на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев смята, че борбата срещу корупцията трябва да започне именно от сектора, скрит в дълбоката сянка. Това са парите, които могат да корумпират и го правят, изтъква Цонев.


Шефът на Икономическата комисия Никола Николов пък е на мнение, че проблемът не е в съществуваща корупция, а в битуващите подозрения за нейното съществуване. Той не приема обвиненията, че законовата уредба в много случаи сама стимулира подкупничеството. Не е проблем на закона, а проблем на практиката. Има достатъчно добра законова среда, в която разпределението на ресурса да бъде некорупционно - коментира Николов. Според него масово прилаганият приватизационен метод: преговори с потенциален купувач е мощен механизъм за подклаждане на съмненията за корупция, заради неговата непрозрачност. А по данни на управляващите този метод се прилага в 80% от случаите. Единствената надежда е, че предприятията, които можеха да се продават по предпочитания, вече са продадени. Оттук нататък ще преобладават конкурсите, където нещата са много по-прозрачни и не изискват намесата на чиновниците при определянето цената на обекта.


Всъщност и сините са категорични, че най-благодатната почва за масова корупция е администрацията. Тя оказвала много сериозна съпротива срещу провеждането на реформата и конкретно срещу прилагането на антикорупционното законодателство. Управляващите започват да изглеждат все по-безсилни пред желязната воля на бюрократичната маса.


Един от най-сериозните аргументи на обвинителите към държавниците е, че липсата на закон за финансирането на партиите корумпира всяко начинание в страната и че точно политическата корупция се е превърнала в полулегален източник на средства за партийните централи. На Позитано20 твърдят, че вече близо половин година не са получавали заплати. Според вътрешни източници обаче служителите не са напуснали не от любов към червените идеи, а защото не са ги оставили без средства - нищо че от счетоводните книги това не си личало. По подобен начин плащат на служителите си и в много други политически организации. Но в партийните кръгове това се възприема за толкова нормално, че дори не се брои за корупция.


Управляващите обещават да сложат край на тази практика още преди лятната ваканция на парламента. Синьото ръководство вече е решило да започне консултации по темата с останалите политически сили. Мнозинството ще бъде представено от Екатерина Михайлова и Йордан Цонев и ще настоява финансирането на партиите да става от държавния бюджет, за да се осигури прозрачност и публичност на информацията. Само че още отсега депутатите се притесняват, че мнозина ще се обявят против тази идея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във