Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗЪРНОТО В МЕЛНИЦАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

Едно от най-големите недоразумения в политиката е да се смесва едно активно правителство с едно целеустремено правителство. Разликата е, че в първия случай политиците демонстрират удивителната си способност да се занимават с безсмислени неща - вътрешнопартийни спорове, конфликти и дрязги. Това е Фройдовата теория за вятърната мелница - тя може винаги да работи, когато духа вятър, но ще мели само тогава, когато й се сипва зърно.


Българската писта


Отиващата си 1997 г. е показателна в много отношения за разликата между едно дезориентирано активно и от едно целеустремено правителство с ясна програма, приоритети и средства за тяхното осъществяване.


Когато на 12 декември в Люксембург Съветът на министрите на ЕС включи и България във формулата за равен старт при започването на преговори за присъединяване към ЕС, това бе не само политически жест, определен от стратегическото място на България. То бе и ясен знак за напредъка, който България постигна през отиващата си година в усилията си за интегриране в европейското семейство.


България ще се движи по своята писта към пълното членство в ЕС съобразно скоростта, която може да развие благодарение на собствените си усилия - декларира миналата седмица премиерът Костов в Народното събрание.


Българският реформатор


Правителството на ОДС демонстрира на практика, че е едно целеустремено, а не просто активно правителство от типа на това, което симулираха социалистите на Жан Виденов. Синият кабинет бързо се зае да изведе България от изолацията, в която бе поставена страната при предишното управление. Още с първото си посещение в Брюксел, след като встъпи в длъжност, премиерът Костов изрази непоколебимата и ясна принадлежност на България към ценностите на западната цивилизация и желанието си за пълноправно членство в НАТО и ЕС.


До този момент на България липсваше ясна фигура на политик-реформатор. Предишните български премиери твърде много се оплетоха в лабиринтите на вътрешните проблеми, загърбвайки ролята и мястото на страната ни в структурите и процесите на Стария континент.


В този смисъл Иван Костов наложи една своя, нова линия във външната политика, характеризираща се с отчетливо прагматичен подход. Без показни куртоазни визити, като всяко посещение в чужбина е максимално икономизирано и минимално политизирано. Изобщо във външнополитически план изграждането на двустранните отношения на България с другите страни се базира на принципа за взаимната изгода и стремежа икономиката да бъде изведена колкото се може по-бързо от разрухата и стагнацията.


Българският шанс


Българската дипломация се включи активно в реализирането на новите икономически перспективи, търсени от България. Посещенията в западните столици имаха най-вече делови характер, там трябваше да изграждаме новия си образ и да запознаваме западните си партньори с хода на пазарните реформи у нас. Но решаването на проблемите ни зависеше и от Изток: регулирането на отношенията ни с Русия и превръщането на България в сериозен дистрибутор на газ на Балканите и поемане транзита на каспийския нефт за Западна Европа.


В контекста на този външнополитически приоритет бяха посещенията на премиера Костов в Украйна, срещите и разговорите му с турския премиер Месут Йълмаз, визитите на президента Стоянов в Турция и Япония и предстоящото посещение в Москва, разговорите му с грузинския президент Едуард Шеварднадзе, както и централноазиатският маратон на външния министър Надежда Михайлова в шест страни от бившия Съветски съюз. Всички те открояват желанието на България да не пропусне своя шанс и да не изостане от най-новите тенденции в света - постепенното превръщане на Азия от център на икономически интереси в средоточие на световната политика. Именно тук се премества центърът на


противопоставянето между САЩ и Русия


Както писа сп.Огоньок, след 1967 г. влиянието на Москва в този район се е колебаело така: в началото то е било 55%, през 1987 г. - 35%, сега е спаднало на 5 процента. За САЩ тези числа са съответно 35, 55 и 75 процента. Турция е завишила авторитета си с 15%, Китай с 13 процента. Явно откритите огромни залежи от нефт и природен газ променят представите за значението на азиатския континент и тук в бъдеще ще се решават ребусите на глобалните проблеми.


Бъдещият пазар ще трябва да разпределя подземни енергийни богатства на стойност 40 трлн. щ. долара и подобна сума естествено намагнетизира интересите на правителства, политици и многонационални компании от целия свят. България има своя шанс да се превърне в разпределителен пункт за тези богатства и по този начин се открива възможност да изплати по-лесно огромния си външен дълг.


Българският лик


Другата възможност да решим икономическите си проблеми е привличането на чуждестранни инвестиции и превръщането на България в привлекателен пункт за влагане на капитали отвън. На провелите се през тази година близо дузина инвестиционни форуми правителството непрекъснато твърдеше, че в момента страната ни изпреварва по темпове на икономическо развитие останалите държави от Източна Европа и ако тази тенденция се запази, още към март следващата година, когато ще стартират преговорите за пълноправно членство в ЕС, ще се изравним с отличниците.


Разбира се, рекламата на собствените възможности е хубаво нещо, особено когато става въпрос за изграждане на нов имидж. Чуждестранните инвестиции обаче все още се бавят и неслучайно първото място по вложени капитали отвън държи Белгия - страна на 22-о място по икономическо развитие, докато Япония и САЩ дори не са сред първите шест в класацията на инвеститорите. Очевидно сериозните инвеститори изчакват да видят дали наистина си заслужава да влагат парите си у нас.


Българските проблеми


Един от тях е инфлацията. Според приетия бюджет през 1998 г. тя ще бъде 16%, докато според Евгений Бакърджиев тя ще бъде около 20 процента. Има известно разминаване и в темповете на развитие през тази година и очакваните стойности през следващата. Въпреки въведения Валутен борд, който играе положителна роля за финансовото стабилизиране, очакванията за бързо спадане на инфлацията не се оправдават. Българската икономика все още се характеризира със силно свиване на производството, високи разходи и монопол на големите производители.


Противоречия предизвиква и данъчната политика, която е в дисонанс със световните норми. Така например в Германия необлагаемият доход за несемейни е 11 555 г. марки, а за семейните - 23 111 г. марки годишно. Сравнете ги със стойностите у нас. Или да вземем друг пример. Също в Германия търговци и производители с годишен оборот до 300 000 марки не подлежат на данъчно регистриране. У нас още преди да започнеш да печелиш, държавата вече е нарочила производителя за длъжник. Естествено е, че при такива условия чуждестранните инвеститори не биха се заели да осъществяват големи инвестиционни проекти в перспектива, без да са наясно как ще се променят данъчните закони.


Наистина, стратегическата цел е ясна - интегриране на България в Европа. Но това означава и доста усилия. След решението от Люксембург България бе извадена от Ялтенската карта, но още е твърде далеч от европейската. Независимо от положителния обрат в перспективите за 1997 г. българското законодателство е твърде далеч от европейските критерии. Само един пример: 870 са нормите, директивите и разпоредбите, които трябва да влязат и в българската практика.


Досега сме изпълнили само около 20% от тях. Като имаме предвид темповете на работа в парламента, дали не са твърде оптимистични прогнозите, че след седем години ще бъдем готови за пълноправно членство в ЕС? Във всеки случай, прав е президентът Стоянов - по този път ни чакат много кръв, пот и сълзи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във