Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗЪРНОТО, БРАШНОТО И КРЕДИТИТЕ НАЛЯХА ВОДА В ПРИВАТИЗАЦИОННАТА МЕЛНИЦА

Ори, мели, но не яж - в това незавидно положение изпаднаха всички участници в дългата хранителна верига, осигуряваща на българското население насъщното му препитание. Наред със зърнопроизводители, мелничари, хлебари и прочие специализирани труженици в нея злощастно се вписаха и банкерите, които явно напразно ще чакат да им се върнат парите, инвестирани в жътвения сезон'97. Междувременно на българска територия пак зеленее пшеница. Ползвайки удобно секретността на държавния резерв обаче, никой не казва какви количества зърно и брашно задръстват в момента държавните складове и силози в страната. На всички е ясно какво се случи в бранша от миналата пролет насам. Държавата не се довери на пазарните принципи, влезе в ролята на главен ценови регулировчик и... блокира кръстовището. Определената фермерска цена от 134 щ. долара за изкупуването на тон хлебна пшеница, плюс добавката за ДДС вдигна стойността на тон зърно на 240 хил. лева. В същото време, както твърдят специалистите,

на борсите в Чикаго и Руан

които диктуват ценовата мода в зърнената търговия, котировките се движат в границите от 116-118 до 120 щ. долара за тон. В крайна сметка високата изкупна летва, вдигната у нас, качи и цената на брашното и затова то отлежава сега в държавните мелници. Едва в началото на тази година бяха премахнати ограниченията за износ на зърно и брашно. Според търговците обаче и свободният режим няма да спаси положението. В момента, казват те, тон зърно със средно качество върви на международните пазари по 130 щ. долара, но българското зърно с качеството, което има, нямало да получи повече от 100 щ. долара за тон, въпреки че миналата година бе изкупувано почти по 200 щ. долара. От Федерацията на

българските хлебопроизводители

пък уточняват, че държавните мелници били принудени постоянно да свалят цената на брашното - от 520 лв. за килограм на 440 лв., а сега и на 410 лв. за кило. Стоката се продава под себестойността й, обобщават пред в. БАНКЕРЪ браншовиците, защото хиляди тонове брашнена продукция безуспешно чака купувачи. Не е нормално, казват специалистите, да се хранят надежди, че патовата ситуация ще направи поне хляба по-евтин. В европейските страни неговата цена е над четири пъти по-висока от тази на килограм брашно. У нас същото съотношение е паднало под 1/1.5 - накъде още да пада, малко ли частни фурни спуснаха кепенците, питат потърпевшите производители. Всички сме в пълен цайтнот, оплакват се представителите на отрасъла. Никой не спечели от високата изкупна цена на зърното, твърдят те - нито хората, които сяха и жънаха, нито мелничарите, нито хлебарите, още по-малко банките, които кредитираха кампанията.

Ясно е, че добрата миналогодишна реколта осигури

вместо валутни постъпления - загуби

Вярно се оказва и предположението, че за спасителен пояс на просрочените задължения към банките в размер на 25 млрд. лв. ще се използва приватизацията на държавните мелници. Миналия вторник аграрното министерство обяви за открита процедурата по раздържавяване на две от тях - на Мелничен комбинат АД - София, и на Големи български мелници ЕАД - Бургас. Началната офертна цена за продажбата чрез конкурс на 65% от капитала на бургаското предприятие е определена на 3.195 млрд. лева. Странното е, че в посочените от министерството приоритетни условия поемането на задълженията на дружеството е поставено на последно място. А в случая става въпрос за

7.5 млрд. лв. дължими на ОББ

Бургаските мелници се излагат на приватизационната витрина за втори път. При първата процедура продажбата трябваше да стане чрез търг, като началната цена бе по-висока от сегашната - 3.8 млрд. лева. На търга обаче кандидат-инвеститори не се явиха. Според познавачите и на конкурса ще се случи същото. Предприятието изобщо не буди интерес сред инвеститорите, защото значителна част от него е реституирана на бившите собственици на мелницата - старата бургаска фамилия Хаджипетрови. Земята под предприятието е стопроцентна тяхна собственост, върнати са им и производствени и складови бази, за които получават наем от държавното дружество. Сега фактически за продан се обявяват силозите, жп терминалът, зърнените бази в Бургас, Поморие, Българево и Грудово и... естествено наличното зърно в мелницата. Както научи в.БАНКЕРЪ, бизнесът на дружеството е почти замрял. Основен, но не дотам надежден клиент на мелницата, е местният общински хлебозавод и някои дребни хлебопроизводители. От два месеца 4 хил. т бургаско брашно, предназначено за износ, престоява на пристанището. Според коридорната бургаска информация ръководството на Големи български мелници

не било харесало комисионите

и сделката се зациклила.

На практика Големите български мелници са непродаваем обект, заключават познавачите, уточнявайки, че предприятието де факто нямало шансове за развитие и било изолирано от конкурентите Мелинвест, които здраво държали бизнеса в околния регион.

Съвсем друга хапка обаче е Мелничният комбинат в София - най-модерната мелница на Балканите, разполагаща с пълно комплектно оборудване, носещо марката на европейския производител N1 - швейцарската фирма Бюлер. И софийското дружество ще се продава чрез конкурс. За 55% от акциите му е определена стартова цена от 15 млн. щ. долара. Кандидати за състезанието тук не липсват. На първо място е работническо-мениджърското дружество, регистрирано през април тази година в Софийската магистратура. Сред неговите акционери преобладаващата група е на мениджърите, около 70 човека, начело с изпълнителния директор на мелницата Пламен Грозданов. Нейните активи, оценени по 179-о постановление на МС, са изчислени на 672 млн. лева. Инвеститорски намерения за покупката на предприятието са заявили и сериозни фирми от Израел, САЩ и съседна Гърция. По предварителна информация заявка е направена и от страна на известната в бранша българска частна групировка Мелинвест. В същите отраслови среди сега гадаят кой чуждестранен кандидат ще удари рамо на

работническо-менидърското дружество

на Мелничен комбинат - София. Прогнозите са, че ще е платежоспособен партньор от Америка. Неотдавна обаче вицепремиерът Божков попари амбициите на работническо-мениджърските сдружения, като съобщи, че те няма да печелят при приватизацията на големите предприятия, тъй като са финансово немощни. До двайсет дни имената на кандидат-купувачите вероятно ще станат известни. А крайния избор ще направи определеният инвестиционен посредник - Райфайзен инвестмънт.

Странно е, че в неофициалната информация за състезателите липсва авторитетното име на френския ас Суфле, държащ 20% от производството на брашно в Европа, който през миналата година проявяваше явен интерес към софийския мелничен комбинат. Може би една от причините е свързана с тежката ситуация, сполетяла сега отрасъла. И тази мелница почти е замразила производството. От април в нея също залежават солидни брашнени количества - около 6-7 хил. т, които, изглежда, трудно ще бъдат реализирани на пазара. Засега обаче приватизацията на това дружество е единственият реален шанс за свежи валутни постъпления, с които да се покрият гафовете от миналогодишната изкупна кампания. А тъй като следващата вече се задава, специалистите предупреждават зърнопроизводителите да не се надяват, че ще получат повече от 150-160 лв. за килограм пшеница. И вероятно са прави, защото и българите най-после трябва да разберат, че колкото по-скромно отварят уста, толкова по-сигурни печалби ще имат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във