Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗЪРНЕНИТЕ КРЕДИТИ РАЗДВИЖИХА ВЕТРОВЕТЕ В МЕЖДУБАНКОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Условията

Условията за предоставяне на гаранцията бяха ясно

и точно формулирани - кредитополучателите да обезпечат заемите

със залог на закупеното зърно, на свои дълготрайни материални

и други активи, с ипотека. Лихвите по кредитите съответно не бива

да надхвърлят ОЛП плюс надбавка, не по-голяма от половината от

действащата в момента основна лихва. Надбавката за просрочие е

до 4 пункта, а заемът трябва да бъде върнат до една година. Длъжникът

може да ползва три месеца гратисен период при погасяване на главницата.

Закупеното с кредита зърно трябва да се реализира в страната.

Срещу получената от ДФРР гаранция заемополучателят е длъжен да

плати на фонда такса от 0.5% върху сумата на отпуснатия кредит.

каре

Процедурата

Търговските банки заявиха, че ще отпускат заемите,

като спазват стриктно стандартните процедури за проучване и обработка

на документите на кандидатите за кредити. От своя страна всеки

кандидат заедно с искането си за кредит депозира в банката необходимата

икономическа обосновка и бизнесплан. Разполагайки с тази информация,

банковите експерти правят прогноза за кредитния риск. След това

съответният кредитен инспектор анализира финансовото състояние

на дружеството-кандидат и оценява предложеното от него обезпечение.

Едва тогава банката взема решение да отпусне кредита. Ако размерът

на заема, отпуснат на едно лице или на икономически свързани лица,

надхвърля 10% от собствения капитал на банката, решението се взема

от нейния управителен съвет, а в случай че надвишението е повече

от 15% - от цялото ръководство, и то с пълно единодушие.

След постигането на съгласие между банката и фирмата

документите по кредита се изпращат в ДФРР. Фондът издава гаранцията,

но само след като е получил и документ, че кредитополучателят

е платил таксата от 0.5 процента.

Обработването на едно искане за кредит, дори когато

той е гарантиран от държавата, изисква поне седмица работа. Шестте

банки, които заедно с ДСК бяха определени да отпускат гарантирани

от ДФРР кредити за изкупуване на зърното, съкратиха максимално

сроковете за обработката на молбите. Освен това кредитните институции

предварително бяха определили размера на средствата, които ще

предоставят на двайсетте дружества.

Над 122 млрд. лв. вече влязоха в касите на предприятията,

които получиха от Министерския съвет картбланш да изкупят тазгодишната

пшеница срещу заеми, гарантирани от ДФРР. Останалите кредити в

размер на 138 млрд. лв., попадащи под същата гаранция, ще бъдат

на разположение на заемоискателите до края на седмицата. С необходимия

ресурс първо се сдоби софийското дружество Зърнени храни

ЕАД. Със 117 млрд. лв. кредит от ДСК то ще трябва да изкупи 409

хил. т зърно. Парите вече са разпределени между поделенията на

Зърнени храни в страната, които започнаха да се разплащат

с производителите. С кредит от 5 млрд. лв. зад гърба си, отпуснат

от БУЛБАНК, Стара мелница ЕООД - София, също вече

може да преговаря с доставчиците си. До края на тази седмица трябва

да завършат и преговорите на останалите 18 предприятия с ЦКБ,

ДСК, ХЕБРОСБАНК, БУЛБАНК, ОББ, БИОХИМ и Столична общинска банка

за получаването на заеми, гарантирани от ДФРР. По сведения от

банките няма пречки парите да бъдат реално преведени на кредитополучателите

в уговорения с правителството срок.

Операцията по финансирането на двайсетте предприятия,

които имат задачата да изкупят общо 878 хил. т зърно, можеше вече

да е приключила, ако не бе съпроводена от безбройни дребни административни

неуредици. Тя започна на 14 юли 1997 година в разгара на жътвената

кампания. Министерският съвет реши ДФРР да предостави гаранция

с общ размер 260 млрд. лв. срещу кредити, отпуснати от ДСК и търговските

банки на дружествата, определени да изкупят хлебна пшеница.

Проблемите

Объркването създадоха дружествата, на които бе възложено

да изкупят зърното. Проблемите, които възникнаха при оформянето

на кредитите и отпускането на парите, бяха обсъдени на 15 юли

по време на срещата между представителите на ДСК и шестте банки

с премиера Иван Костов. Подобно обсъждане се състоя и два дни

по-късно, на 17 юли, на заседанието на парламентарната комисия

по бюджет и финанси. Освен представителите на кредитните институции

там бяха депутати от различните парламентарни групи, аграрният

министър Васил Върбанов и шефовете на двайсетте предприятия кредитополучатели.

Дебатите разкриха нелепия факт, че повечето предприятия са пратили

заявки за необходимите им пари едновременно във всичките шест

банки, без да пропуснат и ДСК. С други думи, бил е приложен традиционният

български номер - чукай на всяка врата, все някоя ще се

отвори. Резултатът: Заявките получени в ОББ бяха колкото

общият размер на гаранцията, предоставена от ДФРР ( б.р. 260 млрд.лв.),

а банката задели 60 млрд. лв. за кредитиране на изкупуването на

пшеницата. Освен това се оказа, че работим върху искане за кредит

от фирма, която вече е получила необходимите й средства от друга

банка. Излезе, че напразно сме изгубили времето си с нея, вместо

да подготвим кредитирането на друга, която още не е получила ресурс

- разказа изпълнителната директорка на ОББ Радка Тончева. За подобни

случаи съобщиха и останалите банкери. Изпълнителният директор

на ХЕБРОСБАНК Костадин Илиев даде пример със Зърнени храни

ЕАД. Дружеството иска 20 млрд. лв. кредит от банката, но в последния

момент го отказва, обяснявайки, че е получило нареждане да вземе

необходимите й пари от ДСК. Така са завършили и преговорите на

това дружество с ОББ. ХЕБРОСБАНК е заделила за изкупуване на зърното

55 млрд. лв., от които 37 млрд. лв. са предназначени за фирмите,

упълномощени да ползват гаранциите на ДФРР.

Банкерите се тревожат от протичането на процедурите

по обособяване на залозите. В случаите, когато дадено предприятие

от групата на двайсетте получава финансиране от няколко банки

едновременно, поради краткия срок на операцията е много трудно

всяка от банките да обезпечи вземането си с ефективен залог. Този

сериозен проблем поставиха пред парламентарната Комисия по бюджет

и финанси изпълнителните директорки на ЕКСПРЕСБАНК и на БИОХИМ

- Мария Добрева и Мария Котева. Двете банки са заделили за кредитиране

на зърнената кампания общо около 30 млрд. лева. Земеделският министър

Васил Върбанов се съгласи, че ако предварително бе регламентирано

коя банка кого ще кредитира, тези казуси нямаше да

възникнат. Решихме фирмите сами да изберат банката, която

им предлага най-изгодни условия и така да приложим пазарен принцип

- коментира земеделският министър.

Вариации на пазарните принципи

За разлика от аграрния министър банкерите съвсем

не са убедени, че предприятията са в състояние да изберат най-добрите

условия. Или изборът им е предопределян... избирателно. Зърнени

храни ЕАД са предпочели - под външна диктовка

- единствен кредитор ДСК. А касата, недоволстват банковите експерти,

не предлага нито най-ниските лихвени проценти, нито най-доброто

обслужване и при това за разплащанията си ползва услугите на други

кредитни институции.

Няма гаранция - няма кредити - няма пшеница

Срещата в парламента не мина и без опити за заяждане

и за провокации на дребно от страна на някои политици. Както обикновено,

приоритетът в тях си запази опозицията от БСП. Депутатът от ПГДЛ

и бивш земеделски министър Кръстю Трендафилов отбеляза, че след

прибирането на пшеницата идва и кампанията по изкупуването на

царевицата, на гроздето и на други есенни култури, след което

продължи изказването си определено неподготвен. Държавата

трябва да намали ангажиментите си в икономиката. Задавам един

провокативен въпрос: щяха ли банкерите да отпуснат кредити, ако

нямаше държавна гаранция? - попита той, издавайки се, че

не познава приетия неотдавна Закон за банките. Присъстващите в

залата дами банкерки обаче побързаха да образоват соцдепутата

на тема банкови закони и регулации. Те напомниха, че според чл.

29. ал.2 от Закона банката не може да отпуска на едно лице или

на свързани лица кредит, който да надхвърля 25 на сто от собствения

й капитал. Според ал.3 от същия член общият размер на предоставените

големи кредити не може да надхвърля осем пъти собствения капитал

на банката. Капиталът на четири от шестте банки, кредитиращи зърнената

кампания, както и на всички частни кредитни институции у нас,

не е достатъчен, за да прескочат тази бариера. Но ограниченията

по чл. 29 ал.2 и 3 не се прилагат, ако кредитът е гарантиран от

държавата или е обезпечен със злато или с депозит в лева или валута,

каквито предприятията, които изкупуват зърно, явно нямат. Именно

липсата на всички тези условия е наложила отпускането на държавната

гаранция от ДФРР. И банкерите, и земеделският министър напомниха,

че гаранцията предоставена от ДФРР, влиза в сила само след като

банките са удовлетворени от всички учредени от длъжниците залози.

Тъй като средствата на ДФРР влизат в баланса на управление Емисионно

на БНБ, търговските банки са предложили, ако при реализацията

на залозите средствата не са достатъчни за връщането на просрочените

дългове, едва тогава ДФРР да покрива остатъка от непогасената

от кредитополучателя сума. Самите банки не желаят да натоварват

фонда с разходи, затова изискват от фирмите обезпечения, които

да покрият задълженията им на 125-130 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във