Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗУНК-БУЛАМАЧЪТ ЩЕ СЕ СЕРВИРА ОТНОВО

Правителството ще внесе през септември в парламента проект за промени в Закона за уреждане на необслужваните кредити. Това заяви заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски на 6 юли след заседанието на Съвета за структурна реформа. Целта на промените е да се облекчи приватизацията на големите държавни фирми, които имат значителни задължения към бюджета по ЗУНК. Според г-н Орешарски всяко дружество ще бъде анализирано поотделно и редукцията ще е в зависимост от финансовото му състояние. За онези предприятия, при които стойността на активите е равна на задълженията по ЗУНК, редукцията ще е до 50 процента. При фирмите, чиито дългове по ЗУНК към бюджета надвишават стойността на активите, редукцията може да е до 100 процента. Заместник-финансовият министър обаче смята, че до такива крайности няма да се стигне и в резултат на операцията задълженията по ЗУНК към бюджета ще намалеят с не повече от 10 процента. С други думи, те ще достигнат 5.5 млрд. лв. и около 560 млн. щ. долара.


При така описаните от г-н Орешарски принципи за редукция общият размер на опростените задължения вероятно ще е значително над споменатите 10 процента. Но по-важното е, че данъкоплатците отново ще бъдат принесени в жертва на разнебитената ни икономика. Ще продължи порочната практика зле работещите предприятия да са абонирани за правителствени индулгенции и дълговете им непрекъснато да се разсрочват. Какви изводи тогава да си правят печелившите дружества, които си обслужват задълженията? Как ще бъдат стимулирани те, след като у нас колкото по-зле работиш, толкова повече подаяния от държавата получаваш? И нямаше ли да е по-добре да се опростят само задълженията по ЗУНК, които превишават стойността на активите на предприятията? Така разтоварени, те могат да се продават на онзи кандидат-купувач, който предложи най-изгодна схема за погасяване на задълженията им и най-големи инвестиции. Дали подобна схема няма да донесе повече постъпления в бюджета?




Опрощението на икономическите грехове


Историята на ЗУНК се очертава като една от най-дългите и най-скандалните в българската финансова действителност. Заченат в грях, Законът за уреждане на необслужваните кредити до 31 декември 1990 г. е постоянен източник на финансови прегрешения и спекулации. Корените на злото трябва да се търсят през 1988 г., когато започва технологичното обновление на социалистическата промишленост. Обновление, осигурено в повечето случаи със заеми от чужбина. Пример за такива сделки са доставката на металургичната линия Danielli за пернишкия завод Камет и линията за непрекъснато леене от австрийската Fost Alpine за Кремиковци. И двете са платени със заеми, предоставени от чуждестранни финансови институции на Стопанска банка. Тя на свой ред дава кредити на предприятията, които по-късно са преоформени в облигации по ЗУНК. Проблемът е, че много от новите, модерни за времето си и скъпоструващи мощности така и не бяха пуснати в производство и съответно не донесоха приходи. Най-фрапиращи отново са случаите с Камет и Кремиковци. Danielli така и не бе монтирана в Камет, а монтажът на линията за непрекъснато леене в Кремиковци започна едва през 1995 г., след като шест години престоя опакована в кашони.


Облигационното отроче на Беровото правителство


Попаднали между воденичните камъни на пазарното стопанство в началото на 1992 г., държавните предприятия започнаха да изпитват сериозни финансови затруднения. Повечето от тях просто престанаха не обслужват инвестиционните си задължения и правителството на Любен Беров реши да им помогне, като ги освободи от ангажиментите им към банките. Изход от ситуацията бе потърсен в преоформянето на задълженията, натрупани през периода на реалния социализъм, в държавен дълг. Но още с приемането му през декември 1993 г. Законът за уреждане на необслужваните кредити до 31 декември 1990 г. започна да буксува. Левовите задължения на предприятията, които се уреждаха със закона, се оказаха доста по-малко от предвидените, а валутните надвишаваха записаната в закона квота. Така вместо заложените в ЗУНК 67 млрд. лв. в 25-годишни левови облигации бяха преоформени само 26 млрд. лева. Квотата от 1808 млн. щ. долара пък бе достигната, след като всички банки намалиха с 4% размера на валутните си вземания и те бяха преоформени в 25-годишни валутни облигации.


Въпросителните


В началото на 1994 г. някои от кредитните институции открито заявиха, че срещу кредитите, отпуснати на предприятията, са получили едно голямо нищо. Левовите облигации бяха нискодоходни, а заедно с валутните и неликвидни. Министерството на финансите обаче и до днес поддържа версията, че е направило услуга на банките. По-добре ценни книжа, по които се получават някакви пари, отколкото нищо, заявяват от същото ведомство. Какво ли щеше да стане, ако през 1993 г. предприятията длъжници бяха предложени за приватизация, ако задълженията им бяха обезпечени с дялове и акции и ако банките можеха да ги продават? Дали тогава повечето от дълговете нямаше скоропостижно да се озоват там, откъдето са излезли?


Разбира се, при подобен развой на събитията така и щяхме да си останем без националноотговорен капитал, който да пълнее, източвайки от входове и изходи държавната собственост.


Бюджетните подаръци


Докато балансите на кредитните институции се огънаха от неликвидни облигации по ЗУНК, тези на длъжниците бяха освободени от огромно бреме. Според чл. 12 на закона всички помилвани предприятия трябваше да подпишат със своите принципали и с финансовото министерство договори, с които се уреждат размера и срокът на погасяване на дълговете им към бюджета. И тук започна поредицата от бюджетни подаръци. Както писа в. БАНКЕРЪ в миналия си брой (Бел. ред. По традиция после и други се сетиха и преписаха.) бяха опростени между 65 и 70% от всички задължения, преоформени по ЗУНК. Така държавните фирми получиха дар от клетата ни иначе държавица на стойност 18.2 млрд. лв. и 1.26 млрд. щ. долара и сега дължат по ЗУНК на бюджета само 6.2 млрд. лв. и 622 млн. щ. долара по главници и лихви. Разликата - 19.8 млрд. лв. и 1.2 млрд. щ. долара, всеки да си я търси в джоба. А ако не намери нищо, да ръкопляска с празни ръце на Беров, на неговото правителство, на последователите на неговото правителство и на още много знайни и все още незнайни министри, които някога, някъде ще ни вкарат в Европа.


Плесниците останаха за банките


Докато под патронажа на Беров и Виденов се раздаваха подаръци на гнилата част от българската индустрия, банките отнесоха шамарите - основно Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК. Те финансираха под команда отгоре държавните фирми, но вместо пари получиха 25-годишни облигации. А им трябваха живи пари. Затова бяха рефинансирани от БНБ и ДСК.


Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК притежаваха 40% от левовите и валутните облигации по ЗУНК, а и външните им задължения не бяха поети от държавата. В няколко десетки публикации в. БАНКЕРЪ е описвал развитието на процесите в двете кредитни институции, свързани с тези ценни книжа. През август 1994 и юли 1995 г. след псевдооздравителни операции всички облигации бяха отнети от двете банки и с тях се погасиха дълговете им по рефинансирането от БНБ и ДСК. След това поредно оздравяване, проведено с вещина от тогавашния финансов министър и сегашен изпълнителен директор на ЦКБ Димитър Костов, ръководството на Стопанска банка даде ясно да се разбере, че подобна операция води до стабилизиране, но под кривата круша. Думите му се потвърдиха през следващата 1996 година. През май МИНЕРАЛБНАК бе затворена, а през септември я последва и Стопанска банка. Заедно с тях изгоряха и вложенията на стотици хиляди граждани и фирми. Държавата се зае да покрие едно-друго, без, разбира се, да се впуска в подробности за чия сметка. Външните дългове на двете банки - над 400 млн. щ. долара обаче не изгоряха. Половината, или около 200 млн. щ. долара, са гарантирани от държавни агенции за застраховане на експортното кредитиране и българското правителство не може да се скрие от уреждането на тези сметки. Само не се сеща кой ще ги плаща. Затова, данъкоплатци, бръкнете си отново в джоба.


В целия ЗУНК-буламач от вземания, задължения и прихващания никой не търси отговорност от нередовните държавни фирми. Въпреки редуциранията и неколкократните опрощения повече от привилегированите и до днес не могат да погасяват въпросните дългове към бюджета. Тях обаче, за разлика от банките, не ги закриват. Тях ще ги продават и затова пак ще ги даряват. Дай Боже, някой и да ги купи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във