Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗЕНИТ ЗАЛЯЗВА, ПРЕДИ ДА Е ИЗГРЯЛ

Всичко започва като в хубава приказка. Зима е. Годината е 1996-а. Предстои стартът на един многообещаващ процес, който за добро или зло, ще остане в българската икономическа история под името масова приватизация. И точно в това многообещаващо!? време започват предварителните разговори за учредяване на приватизационен фонд Зенит. Те се водят между Българската земеделска камара (БЗК), чийто президент е небезизвестният професор Тодор Пандов - бивш министър на земеделието в правителството на Андрей Луканов, структури, близки до нея, Българската строителна камара, Демократичният съюз на жените в България на Емилия Масларова, Българският пчеларски съюз, Съюзът на бубохранителите в България, Добруджанска търговска банка, Централна кооперативна банка, фирмата Каридо и други дребни учредители. Като цяло - общество, преобладаващо от почитатели и последователи на покойния вече Андрей Луканов.


В започващото ново начинание на Българската земеделска камара е отредено да свърши основната организационна работа и да привлече своите членове за акционери на фонда. Поради липсата на финансов ресурс обаче тя е записала в Зенит едва 200 акции. За сметка на това сред големите акционери на фонда се нареждат фирмата Каридо с 10 000 акции и Добруджанска търговска банка с 3000 акции всяка с номинал 1000 лева.


Преди две години - на 6 март 1996 г., професор Тодор Пандов изпраща писмо до учредителите, в което ги моли в срок до 13 март да направят своите вноски в капитала на Зенит. Заедно с това в писмото фигурира и следното любопитно изречение: За спонсориране на организационната дейност, рекламните мероприятия и участието на Българска земеделска камара в приватизационния фонд, моля, преведете 10% върху сумата на вашето участие като учредител по сметка на камарата в ТБ Обединена Българска Банка АД. От тази сметка, определена за покриване на разходите по учредяването на фонда, както се оказва по-късно, са взети пари и за покупката на Деу-Есперо. Автомобил, който по тогавашния курс е струвал 19 660 щ. долара. Разбира се, фонд с кола не се прави, но и шеф без кола може ли?


Около раждането на Зенит отиват и маса други разходи, извършват се различни финансови операции и като резултат на всеки един от големите акционери е записан дял, с 5-6% по-нисък от заявения. Паричните акционери недоволстват, а експертите на камарата твърдят, че разликата е получена поради това, че държавните ценни книжа са записани по покупна цена, а не по номинал. От този момент нататък започват и разногласията


Първите са за това, кой има право да получава доходността от държавните ценни книжа, в които е инвестиран паричният капитал на фонда. Тодор Пандов не крие, че в подписаното предварително споразумение е записано, че тя отива за акционерите, направили паричните вноски. Но, според него, това условие не е можело да бъде спазено. Професорът се позовава на Търговския закон, изтъквайки, че доходността трябва да остане във фонда, освен ако в устава му не е записано друго. Но то не е записано... Естествено и Пандов, и опонентите му ясно съзнават разликата между предварително споразумение и устав.


Научавайки, че автомобилът Есперо, с който се вози Тодор Пандов, е закупен с парите на учредителите (и след почти едногодишен размисъл), фирма Каридо настоява в края на юли 1997 г. той да й бъде прехвърлен. Вместо това професорът отговаря писмено: Още по-учудващо беше, когато г-н Иван Димов (бел. ред. представител на фирмата) пък ми поднесе да му подпиша едно доста странно пълномощно, а именно, че го упълномощавам да ползва у нас и в чужбина, да продава, включително и на себе си, по цена, която той реши, и т.н. личния ми лек автомобил.


Тук въпросът би могъл да приключи, каквото е и желанието на самия професор, ако по-нататък в писмото му не се появяваха, меко казано, някои противоречия: Никога и никой не е разрешавал да се купува лека кола за нуждите на фонда. Същата е закупена по решение на земеделската камара и на името на камарата. По-нататък: Леката кола е закупена със средства на Българската земеделска камара. Друг е въпросът за източника на тези средства. Вярно е, че при закупуването на автомобила са използвани и част от средствата, които отделните парични акционери, в т.ч. и Каридо АД, доброволно преведоха на Българска земеделска камара извън своята дялова вноска като дарение. Неизвестно защо учредителите пък отричат да са правили дарения, но и абстрахирайки се от тяхното мнение, се забелязват няколко несъответствия в професорската мисъл. Според Тодор Пандов въпросният автомобил е хем негов, хем е на името на камарата, хем е закупен с нейни средства, хем и със средства на акционерите. В леката кола обаче се е возил Пандов.


Според осведомени до 1996 г. в Българската земеделска камара не се е водило никакво счетоводство и след проверка от данъчните инспектори на община Слатина е бил нает специалист, който да създаде необходимата отчетност. Допълнителна светлина върху конфликта хвърлят и някои други документи. На среща на учредителите, проведена на 24 септември 1996 г., отново се обсъждат наболелите проблеми, но в протокола отсъства подписът на професора, въпреки че той е присъствал на обсъжданията. А там четем: Поради непълнота на документите и невъзможност от страна на проф. Пандов да защити целесъобразността на всички направени разходи от страна на Българска земеделска камара не се признават за целесъобразни следните разходи: покупка на автомобил по балансова стойност 1 543 665 лв., командировки в размер на 230 хил. лв., включително и командировка във Франция, разход на бензин в размер на 88 хил. лв., офисобзавеждане на камарата в размер на 96 134 лв., стари сметки и разходи на камарата за 1995 г. в размер на 145 564 лв. и част от допълнителни разходи в размер на 18 500 лева.


Съдейки по протокола от друго събрание, на 12 октомври миналата година професор Пандов е заявил, че колата трябва да бъде прехвърлена на фонда като дълготраен актив и сумата за нейното придобиване да се признае за разход. И това са само част от взаимните обвинения и индивидуалните обяснения.


Скандалите продължават и поради това, че Комисията по ценните книжа и фондовите борси не приема за редовни документите за завършено висше образование на един от членовете на надзорния съвет на Зенит (Не става въпрос за професора!) Така че се налага фондът да проведе ново учредително събрание на 7 ноември 1996 година. Според неговите решения за разходи по учредяването са признати 9 617 600 лв., като тук са включени и разноските по покупката на автомобила!


При вписването на фонда в Търговския регистър като негови представители са посочени Тодор Пандов и Мильо Зикатанов от Каридо. Оттогава досега са проведени няколко общи събрания, на които се променят и управителните органи. В настъпилото междувластие групата на професор Пандов успява да извърши и единствената сделка, продавайки пакет акции от ЗС Марица - Пловдив. Но от това финансовото състояние на дружеството не става по-ясно и днес с него се занимава следствието.


Всъщност последният опит за провеждане на събрание на фонд Зенит, и то преди десетина дни, отново се дължи на земеделската камара. И в неговия дневен ред отново имаше странни неща. В първа точка например се визира изборът на експерт-счетоводител за 1996 и 1997 г., въпреки че такъв има, назначен от съда. Незнайно кога новоизбраният експерт-счетоводител е щял да изготви своя отчет за 1996 г., но според оповестения дневен ред той е трябвало да го докладва по точка втора. Дневният ред освен това предвиждаше и раздаване на дивидент от 400 лв. на акция. Разбира се, представените на събранието акционери, близки до земеделската камара, приеха всички предложени им решения.


Сега се оказва, че и други акционери също свикват събрание на фонд Зенит, но на 27 март. Въпросът е дали дотогава на компетентните органи ще им стигне времето да се произнесат кой с чии пари какво е купил и дали е злоупотребил?

Facebook logo
Бъдете с нас и във