Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗЕМЕДЕЛИЕТО ЩЕ СЕ ВЪОРЪЖАВА С МОДЕРНИ РАДИОЛОКАЦИОННИ СИСТЕМИ И РАКЕТНИ УСТАНОВКИ

Около 233.8 млн. щ. долара са предвидени в инвестиционната програма на Министерството на земеделието. Близо 46% от тях е планирано да се осигурят с държавногарантирани заеми - предимно от Световната банка. Още по около 16% трябва да дойдат под формата на директни субсидии от държавния бюджет и от фирмени и банкови заеми. По 11% от извънбюджетни сметки и от външни помощи.


93 млн. щ. долара за зърното


Изминалите 12 месеца показаха, че правителството не е съвсем наясно с наличностите и очакваните добиви на зърно. В момента не съществува достатъчно гъвкава система за финансиране на производителите на пшеница. Засега единствените източници на средства си остават приходите от продажба на реколтата и кредитирането. Когато обаче изкупните цени са ниски, тези приходи стават доста несигурни. Опарени от проблемите със зърнените кредити, през тази година банките все по-неохотно отпускат заеми, повишавайки изискванията си към кредитополучателите. У нас все още не се е утвърдила практиката да се сключват договори за продажба на реколтата на зелено (т.нар. фючърси). Няма и инструмент, който да позволява вземането на заеми за произведена продукция, която е оставена на склад в очакване на евентуално покачване на цените. На всичко отгоре по-голямата част от складовите бази за зърнени храни се приватизират и държавата ще се лиши от собствени мощности за съхраняване.


За решаването на част от тези проблеми бе приет Законът за съхранение и търговия със зърно. Той регламентира създаването на публични складове за зърнени храни, които ще се лицензират от министъра на земеделието по предложение на Националната служба за зърното (НСЗ). Публичните складове са длъжни да предоставят на НСЗ информация за характера и обема на тяхната дейност. Фактически в Националната служба ще се съсредоточат данните за зърнения баланс на страната. При желание от тяхна страна производителите ще депозират в складовете и лицензираните зърнохранилища своята пшеница, срещу което ще получават складов запис за влог на зърно. По силата на закона този запис е ценна книга. Тя ще служи като обезпечение при получаване на кредит и ще може да се търгува на стоковата борса.


За строителството и реконструкцията на зърнобази в инвестиционната програма са предвидени 30 млн. щ. долара и още 60 млн. щ. долара за подпомагане и развитие на системата за търговия със складови записи на заповед. Още 3 млн. щ. долара ще се осигурят за създаването на информационната система. Парите за трите проекта трябва да дойдат от Световната банка по държавногарантиран заем, като усвояването на първите средства ще започне през следващата година.


Увеличаване на поливните площи


Инвестиции от 62.4 млн. щ. долара е определило земеделското министерство за строителството и реконструкцията на хидромелиоративни обекти от национално и регионално значение и за ремонта на вътрешната мрежа от напоителни канали. Предстои доизграждането на язовирите Самуилово, Левка и Люляково, на помпени станции и коригиране на речни корита. За тези обекти са предназначени 21 млн. щ. долара. Още 5.5 млн. щ. долара ще бъдат инвестирани в строителството и реконструкцията на сондажни кладенци и малки хидромелиоративни мощности, а за ремонта на напоителните канали ще отидат около 5.8 млн. щ. долара.


Досега средствата за подобни дейности се отпускаха от извънбюджетния фонд Мелиорация. В условията по тригодишното споразумение с МВФ обаче е предвидено повечето извънбюджетни сметки да се закрият, а парите по тях да минат в републиканския бюджет - под директното управление на Министерството на финансите. Така че занапред финансирането за хидромелиоративни обекти ще се осигурява директно от бюджета като субсидии. Освен на тях ще се разчита на заем от Световната банка за 30 млн. щ. долара. Той ще се предостави на правителството и ще се управлява от посочена от нея банка. Кредити от този заем ще могат да вземат специализирани кооперации за поддръжка и експлоатация на малки хидромелиоративни съоръжения. В очакване на парите от Световната банка десет такива кооперации вече са осъществили няколко пилотни проекта за експлоатацията на поливни системи, ползвайки финансова помощ от 150 хил. щ. долара, отпусната на България от японското правителство.


Опасността от наводнения


В последния момент от инвестиционната програма е отпаднала частта, засягаща финансирането на съоръжения за борба с наводненията. В нея са влизали проекти за изграждане на дунавска дига с дължина 995 км, предпазни диги по други реки - 205 км, корекции на реки - 2852 км, отводнителни полета 1300 хил. дка, 94 помпени станции и съоръжения за корекции на нивото на водата в 12 язовира. За поддръжката, реконструкцията и строителството на подобни съоръжения годишно са необходими 13 млрд. лв. (над 7.3 млн. щ. долара). Правителството обаче очевидно ще разчита на Бога тази есен и следващата пролет на територията от Шварцвалд до Тимок да не паднат огромни валежи и да не ни сполетят наводненията, които преживяха Германия и Полша миналата година. При това трябва да се има предвид, че бентовете на Одер и Висла са далеч по-добре поддържани от нашите по Дунава.


38.8 млн. щ. долара за борба с градушките


Целта на инвестициите в тази област е да се защитят житните култури в цяла Добруджа. Сегашните полигони покриват Северозападна България до Плевен и Тракийската низина. Но техниката им е доста поостаряла и парите ще се използват не само за създаването на нови, но и за обновяване на старите системи. Първият проект, за който са предвидени 225 хил. щ. долара чуждестранна помощ от немската фирма Гамика, е свързан с реконструкцията на метеорологичната радиолокационна станция на полигона в Долни Дъбник. Задачата е нейните характеристики да се доближат максимално до радиолокационните съоръжения на ръководство Въздушно движение и двете системи да се интегрират. Още 1.15 млн. щ. долара ще са необходими за разработката и пускането в производство на български метеорологичен радиолокатор, с който да се подменят използвани в момента стари руски съоръжения. С българската апаратура ще бъдат оборудвани новите полигони. А цялостното им съоръжаване ще струва 15 млн. щ. долара. Идеята е след време България да започне и да изнася собствени метеорологични радиолокатори.


Около 3.9 млн. щ. долара в инвестиционната програма са предвидени за изграждането на единна метеорологична и радиолокационна информационна мрежа. Тя ще позволи да се наблюдава въздушното пространство от Карпатите на север, до остров Лемнос на юг и от границите между Албания и Македония на запад, до 100 км навътре в Черно море на изток. Въпросната мрежа ще даде възможност за изработването на пълна метеорологична картина на това въздушно пространство в реално време и за краткосрочна метеорологична прогноза.


Последният инвестиционен проект от програмата за борба с градушките е свързан с разработването на ракетни и пиропатронни системи и подвижни платформи за изстрелването им. Инвестициите, необходими за него, са 18.5 млн. щ. долара. Около 20 млн. щ. долара са предвидени за възстановяване на горите и на горските стопанства. 36 млн. щ. долара ще вземат оранжериите като банкови и фирмени кредити за реконструкция на старите си съоръжения и построяването на нови.

Facebook logo
Бъдете с нас и във