Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗЕМЕДЕЛИЕТО Е НАЙ-ГОЛЯМОТО НИ РАЗОЧАРОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Джефри Янг, изпълнителен директор на Интерлийз АД, пред в.БАНКЕРЪ


Г-н Янг, лесно ли намира Интерлийз клиенти в България и с какви трудности се сблъсквате при работата си с тях?


- Понякога е голямо предизвикателство да намериш добри клиенти. Най-много трудности ни създава проверката на подадената от клиента информация за състоянието на компанията му. На Запад е много по-лесно да проучиш кредитното досие на всеки потенциален партньор. Тук обаче ни отнема доста време да проверим достоверността на данните, които получаваме.

Как преодолявате този проблем?


- Извършваме много повече проучвателна работа, правим задълбочени анализи, посещаваме клиента на място. Някои бизнесмени твърдят, че могат за един ден да сключат каквато и да е сделка. На нас ни отнема три-четири седмици, за да преценим дали клиентът е добър.

Към кои сектори на българската икономика е насочен вашият интерес?


- Целта ни е постепенно да създадем диверсифициран портфейл. Насочили сме вниманието си преди всичко към хранително-вкусовата, шивашката промишленост и транспорта. На следващо място е селското стопанство, въпреки че се въздържаме от нови сделки в този сектор заради проблемите, които сме имали в миналото. Имаме горчив опит в сътрудничеството си със селскостопански фирми, тъй като някои от тях не успяват да си изплатят оборудването и ние се принуждаваме да им го вземаме. Може би проблемите в този сектор идват най-вече от липсата на допълнително финансиране.


За селскостопанските производители е трудно да получават дори краткосрочни кредити. Те не могат да си позволят да складират продукцията си и да чакат по-добри цени, а са принудени да продават, понякога на загуба. Така че те нямат достатъчно пари, за да си връщат заемите и да плащат на работниците.


Международните цени на земеделските продукти са много по-високи от тези, на които българските производители са принудени да продават стоката си. Ако например цената на зърното на международните пазари е 200 марки за тон, в България производителите получават по 100 марки на тон. Това им създава големи трудности, а оттам и на такива като нас, които ги подпомагат, но не си получават парите редовно. Така че вече сме доста предпазливи в сделките си със селскостопански фирми. Земеделието определено е голямото ни разочарование в България.

Предвиждате ли някакви промени в акционерния състав на Интерлийз, в който сега влизат Национална банка на Гърция, Международната финансова корпорация и Българска стопанска камара?


- Национална банка на Гърция, която е наш мажоритарен акционер, може да реши да създаде структура като нашата в някоя друга страна. Това не значи, че Интерлийз възнамерява да развива дейността си извън България, по-скоро имам предвид създаване на дъщерни структури, които евентуално ще имат различен акционерен състав. Вероятно такива лизингови компании ще развиват дейност в Македония или Румъния.

Какъв е размерът на инвестиционния ви портфейл и как възнамерявате да го диверсифицирате?


- Интерлийз е сключила над 40 лизингови договора с български фирми на обща стойност над 7 млн. щ. долара. Що се отнася до диверсификацията, ще насочим вниманието си към някои нови сектори, например медицинските услуги и оборудване. В повечето български болници и поликлиники съществува огромна необходимост от обновяване на медицинското оборудване и това е една привлекателна сфера за нас. Досега не сме работили в тази област, тъй като не развиваме бизнес с държавни предприятия. Всичките ни клиенти са от частния сектор, повечето от тях са средни и големи компании. Обикновено не сключваме сделки за по-малко от 100 000 долара, въпреки че имаме и няколко малки клиенти. Горната граница на финансирането е 500 000 долара. Понякога сключваме повече от един договор с една и съща компания.

Какви са условията и сроковете по договорите, които сключвате?


- Обикновено изискваме първоначална вноска в размер на 25-30% от цялата стойност на оборудването, след което го купуваме и го предоставяме на клиента. Срокът за изплащане е между две и четири години. Лихвените равнища се определят в зависимост от спецификата на самата компания и на сектора, в който тя работи. Стараем се пазарната стойност на оборудването да е по-висока от сумата, която клиентът ни дължи. Така че ако ни се наложи да си го вземем обратно, можем да го предложим на лизинг на някой друг и да си получим парите.


Обезпечение по сделките е самото оборудване и поради това държим то да бъде ново, стандартно и произведено от фирми с утвърдена търговска марка. Така продукцията на нашите клиенти ще намери добър прием на световните пазари. Клиентът сам избира вида и уточнява спецификата на оборудването, което му е необходимо за подобряване на производството.

Какви са предимствата на кредитора Интерлийз в сравнение с банките?


- Банките изискват солидни гаранции, за да участват в дадена сделка, и рядко са склонни да отпускат дългосрочни кредити. Ние не изискваме допълнителна гаранция, единствената ни гаранция е оборудването, което финансираме. По принцип смятам, че лизинговата дейност е по-достъпна от банковите кредити за страна като България. В много случаи ние сме единствената възможност за една компания да получи оборудване. Ако клиентът не успее да го изплати в срок, ние имаме право да си го вземем обратно. Това обаче не е нашата цел. Ние се опитваме да работим конструктивно с клиентите и да им бъдем полезни, не искаме оборудването, а искаме да си получим парите. От началото на дейността ни в България през 1995 г. обаче сме имали пет или шест клиенти, които не са успели да спазят задълженията си по лизинговия договор с нас.

Смятате ли, че данъчната уредба в България благоприятства бизнеса, който развивате?


- Според мен данъчната уредба като цяло затруднява бизнеса. Данъчните нива са много високи, поради което инвеститорите са предпазливи. Основният ни проблем е с ДДС. В Европа обикновено ДДС се връща за един месец, в България този срок е шест месеца. Това значи, че половин година нашите пари са вързани в бюджета.

Какви са резултатите на компанията за миналата година, имате ли вече печалба?


- Все още сме в процес на разрастване. Продължаваме да работим на загуба, най-вече заради размера на инвестиционния ни портфейл. Надяваме се за тази година да имаме печалба.


До август миналата година не беше ясно кои ще бъдат нашите бъдещи собственици. Предишният притежател на 49% от акциите на Интерлийз - швейцарската Лийзхолдинг, реши да продаде своя дял и ние трябваше бързо да намерим купувач, за да можем да се развиваме. След като Националната банка на Гърция стана мажоритарен акционер и ни осигури необходимия финансов ресурс, вече можем да си позволим разширяване и подобряване качеството на дейността ни.

Очаквате ли банките в България да започнат да отпускат повече кредити?


- Да, очаквам, че конкуренцията ще ги принуди да направят това. Банките искат да правят пари и в една по-конкурентна среда те ще престанат да бъдат толкова консервативни и ще започнат да отпускат по-дългосрочни кредити. С развитието на икономиката на България ще стане и по-лесно да се намерят клиенти, на които може да се гласува доверие да получат дългосрочни заеми, отколкото в миналото. Данните за икономиката ви като цяло не са впечатляващи, но има отделни компании, които и сега работят много добре. Предизвикателството е да бъдат намерени такива компании.

Къде сте работили преди да дойдете в България?


- По-голямата част от кариерата ми е в Съединените щати. Бил съм в различни финансови сфери, занимавал съм се с ценни книжа и банкова дейност. През 1995 г. се заех с международни консултантски услуги в Източна Европа. Преди да дойда в България, бях в Украйна, където работих по проект за селското стопанство. В сравнение с украйнците българите са по-отворени хора, бизнесмените са по-възприемчиви към нови идеи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във