Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ПРАВЯТ КОАЛИЦИИ ОТ МЕРАК

Земеделците винаги са били желан партньор за всякакви коалиции. Седемнайсетте оранжеви организации, които набързо се създадоха или клонираха в годините след 10 ноември 1989-а, разнообразиха пъстрата ни политическа действителност, но до по-сериозни размествания в електоралните пластовете не доведоха. Впрочем от първоначалните две партии - казионното БСНС и носещото името на Никола Петков, за отрицателно време безенесетата така се нароиха, че хората не можаха даже да ги запомнят. Многобройните призиви за обединение не хванаха дикиш, макар че хилядите земеделски привърженици си мечтаят точно за това. Главната причина, разбира се, е в прекалените амбиции на аграрните водачи. Политическите мастодонти БСП и СДС също дадоха своя принос в нацепването на земеделското движение на крилца и перца. И двете политически сили смятаха, че имат полза от това. И наистина имаха. Та затова изтезаната земеделска идея прелива от беловласи идеалисти, които са готови на всичко, за да върнат славата му. Засега напълно неуспешно. След като земеделците не можаха да се обединят изходът остана в правенето на коалиции. БЗНС - Народен съюз на Анастасия Мозер май се кани за предстоящите избори да се прегърне със Съюза на свободните демократи на Стефан Софиянски и с ВМРО на Красимир Каракачанов. Оранжевите мозеристи са и най-голямата земеделска формация - над 50 000 души членска маса отчита организацията. Следващата я по големина формация е Националното сдружение БЗНС на Яне Янев с почти 34 000 членове. Вечният бунтар наскоро създаде заедно с партиите на Кръстьо Петков и на Гюнер Тахир коалицията Български републикански блок (БРБ). Така мечтата на Янев за земеделско обединение отиде на кино след бабуване, продължило близо пет години. Тези земеделци, които се водят креатури на БСП, са организациите на Светослав Шиваров и на Драгомир Шопов. Двата съюза имат по около 7000 членове. Дали това е така, могат да кажат само водачите им. Засега обаче не се чува соцпартията да ги е приласкала особено. Но като дойдат избори, знае ли човек...Доскоро аграрните партии у нас в резултат на многобройните разцепления бяха стигнали внушителната бройка 17 формации, но запознати с партийните дела твърдят, че били останали само шест - другите нямали никакви структури, дори и ръководства. Официално съществуващите шест земеделски организации, които се разпознават по лидерите си, са: БЗНС - Народен съюз (Анастасия Мозер), Национално сдружение БЗНС (Яне Янев), БЗНС Никола Петков (Любен Божилов), БЗНС (Георги Пинчев), БЗНС Ал. Стамболийски (Св. Шиваров) и БЗС Ал. Стамболийски (Др. Шопов). До демократичния взрив БЗНС бяха единствената друга партия, освен ръководната комунистическа, която съществуваше легално. Нямаше си своя програма, но участваше във властта. Знаеше се кои министерства й се полагат - правосъдието, пощите... Дори членската й маса беше закована на 100 000 човека. Неин емблематичен член бе българският попидол Лили Иванова. Открай време се твърди, че земеделците обикновено припознават онзи съюз, който е на власт. Така е и сега - хората на Мозер, които участваха в предишното правителство, отчитат най-много привърженици. Непрекъснатите ежби между лидерите на разпилените аграрни партии у нас докараха иначе симпатичната организация до положение да бъде само присъдружна организация във важните коалиции. Оранжевите бяха стигнали дотам, че не можеха да се гледат. Трима от големите им лидери - Яне Янев, който в началото бе дясната ръка на Анастасия Мозер, и Георги Пинчев и Петко Илиев, които пък бяха депутати в ОДС при Иван Костов в миналия парламент, през 2001 г. направиха отделни конгреси на една и съща дата в три различни точки на столицата. Емисари щъкаха и в трите зали, белким неможещите да се търпят величия склонят да сторят лелеяното от членската маса обединение. Но не би. Не помогнаха разните там декларации и удари под пояса - уж с позитивна цел. Янев, който има амбицията да стане пръв земеделски водач, измисляше и правеше атрактивни мероприятия, раздаваше пилета и пуйки без пари по площадите, изливаше мляко по улиците и блокираше движението по важни пътни артерии. Заради тези му действия дори му лепнаха етикета аграрконспиратор. Но мисията обединени земеделци се оказа невъзможна.Сега оранжевите на Мозер и на Янето играят други игри. На първите им се ще да обединяват дясното, другите пък направиха пропрезидентска коалиция. Изглежда, пътищата им пак се разделят за неопределено време и всеки ще играе сам за себе си. В началото на април 2004-а хората на Мозер (госпожата я нямаше) отидоха с войводите и свободните демократи на столичния кмет в Брацигово да нищят коалиционната си политика. Оттам взе че произлезе новина: правим коалиция за изборите и общ предизборен щаб. Още на другия ден земеделка номер 1 гневно се обади: Няма такова нещо! Софиянски да внимава какво говори!. И дори заплаши, че може да напусне прословутата дясна коалиция в Столичния общински съвет. Засега е ясно, че пъзелът вдясно трудно ще бъде нареден Това явно е задача номер едно за Стефан Софиянски. Той е готов на стратегически съюз не само с НДСВ, ДПС и СДС, но и с бъдещата партия на Иван Костов. Мозер обаче се дърпа от жълтите скакалци (както наскоро нарече НДСВ) и движението на Доган. Повече я влече към бившия премиер Костов. Заместниците й в партията като че ли са съгласни на съвместна крачка с кмета и червено-черните на Каркачанов. Доц. Борислав Китов, който беше на семинара в Брацигово, а и преди това винаги се е изказвал по-лежерно и е показвал по-консенсусно поведение, очевидно е склонен за такава коалиция. Оранжевите му колеги в парламентарната група - също. Нещата тепърва ще стават ясни - според запознати най-рано през есента бъдещите планове на водачите в дясното политическо пространство щели да се избистрят. Въпросът какво да се прави като че ли е по-ясен само за земеделците на Яне Янев. Те са сигурни, че ги очаква голямо политическо бъдеще, и като начало тръгнаха с много хъс в борбата за печелене на симпатизанти. Обединени около републиканската идея (засега незастрашена от нищо), с шумна кампания срещу реституцията на т.нар. царски имоти (май позабравена), с желанието за предсрочни избори (няма какво да губят), както и с искането да бъде изтеглен от Ирак военният контингент и да бъде заменен от полицейски формирования - засега те сякаш успешно напипват най-податливите на популистки призиви обществени слоеве. Но е още рано да се каже на каква подкрепа сред избирателите могат да разчитат. Янев казва, че ще се борят за 10-процентно присъствие в следващия парламент, защото най-силният им коз бил гражданското представителство. Самият републикански блок е замислен като български балансьор. Така тримата - проф. Петков, Янев и Тахир, недвусмислено показват, че искат да изземат тези функции от ДПС. Те започнаха доста остри изказвания срещу хората на Доган и срещу самото движение. Янев дори предрече, че краят на кабинета ще е през ранната есен. Социолози прогнозират, че новите републиканци може да направят коалиция с левицата при една бъдеща нейна победа на изборите догодина. Мозеристите се опитаха да излязат от сянката на големия син брат и за целта напуснаха ПГ на ОДС, като създадоха заедно с демократите на Праматарски групата Народен съюз. Те все пак преглътнаха големия залък - червената Коалиция за България получи статут на най-голяма парламентарна група след тази на НДСВ, а Мозер хич не щеше това да стане. Земеделците, за никого не е тайна, се разкъсват от котерийни интереси. В организацията на Мозер са богатите аграрници, тези с тракторите и машините, обясняват оранжеви в страната. Кой се интересува от това, че няма с какво да обработваме земята и че селското стопанство въобще го няма, вайкат се по селата. Хората обаче не пропускат да отбележат, че водачите им се занимават само с техните си ежби, без да ги е еня за големите въпроси - хляба и земята. Аграрните партии добре разбират, че сами са загубени. Колкото и да мислеха, че могат самостоятелно да влязат в парламента - уви, горчивата истина бе видяна: това е невъзможно. Заради това решиха да поемат към сградата на пл. Народно събрание с коалиции, вместо да продължат напразните опити да обединят усилията си. Десните земеделски формации имат две възможности - едната е да играят със Софиянски, другата е да бъдат приласкани отново под крилото на Иван Костов. Левите пък могат да сторят това с БСП или с някои комунистически формации. С влизането в подобни обединения обаче ще почнат и големите пазарлъци, без които просто не може. Оранжевите амбиции за власт никога не са секвали и едва ли днешните земеделски водачи ще направят изключение. Така че БЗНС-тата са на ход.

Facebook logo
Бъдете с нас и във