Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗДРАВНАТА РЕФОРМА Е КАТО СОЦИАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ

Д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, пред в. БАНКЕРЪД-р Любомир Киров е роден на 28 април 1965 г. в Пещера. През 1984 г. завършва Английската гимназия в Пловдив. Шест години по-късно се дипломира в Медицинския университет в същия град. От началото на реформата в здравеопазването работи като общопрактикуващ лекар. Председател е на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и вицепрезидент на Асоциацията на лекарите по обща семейна медицина на страните от Югоизточна Европа.Д-р Киров, вече шеста година у нас се провежда реформа в здравеопазването, а ефектът от нея е все още едва доловим. На какво се дължи това, според вас?- Една от основните пречки за бърза, безболезнена и ефективна реформа е, че хората, които я провеждат, нямат ясна представа какво и как трябва да се направи. Работи се на парче. Липсва последователност. Създава се впечатлението, че целите на реформата се променят съобразно интереса на тези, които я извършват, а не в интерес на хората, които би трябвало да я ползват. България е опитно поле, на което се разиграва един здравен модел. Дори големите и богатите държави не могат да си позволят социалния и политическия риск от един такъв експеримент. В САЩ вече втора година тече проектът Бъдещето на семейната медицина. Моделът, въведен в България, там пилотно се разиграва само в 20 медицински практики. Едва след като се видят резултатите, ще се вземе решение дали да бъде въведен, или не. У нас обаче, без да са правени такива изследвания, се опитваме да наложим една нова организация на здравната система.Националният рамков договор за 2005 г. беше приет още в края на миналата година, но и досега в страната цари пълен хаос около неговото изпълнение? - Според мен рамковият договор е проекция на недостатъците в законите и другите нормативни актове, които регламентират дейностите в здравеопазването. Всеки един от тези документи е променян през последните четири години от 10 до 30 пъти, което води до сътресения в системата. За да се избегнат проблемите в рамковия договор, не бива да има текстове, които подлежат на тълкуване, а всичко да е казано точно и ясно. Необходимо е също приложенията и указанията, които регламентират отделните медицински дейности, да се приемат заедно с него. Досега това не се е случвало. Те излизат доста по-късно и често в тях има текстове, които са в противоречие със самия договор.Освен липсата на точна рамка за дейностите в здравеопазването е налице и хроничната липса на финансиране. Логично е при това положение да си зададем въпроса дали малкото средства, с които разполага държавата, се разпределят и изразходват оптимално?- Средствата, предвидени за личните лекари в бюджета на здравната каса, се увеличиха през 2004-а с 3.7 млн. лева. Реално няма нарастване, защото инфлационният индекс за миналата година ще е долу-горе в същия процент. За болничната помощ обаче ръстът на средствата е в размер на 50 млн. лева. А в цял свят се прави точно обратното. Дават се повече пари за профилактика и за дейността на личните лекари. Така се намалява общата заболеваемост и се спестява много повече, защото не се налага да се извършва скъпоструващо лечение на хронични форми на заболяванията. Липсата на достатъчно средства в България ограничава ефективната превантивна медицина. Намалява се възможността за ранно откриване, диагностика и лечение на болестите. Това от своя страна генерира по-големи здравни разходи.Може би трябва да се промени нещо в схемата на финансиране...- Необходимо е първичната помощ, осигурявана от личните лекари, да бъде заплатена на 100% от НЗОК. Касата трябва да поеме реалната стойност на всички манипулации и лечение. Оттам нататък, в зависимост от наличните средства, за някои услуги в болничната или специализираната помощ може да се въведе минимално доплащане от страна на пациентите (т.нар. ко-пеймънт). То ще е още един източник на финансиране, а и ще играе ролята на един вид ограничителен механизъм. Сега много често се назначава скъпоструващо лечение, без да има съответните показания за това. Така се изразходват необосновано парите, заделени за здравеопазване. Много е модерно например да се прави скенер на главата, дори и ако няма реална нужда да се използва такъв скъп диагностичен метод.Изпълними ли са световните и европейските стандарти за качество на медицинската помощ у нас?- В стандартите за качеството за общата медицина в България бяха записано множество изисквания. Те обаче могат да се реализират само ако има достатъчно финансиране от страна на държавата или здравната каса. Увеличаването на средствата за медицина не означава да се увеличат възнагражденията на медиците. Необходими са доста инвестиции, за да могат общопрактикуващите лекари да оборудват кабинетите си, според стандартите в Европа. За да се осигури, да речем, достъпът на хора с увреждания до кабинета, трябва да се сложи или асансьор, или рампа, но това струва скъпо.Една от обсъжданите напоследък идеи за улесняване на достъпа на болните до медицинска помощ е чрез ограничаването на броя на пациентите, които могат да бъдат записани при един личен лекар...- Трябва да има изискване за минимален брой пациенти, за да може медикът да сключи договор с касата. Горна граница обаче не бива да се поставя. Лекарска практика със 700-800 записани е обречена на гибел. С 1500-2000 пациенти можеш що-годе да съществуваш. Като станат над 2000, тяхното обслужване вече става по-трудно, но всичко зависи от организацията. В повечето случаи лекарите, които имат толкова много записани, работят в екип и няма проблеми с достъпа. В България караме хората да стоят дълго време пред кабинетите, защото попълваме купища формуляри и документи. Две трети от времето, което отделяме на един пациент, отива в изпълнение на тези бюрократични задължения. Ако се намали броят на формулярите, които пишем, ще имаме възможност да обърнем достатъчно време на всеки.Проблем с достъпа има по света, но не и у нас. В другите страни съществуват т.нар. листи на чакащите или специални регистри за записване на часове за посещение. Там болните чакат не часове, а дни или дори седмици. Не е ли по-логично касата да плаща на лекарите в зависимост от здравословно състояние на лицата в пациентските им листи, а не само според тяхната възраст? - Може да се помисли за това. Хората с хронични заболявания и тези в по-напреднала възраст изискват повече грижи от общопрактикуващия лекар. Ние предлагаме да се въведат коефициенти. За здрав пациент коефициентът да е примерно 1, за болните с определени диагнози - 1.5, за други по-тежки случаи - 2, и т.н. Така ще има реално заплащане на работата на медика. Повече пари е необходимо да получават и общопрактикуващите лекари в планинските райони, които работят в трудни условия. Те обаче трябва да докажат, че наистина имат по-високи разходи.Постоянно има оплаквания, че броят на направленията, които личните лекари могат да дават на болните за преглед при специалист, е твърде ограничен. От касата обещават, че през тази година всеки месец ще отпускат по 480 хил. направления за цялата страна. Достатъчна ли е тази бройка? - На всички е ясно, че средствата за здравеопазване са точно определени. При условие че имаш лимит, не може да обещаваш на хората, че каквото се сетят, каквото и да поискат, ще им се даде. Направленията би следвало да се използват само при реална нужда, при точно определени условия, а не за щяло и нещяло. Друг е въпросът за цената, която здравната каса плаща за един преглед. Бюджетът за специализирана помощ за 2005-а е 107.4 млн. лева. Ако касата разпределя по 480 хил. направления месечно, то за цялата година техният брой ще е 5.76 милиона. Това прави по около 18.64 лева на документ, което е доста малко.Преди седмица от здравната каса алармираха, че има лични лекари, които дават директно направленията на специалистите, а не на пациентите и така източват средства, защото де факто няма извършен преглед. Вие знаете ли за такива злоупотреби?- Когато се отправят подобни обвинения не трябва всички семейни лекари да се поставят под един знаменател. След като са констатирани нарушения, нека да се обявят и имената на тези, които са ги извършили, и да се прекратят договорите с тях. Според мен, рано или късно тези колеги, които си позволяват да злоупотребяват в ущърб на пациентите, ще отпаднат от системата.А чия е вината, че има граждани, които са записани при повече от един лекар?- Вината в никакъв случай не бива да се търси у лекаря. Той няма как да знае, че даден пациент от Варна не е записан и в листата на някой доктор от София. Касата трябва постоянно да актуализира базата си данни и така ще се избегне това дублиране. Проблемът е, че липсва единна информационна система, в която да има сведения за всеки един пациент - здравноосигурителния му статус, избрания от него личен лекар, направените прегледи и проведеното лечение.С колко намаляха приходите на общопрактикуващите лекарите, след като беше установен броят на здравнонеосигурените и касата вече не покрива разходите за тяхното лечение?- Парите намаляха доста, но на практика работата си остана същата. Пациентите, които най-често посещават кабинетите, са с хронични заболявания, деца или пък са на възраст над 65 години. Всички те се осигуряват от държавата и не са загубили правата си. Средно на ден обслужваме поне двама без здравни осигуровки. Ние сме определели цена за преглед, но в повечето случаи става така, че не им вземаме пари. Като цяло наличието на пациенти, нямащи право на безплатна медицинска помощ, генерира определени конфликти. Първият е чисто морален. Влизайки в кабинета ти, този човек идва, за да го прегледаш, а ти му обясняваш, че не може или пък че трябва да плати за това. Започват едни обяснения, упреци... и лекарите стават социален, емоционален и финансов буфер за всички проблеми в здравеопазването.

Facebook logo
Бъдете с нас и във