Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗДРАЧНАТА ЗОНА НА АМЕРИКАНО-РУСКАТА ИГРА

Ако имах възможност да избирам между справедливостта и безредието от една страна и между несправедливостта и реда, от друга, бих избрал последното, писа някога Хенри Кисинджър. Звучи така, сякаш не е имал възможност да избира или просто се е оправдавал, че не е избирал както трябва. Дилемата на Кисинджър очевидно е дилема на международните отношения по принцип. Справедливостта в тях често е за сметка на реда и обратно. Доказват го настоящите световни неприятности и неподредените отношения между Съединените щати, Русия и Европа. Доказателствата са не само в Македония, Северна Ирландия или Близкия изток.
Позоваването на Кисинджър изглежда като копнеж по времената, когато ключът бе в силата и равновесието между конкуриращите се сфери на влияние, или иначе казано, положение, в което големите сили взаимно се държат в шах. Но такава изглежда и сегашната снимка на отношенията между Съединените щати и Русия. По всичко личи, че те си отвориха ново поле, нещо като

собствена зона за дипломация

в която не само се питат с отговори и си отговарят с въпроси, както беше по времето на Клинтън и Елцин. Във времето на Буш и Путин отговорите като че ли са дадени преди да са поставени въпросите, а Европа неодобрително, но безпомощно. Европа сякаш проспа процеса. Според ръководителя на австрийското информационно бюро за политика на сигурност и разоръжаване Георг Шьофбенкер още през юли в Комисията по въоръжените сили в Конгреса се е говорило в прав текст и са разпратени съответните разпореждания до посолствата на САЩ... В тях се казва, че отказът от Договора от 1972 г. е въпрос на месеци, а не на години .

Европа не успя да предвиди

нито категоричността на едностранното действие на САЩ, нито бързината, с която то се разви. Това има обяснение в един стар рефлекс от миналото. Договорът за противоракетната отбрана от 1972 г. в крайна сметка винаги е бил руско-американска работа. Много вероятно е да остане работа на двама и до своя край. Това обяснява защо европейското поведение бе някак предопределено. Европейските съюзници не успяха да се освободят от затвърдената през последните 29 години догма, че Договора за противоракетна отбрана е неоспорваната основа за стратегическата стабилност, както и да забравят, че точно Съединените щати предизвикаха мултиратералния контрол върху въоръжаването. Този подход тогава доведе до увеличаване на сигурността.
И стана така, че тезите на Хенри Кисинджър отново са актуални. Чрез в. Вашингтон Таймс той призова правителството на Съединените щати да премести американо-руските отношения от психологическото на политическото равнище. Това преместване няма как да не стане след лятната пауза. Да се премине от психологията към реалната политика в американо-руския случай означава да се премине от тактиката към стратегията.
До този момент Вашингтон и Москва демонстрираха две неща - те все повече си говорят, слушат се внимателно, но не се чуват. През последните месеци президентите Буш и Путин тактически се срещнаха два пъти в Европа и сега през есента, най-вероятно през ноември, се очаква отново да разговарят в ранчото на Буш в Крофърд, Тексас. И двамата със сигурност знаят, че

времето на тактиката отминава

защото светът очаква да си решат проблема. Незадоволителният резултат от досегашната дипломатическа игра за противоракетния щит и Договора за противоракетната отбрана от 1972 г. е в това, че нито Буш, нито Путин имат нещо против въпросите за противоракетната отбрана и за съкращаване на въоръженията да се разглеждат едновременно.
Студената война приключи, казва Джордж Буш, тя най-сетне бе преодоляна и е време да помислим за приемането на нова стратегическа концепция за поддържане на мира. Това прозвуча като напомняне и подкана към Путин. Напомнянето е за времето, когато край бреговете на Малта Буш-старши и Горбачов решиха, че Студената война действително е приключила. Подканата може да се формулира и като ехидно намигане, означаващо приеми положението, то е такова, каквото е.
Ние говорим за нещо повече от противоракетна отбрана и стратегическа сигурност, допълва президентският съветник по националната сигурност Кондълиза Райс, която неотдавна в Москва разбра, че Путин не приема плановете за американски противоракетен щит. През седмицата там беше и военният министър Доналд Ръмсфелд, колкото да установи, че Русия продължава да е против. Путин му казал: Вие знаете нашата позиция. Когато по време на 14-часовите разговори в Кремъл Ръмсфелд се сблъска с неотстъпчивостта на Русия, той накара и Кремъл даде да се разбере, че американските планове ще тръгнат към реализация, независимо дали това се харесва или не. Ние например нямаме договор с Мексико, Канада или Великобритания, който да ни спира да се бомбардираме или нападаме, каза Ръмсфелд. Това интересно изявление може да мине като любопитен намек за нов тип отношение към Русия, но е определено несполучливо като географско и историческо познание. В подобна ситуация журналистите са особено наблюдателни към езика. Този път те отбелязаха, че на английски език тези руско-американски срещи за противоракетната отбрана са консултации, а на руски са преговори. Руският външен министър Игор Иванов например очаква подробни преговори, докато Доналд Ръмсфелд говори за консултации.
Напълно вероятно е Съединените щати да насочат усилията си в ускоряване на процеса, а Русия да се опитва да го забави. В това дипломатическо преследване и Вашингтон, и Москва следва точно да преценят не само взаимните предложения, които пазят в шкафовете, но и точните моменти, когато ще ги вадят. Самият Ръмсфелд, който е труден и неотстъпчив партньор посочва, че предстои процес на изясняване и обсъждане на позициите на двете страни и е възможно да има поетапен процес на промяна в мисленето на страните. В този смисъл не изглежда толкова екстравагантна лансираната напоследък теза за потенциалното членство на Русия в НАТО. Пръв го каза германския канцлер Герхард Шрьодер, но след посещението на Ръмсфелд в Москва за това намекна и американския посланик в Русия Алегзандър Вершбоу. В интервю за радио Ехото на Москва посланикът заявил, че не вижда непреодолими пречки за приемането на Русия в НАТО, въпреки че това е невъзможно в близко време. Интересното допълнение е, че то може да се превърне в дългосрочна цел на двете страни.
Връщайки се в Белия дом през септември, Буш за първи път ще има сериозни

домашни проблеми

с външнополитическите си приоритети. Американският президент вече получи сериозни обвинения от страна на демократите, че като отхвърля договора за пълна забрана на ядрените опити и други международни споразумения, Джордж Буш насочва страната към изолационизъм, който ще отслаби способностите й да преследва глобалните си интереси. Демократите очевидно ще се опитат да направят от външната политика на Буш вътрешнополитическа драма от типа това застрашава американската сигурност. Те вече наблягат на събудената тревога на съюзниците и изправянето на Русия пред неразумни ултиматуми и напомнят постоянно, че американската администрация е отхвърлила или се е оттеглила от шест международни споразумения.
А в темата има нещо очевидно драматично. Излизането на Съединените щати от Договора за противоракетна отбрана и форсирането на проекта национален противоракетен щит не решава един основен проблем. Все още няма сериозен план, който да гарантира нова система за

стратегическа стабилност и международна сигурност

На Русия и САЩ може и да не им трябват овехтели договори за ядрено сдържане като Договора за противоракетна отбрана от 1972-а, но те нямат нищо друго налице. Неотдавна държавният секретар Колин Пауъл бе отчаяно честен, заявявайки: Трябва ни някакво споразумение, някакъв договор с руснаците, който да ни позволи да продължим с ракетната програма.
Начинът, по който протича засиленият диалог между Съединените щати и Русия показва, че Вашингтон и Москва пазят собствена зона за дипломация, в която няма място за други. Хенри Кисинджър, политикът от времето на Договора от 1972 г., може да си позволи да бъде откровен, когато казва по-добре ред, отколкото справедливост. В крайна сметка и в началото на 21 век все още е наивно да се говори за справедливост в международните отношения, но е твърде разумно и необходимо да се иска ред.

Facebook logo
Бъдете с нас и във