Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАВЪРШИ ЕДНА ГОЛЯМА БИТКА СРЕЩУ ЯДРЕНОТО ЛОБИ

По неизвестни причини ръководството на Комитета по енергетика е решило стратегията за развитие на отрасъла да се разработва кабинетно и непрозрачно, и на всичко отгоре - да я внесе в правителството без обществен диалог, така необходим за тази материя. Безусловно погрешно решение.


Трудно е да се прецени защо се бяга от диалога. В енергетиката се преплитат много интереси, но именно прозрачността би позволила да се отдели зърното от плявата.


Липсата на прозрачност веднага ни напомня за секретните (и погрешни) действия на кабинета Виденов, който в една майска вечер на 1996 г. вкара цялата енергийна и въгледобивна индустрия в списъка за изолация, а освен това обяви пълна ликвидация на четири въгледобивни дружества. Последното беше частично коригирано по-късно, но като цяло злополучното Решение N480 на МС продължава да тегне върху двата бранша.


В сегашната обстановка става ясно, че има отделни сполучливи виждания, но и погрешни предложения на ръководеното от г-н Шиляшки ведомство.


Да започнем с хубавото: не могат да не бъдат зарадвани радетелите на енергийната независимост от обстоятелството, че най-после се снема от актуалност възстановяването на строителството на АЕЦ Белене и вместо него се предвижда интензивно строителство на енергийни мощности в комплекса Марица изток. Това е логичен завършек на една голяма битка, която ядреното лоби години наред водеше, за да заложи погрешен модел на енергийното ни развитие.


Още през май 1997 г. бе доказано, че централата в Белене всъщност би работила на загуба, тъй като при отчитане на всички присъщи разходи себестойността на произвежданата енергия щеше да е 7 цента на кВтч. Това обстоятелство, прибавено към основателните възражения за близостта до източници на висока сеизмична активност, както и до предполагаеми разломи, предопредели бъдещите решения.


Тези решения бяха утвърдени след ясно очертаната перспектива за интензивно развитие на въгледобивните и енергийните мощности на Марица изток. На 30 септември 1997 г. разширен експертен съвет, проведен в Комитета по енергетика посочи значителните възможности за енергийното развитие в този регион. Въпреки че протоколът от този съвет дълги месеци отлежаваше неподписан на бюрото на шефа на Комитета по енергетика, в крайна сметка се очертава една победа на разума. В новата енергийна стратегия се предвижда строителството на 900 мегавата нови енергийни мощности в Марица изток. Предвижда се и значително увеличение на добива на източномаришките лигнити, който още към 2005 г. да достигнат 37 млн. т, с възможности за по-нататъшно увеличаване.


Тъй като в условията на Валутен борд държавата ни нито може да инвестира, нито пък да гарантира външни заеми, то правилно се оказва и решението за обявяване на търг за чуждестранни инвеститори. Интересът към енергийните обекти се оказа необичайно голям и кандидатите да инвестират са много. Това може да се обясни и с обстоятелството, че на практика в Европа в момента няма енергийно строителство, а и в световен мащаб не се предлага нищо съществено. Така например след срива на азиатските икономики много енергийни обекти там бяха замразени.


Изглежда, за правилното ориентиране на енергийното развитие към Марица изток повлияха и събитията през зимата на 1997-1998 година. Необходимостта да се опреш по-здраво на това, което притежаваш като енергиен ресурс, вместо да разчиташ на доставки отвън, доказа огромното преимущество на източномаришките лигнитни въглища пред вносното ядрено гориво.


Разбира се, не е изключено събитията в Марица изток да се развият и по друг, по-лош сценарий. Дългогодишното и необосновано отлагане на решенията доведе ТЕЦ Марица изток 1 до такова състояние, че една нежелана авария може да доведе до спиране на цялата централа. А оттам и до спиране на работата на Брикетна фабрика със съответните последици за цялостното икономическо състояние на мините поради принудително ограничаване на добива на въглища. Ето защо правителството трябва рязко да ускори инвестиционния процес по новите мощности.


Какво друго ни предлага енергийната стратегия? За всеобща изненада в проекта се е появила една нова енергийна мощност - 600 мегавата, базирана на вносни въглища. Може да се предполага, че в случая става въпрос за директно внушение на вносителите на въглища върху чиновници от НЕК и Комитета по енергетика. Наличието на огромни неизползвани мощности в ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе, съчетано с предложение за ново строителство на базата на вносни въглища, буди не само недоумение, но и сериозни подозрения.


Ако се тръгне по линията на увеличаване на вноса и закриване на подземни мини, ще се стигне не само до социални напрежения, но и до увреждане на енергийната ни независимост. Вместо това е необходимо да се потърсят инвестиции за развитието на рудник Бабино (мини Бобовдол) и рудник Ораново (мина Пирин) и да се ускори строителството на смесителната инсталация на ТЕЦ Бобовдол за улесняване консумацията на софийските лигнитни въглища.


Правителството трябва да се обърне незабавно и към решаване на проблема със занижените фиксирани цени на въглищата. Засега производителите на въглища продължават да бъдат ограбвани и изкуствено представяни като неефективни. Докато вносните въглища се внасят от Индонезия и други страни при цена (вкл. транспортните разходи до ТЕЦ Бобовдол) 60-62 долара на тон условно гориво, то НЕК заплаща на мини Бобовдол около 42-43 долара. Мини Перник АД получава още по-малко.


Тъй като списъкът за изолация, по-късно евфемистично наречен списък за финансово оздравяване, се наблюдава от МВФ, то е налице обективната опасност неправилната ценова политика на държавата до доведе до неправилни изводи и решения за закриване на въглищни мини. А това е необратим процес с евентуални сериозни последици не само в социалната сфера, но и по отношение на енергийната независимост на България.


От изкуствено занижените цени на кафявите въглища страдат и тези предприятия, които формално работят на освободени цени (мина Пирин, мина Черно море), но естествено не могат да реализират нещо повече поради неправилно установената от държавата конюнктура.


Явно е, че Иван Шиляшки се плаши от проблема на занижените цени, за да не предизвика политически последици, свързани с цената на електроенергията. Той обаче греши, тъй като цените на енергийните въглища могат да получат едно увеличение от около 30%, без дори да се променя цената на електроенергията.


Още по-ограбени са производителите на лигнитни въглища, които се реализират при цени на тон условно гориво едва 23-24 долара. Идеолозите на силното занижаване на цената на лигнитните Овчаров и Диловска пледираха, че... при нормални цени откритите мини ще стане прекомерно печеливши. Забравиха само да уточнят как ще се развиват тези мини без средства за инвестиции.


Всъщност лигнитните въглища от басейна на Димитровград и тези от трите софийски мини имат и други възможности. Ако се реализират идеите за замяна на използваното гориво в софийската топлофикация с лигнити, то себестойността на топлинната енергия би намаляла няколко пъти. Добри възможности за реализация на лигнитите на Марбас би предоставило преминаването на ТЕЦ Марица 3 - Димитровград, на топлофикационен режим за задоволяване на региона с топлинна енергия. Подобни възможности има и на други места.


Проектът за енергийна стратегия не дава пълен отговор на въпросите по бъдещата приватизация на енергийните и въгледобивните мощности. А България е пред един съдбовен избор: да приеме ли философията на Франция, която залага на една държавна собственост на енергетиката и въгледобива, или да отиде към философията на САЩ за пълна приватизация. Ни бива да не забравяме, разбира се, че има и много междинни варианти, които се реализират в такива добре работещи пазарни икономики като Австрия, Испания, Скандинавските страни.


Ние обаче като че ли се намираме в една особена ситуация, когато отговарящият за цялостния приватизационен процес Александър Божков вижда, че не е в състояние с темпото на приватизация на подчинените му предприятия от Министерството на промишлеността да задоволи международните финансови институции. И веднага се стреми да включи в приватизационната листа по-лесни за реализация проекти в областта на енергетиката. Но кое е най-доброто за България?


На този въпрос не може да се отговори кабинетно и без широка дискусия, както си въобразяват някои хора от по високите етажи на властта. Може би този въпрос си заслужава специално обсъждане дори в парламента.


Г-н Евгени Бакърджиев правилно отбеляза, че в сегашния си вид проектът за енергийна стратегия недостатъчно отговаря на изискванията и следва да се доработи. В нея има разумни неща, но има и много за доуточняване и за цялостна корекция. Да се надяваме, че този път управляващите няма да избегнат диалога.


Иска ми се да вярвам, че най-после ще бъде разбрана и очевидната необходимост да се създаде Министерство на енергетиката и енергийните суровини, което да обедини държавните функции в областта на електро- и топлоенергетиката, въгледобива, природния газ, енергийната ефективност. И в максимална степен да защити националния интерес в областта на енергийната независимост на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във