Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОВЦЕКОЗА

По-възрастните поколения са чували за една анекдотична история от зората на тоталитарната система у нас. Казват, че дори покойният вече Черемухин бил вдъхновен от нея при написването на сценария на филма Кит. Неколцина местни величия - в желанието си да блеснат пред голямото началство - рапортували, че под тяхно ръководство е осъществена успешна селекция на нова селскостопанска порода - овцекоз. Както личи от името, ставало дума за кръстоска между овца и коза, която съчетавала предимствата на двата вида и неутрализирала недостатъците им. Началството похвалило инициативата и така броят на наличните овцекози започнал да се увеличава, докато достигнал едно внушително по размер стадо. В доклади и справки, разбира се. Никой от големите партийни началници не се сетил да попита дали някъде по света е създавана такава кръстоска и възможна ли е тя изобщо... Има определена аналогия в историята за овцекоза и зачестилата у нас употреба на понятието социаллиберализъм. Тази политическа порода очевидно започва да придобива голяма популярност сред една част от българските политици. Уви, колкото повече явления се определят като социаллиберални, толкова по-неясен става отговорът на въпроса що е социаллиберализъм и има ли той почва у насПроблемът не може да се сведе до видимото непознаване на автентичния европейски социаллиберален проект, нито в смесването му с някои от формите на еволюция на социалдемокрацията (например новият лейбъризъм на Тони Блеър). Интригата идва от желанието социаллиберализмът да бъде употребен като маскировка за начинания с коренно различна природа и цел, най-вече - за легитимиране на нелогичните и неясни коалиционни игри в българската политика.Дълго време тези задкулисни маневри бяха дело единствено на БСП и на някои нейни клонинги. Напоследък обаче редица политици от дясната опозиция и анализатори започнаха да употребяват социаллибералния етикет за характеризиране както на днешното управление, така и на една евентуална бъдеща управляваща коалиция с участието на БСП, ДПС и НДСВ. Това налага малко по-подробно изясняване на историята и същността на българския социаллиберализъм. Или, по-точно казано, на явлението социаллиберализъм по български.В еволюцията на този странен феноменсе очертават три ясно обособени етапа. Идеята за социално-либералния модел на управление се ражда доста отдавна - през 1994 г. Тогава, в хода на една поредица дискусии в ръководството на БСП относно възможната коалиционна политика на партията на прага на неизбежните предсрочни избори, тя е лансирана от Нора Ананиева и Георги Първанов, макар в съвършено различен контекст от днешния. Тезата на Първанов бе, че социалистическата партия трябва да се стреми към широко коалиционно управление на страната. Тогава заместникът на Жан Виденов разбираше под социално-либерално управление участие на леви и десни, социални и либерални формации във формулата на управлението, но задължително - национално-отговорни политически сили, някои от които може да стоят надясно, дори доста по-надясно от БСП.Главната причина за тези идеи, изразени през есента на 1994 г. бе не толкова разкрепостеното коалиционно мислене на ръководството на БСП, колкото трескавото търсене на варианти за парламентарно мнозинство с доминираща роля на социалистическата партия. Противно на по-късно изразени оценки, в този период на Позитано 20 спечелването на абсолютно парламентарно мнозинство и самостоятелното управление на БСП се оценяваха като малковероятни. Екипът на Виденов съзнателно кокетираше с либералната фразеология, включително и заради засилените контакти с някои делови среди и техните новосъздадени политически структури. На практика, обаче, БСП бе далеч от мисълта дори за малки компромиси с либералните принципи. А когато изборните резултати от 18 декември 1994 г. надхвърлиха и най-смелите очаквания, идеята за социално-либералния модел на управление бе моментално забравена. В т.ч., и от нейните автори.След като се поотърси от шока, предизвикан от провала на управлението си през 1996-1997 г., новото-старо ръководство на БСП се върна към социално-либералната схема. Така през 1999 г. започна вторият етап от еволюцията на социаллиберализма по български - интерпретирането му като политическо партньорство идоговорено коалиционно управление на БСП И ДПСПричините за възкресяването на тази коалиционна игра на соцпартията бяха няколко. На първо място, изпаднала в глуха изолация, БСП търсеше парламентарен съюзник срещу ОДС. Спомените от свалянето на правителството на Филип Димитров и опитът на динамичното мнозинство от 1993-1994 г. бяха още пресни, а пукнатината между СДС и ДПС бе на път да се превърне в пропаст. Друга причина бе амбицията на тогавашния лидер на БСП Георги Първанов да укрепи слабите си позиции в партията, като внесе собствен принос в сглобявания под външен натиск социалдемократически съюз. Тогава соцпартията бе на светлинни години от Социнтерна, отношенията в Солунската четворка се развиваха трудно, а БСП бе подложена на силен натиск да преформулира базисни положения от легитимната си програма като условие за мечтаното социалдемократическо признаване. Кръгът около Първанов видя двойна полза в едно евентуално сближаване с ДПС - то би показало кой е силният партньор в левоцентристката коалиция (този, който доведе ДПС) и в същото време би дало знак на малките, но твърде амбициозни партньори от четворката, че в края на краищата БСП може да мине и без тях.Цялата конструкция на тази социалнолиберална инициатива на Първанов обаче бе построена на нестабилна основа. Тя имаше както конкретни, така и принципни недостатъци. Конкретните слабости бяха свързани с избора на партньор, а принципните - в самото разбиране за природата на социаллиберализма. И тогава, и сега (въпреки членството на ДПС в Либералния интернационал) българският наблюдател си задава основателно въпроса - доколко движението на Ахмед Доган е либерална формация. И тогава, и сега (въпреки демонстративното българизиране) членският и електоралният състав на ДПС - по своя социален, икономически и психологически облик - определено не отразява характерната база на една либерална формация. Уставният строеж и организационната практика на движението също са далеч от либерализма - те са наситени с твърде много централизъм, пирамидалност и авторитаризъм. Реалната политика на ДПС в крайна сметка неизбежно има силна социална ориентация - лидерите са принудени да се съобразяват (поне в някаква степен) с проблемите на последователите си. От тази гледна точка социалнолибералният етикет на партньорството между БСП и ДПС изглеждаше по-скоро като политическо алиби на други цели, отколкото като принципна основа за изработване на съвместна дългосрочна политика. В допълнение обаче трябва да се подчертае, че подобно разбиране на социалнолибералния модел на управление изхожда от едно опростено, повърхностно третиране на същността на тази политическа тенденция. Възприемането на социаллиберализма като механично, договорено съчетаване на леви и десни елементи на една управленска програма, е еклектично и безперспективно. Съвременният европейски социаллиберализъм (какъвто откриваме например при датските социаллиберали) е политически синтез, а не политически компромис. Затова той е възможен единствено като взаимно проникване на най-напредничави социални и либерални тенденции - нещо, което очевидно трудно можем да припишем на БСП и ДПС.Иначе казано, и през 1999-а, и сега социалнолибералният съюз между БСП и ДПС е невъзможен като принципна политика, той може да бъде само една нова политическа комбинация на подстъпите към властта, която има нужда от прелегитимиране. Но, както е известно, подобни съглашения по правило са нестабилни и нетрайни. Примерът с решаващата помощ на ДПС за победата на Георги Първанов на президентските избори през 2001 г. може да се тълкува като аргумент в обратната посока, но не бива да се забравя, че тогава се получи рядко стечение на обстоятелства, което едва ли ще се повтори.Така или иначе, слабостите на социаллибералната формула от 1999 г. очевидно днес се осъзнават в някаква степен както от БСП, така и от ДПС. Променени са и обстоятелствата - БСП вече осем години е вън (поне официално) от властта, а ДПС е влязло в нея и очевидно няма намерение да я напуска. Отчитайки рисковете от късо съединение в един управленски тандем БСП-ДПС, сглобяването на социалнолибералния модел на управление премина в своя трети етап. Тук се търси трети партньор и той вероятно ще бъде намерен в лицето на една част от НДСВ. На прага сме на ново, епохално политическо откритие - монархо-социаллиберализъмИ наистина, присъствието на бившия цар (неясно в каква бъдеща роля) и на няколко лондонски юпита ще направи кашата пълна. А тази голяма част от българите, които нямат и най-малка представа за социаллиберализма, с основание ще повторят популярната реплика на шопа, видял за пръв път в живота си жираф.Наскоро в едно интервю за Ройтерс лидерът на БСП Сергей Станишев открито потвърди възможността за бъдеща управляваща коалиция между БСП, ДПС и НДСВ, при условие че има съвпадение на целите им. Тепърва остава да разберем за кои точно цели става дума и как те ще бъдат облечени в новите социаллиберални дрехи на царя (пардон, на премиера). Така че социаллиберализмът по български още не е казал последната си дума. Още отсега обаче се вижда, че самото НДСВ е твърде нееднородно в своята либералност. Достатъчно е да проследим съдбата на прехвалените социални проекти на правителството, като например От социални помощи към заетост, които в края на краищата достигнаха логичната си кончина. Така че царското движение едва ли ще внесе повече социалнолиберална умереност, присъединявайки се към тандема БСП-ДПС. Струва си да припомним финала на историята с овцекоза. В края на краищата, голямото началство от София (както и едно още по-голямо началство от Москва) поискали да видят на живо феноменалната кръстоска и да се убедят в новото икономическо чудо - мощно оръжие в борбата срещу империализма. По пътя към животновъдната станция ги посрещнали със сълзи на очи местните големци и съобщили, че току-що глутница вълци изяли стадото овцекози - до последната костица на последния овцекоз. От тогава и до днес учените се опитва да открият някаква следа от породата, вдъхнала толкова надежди, но без успех.Дано същото не сполети и изследователите на българския социаллиберализъм, който - ако оцелее - може да се окаже по-полезен от социаллиберализма по български.

Facebook logo
Бъдете с нас и във