Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАВОДИТЕ ЗА СЪОБЩИТЕЛНА ТЕХНИКА СЕ ПРОДАВАТ КАТО КРАСТАВИЦИ

Странна дезинформация явно е налегнала надзорния съвет на Агенцията за приватизация (АП). На 23 февруари шеф-надзорникът Асен Дюлгеров категорично заяви, че до момента в агенцията няма депозирано нито едно официално намерение за покупката на целия холдинг Инкомс Телеком, който е част от обявения за продан пул Електроника. Изглежда, или г-н Дюлгеров е забравил, или изпълнителният директор на АП Захари Желязков е пропуснал да му съобщи за наличието на две такива оферти. Първата е изпратена в агенцията на 17 януари тази година от името на сформираното РМД Инкомс-2000, а втората е подадена на 19 януари от собственика на английския холдинг Лоджик инвест Ескандер Малеки. Освен за тези

дребни подробности

както сам призна г-н Дюлгеров, той не знае нищо и за една важна среща, проведена на 18 февруари в агенцията. Както научи в.БАНКЕРЪ, нейни гости тогава са били споменатият вече г-н Малеки, директорът за Югоизточна Европа на известната американска компания Моторола Константин Алупис и ръководството на РМД-то Инкомс-2000, които ясно са заявили намеренията си да участват като кандидат-купувачи за Инкомс Телеком холдинг. Заедно с изпълнителния директор на АП Захари Желязков и неговия заместник Илия Калоферов в разговорите е участвала и шефката на екипа, отговарящ за пул Електроника, Елена Шопова. Пред тях Ескандер Малеки е пояснил, че Лоджик инвест не иска просто да купи имоти в България, а да развива производство и затова е осигурено и присъствието на Моторола. Константин Алупис пък очертал три конкретни възможности за бизнес у нас - монтаж на GSM-апарати, производство на нови модерни изделия в областта на телекомуникационната техника и създаване на софтуерен център, който да работи по поръчки на Моторола, както и създаване на ИНТЕРНЕТ-приложение с гарантиран от Моторола пазар.

В отговор на тази оферта

Захари Желязков обещал да бъде открита процедура за продажбата на Инком-Телеком холдинг и в скоро време да се предостави на потенциалните инвеститори необходимата за целта документация. Г-н Желязков обаче е спестил на чуждестранните кандидати неудобната информация, че инвестиционният посредник на пул Електроника - немската фирма Норд Иммобилиен, все още не е изготвил нито правния анализ, нито оценката на холдинга, а още по-малко е готов с меморандума.


Тук му е мястото да напомним, че до 30 юни миналата година трябваше да се открие приватизационната процедура за всички дружества, включени в електронния пул. Но неизвестно защо Агенцията за приватизация благосклонно увеличи с шест месеца срока за приключване на работата на Норд Иммобилиен. После немците пак получиха бонификация - да умуват до 31 март 2000 година. Дали дотогава ще е готова документацията за приватизацията на Инкомс Телеком холдинг - тепърва ще се установи. Междувременно разпродажбата на неговите клонове и дъщерни дружества върви под пълна пара. АП обяви, че на 22 февруари чрез публичен търг са продадени 1.55% от капитала на Инкомс - електроника и механика - Благоевград. Срещу 1087.68 лв. наддаването било спечелено от Венчо Кръстев. Продавачите не дават повече сведения за купувача, който освен че е изпълнителен директор на благоевградското дружество, според бившия шеф на Инкомс Захари Петров, е и подследствен от една година заради неправомерна разпродажба на дълготрайните материални активи на предприятието.


Миналата сряда през надзорния съвет на АП минаха и още две дребни сделки от системата. Одобрен бе единственият кандидат-купувач на 51% от Инкомс - контактни елементи - Зверино. Учреденото там РМД ще плати за мажоритарния пакет 205 хил. лева. Както уточни шеф-надзорникът на агенцията Асен Дюлгеров, това предприятие било почти загинало и работещите там 139 души се изхранвали от краставиците и доматите, произвеждани във ведомствената оранжерия. Но г-н Дюлгеров може би не знае, че дъщерното дружество на холдинга в Зверино разполага с доста други апетитни имоти. Само земята която то притежава, надхвърля 200 декара. Въпреки това, от 500 хил. лв. оценката на продаваните 51% от капитала е свалена наполовина.

Два-три пъти по-евтино

според някои преценки, били продадени и 51% от акциите на Инкомс - възли и детайли - Белица. Миналата сряда одобреният от надзорниците на АП купувач Емко 98 ще плати за придобивката си 50 хил. щ. долара и ще превърне предприятието в мебелен завод. Запознати твърдят, че не е много редно да се променя предметът на дейност на най-големия в страната производител на пластмаси и стиропор. А и се задава въпроса дали в оценката на това дружество е включена стойността на неговите 20 шприца? Колкото и да са амортизираните, заявяват противниците на сделката, за 50 хил. щ. долара от тях могат да се вземат не повече от четири.


По-същественото е обаче, че в началото на февруари тази година злополучният холдинг Инкомс Телеком загуби част от

най-атрактивните си активи

- завода за съобщителна техника (ЗСТ) в Благоевград. Срещу 5.5 млн. г. марки, равни на оценката на предприятието, то стана собственост на РМД. Агенцията за приватизация определи метода, сроковете и процедурата за продажба на благоевградския завод на 24 септември миналата година. А едва на 15 октомври 1999 г. управителният съвет на холдинга взема решение за приватизацията на ЗСТ. Казано с други думи, противно на изискванията на Търговския закон, АП е сложила производственото предприятие на масата, без да е получила необходимото съгласие от фирмата майка. Дали шефовете на Инкомс Телеком са гласували на 15 октомври решението си под натиск - те си знаят. Във всеки случай на 29 октомври 1999 г. управителният съвет е одобрил и

чувствителното подбиване на цената

на самото холдингово дружество, отделяйки финансовите и нефинансовите активи на благоевградското си поделение, оценени на 11 млн. нови лева.


На 14 януари тази година операцията по сделката ЗСТ - Благоевград, е дала повод на браншовата федерация към синдиката Подкрепа да изпрати протестни писма до различни институции, та чак и до представителите на Световната банка и МВФ у нас. В писмата се казва:


Повечето хора в България ще си помислят, че с продажбата на завода за съобщителна техника за 5.5 млн. г. марки е налице нов приватизационен успех на АП, след като предприятието бе продадено на цена, увеличена в последния момент с 2 млн. г. марки, и след като РМД-купувачът внася цялата сума по сделката кеш, а не на разсрочено плащане.


След това кратко въведение обаче към Агенцията за приватизация са отправени

следните няколко питания

* Включена ли е в оценката сумата от над 4 млн. щ. долара, която холдингът е превел на благоевградското предприятие преди една година?


* Отчела ли е агенцията факта, че дружеството в Благоевград няма никакви задължения и разполага с добро оборудване?


* Дал ли е някакво отражение на цената сключеният за 2000 г. договор за реализация на продукция на стойност 5 млн. щ. долара?


* Била ли е наясно приватизационната агенция, че след назначената през май миналата година вътрешна финансова проверка в ЗСТ - Благоевград, там са констатирани сериозни нарушения и че от януари тази година в дружеството са влезли ревизорите на Държавен финансов контрол? Това ли е причината за желанието на мениджърите на завода възможно по-бързо да станат негови собственици?


* Как частните акционери, участвали в масовата приватизация и придобили 7% от капитала на Инкомс Телеком холдинг, ще се съгласят да се отпишат активи за 11 млн. г. марки (сгради и съоръжения на стойност 3 млн. г. марки и 8 млн. г. марки финансови средства) срещу приходи за 5.5 млн. г. марки, получени от сделката със ЗСТ - Благоевград?


Интересното е, че аналогични въпроси са зададени още на 22 ноември 1999 г. в

нарочна докладна записка

на управителния съвет на Инкомс Телеком, адресирана до бившия промишлен министър Александър Божков.


Прогнозирайки цена от около 5 млн. г. марки за продажбата на благоевградския завод, шефовете на холдинга своевременно са попитали ресорния си министър - кой ще отговаря за загубата от 6 млн. г. марки? Мениджърите на холдинга заявяват и че след още няколко подобни продажби финансовото му състояние непоправимо ще се влоши, без да е ясно кой ще поеме отговорността за това пред неговите многобройни дребни акционери. Освен това от холдинга искат да знаят може ли обособените му части да се продават на РМД-та, като се ползват непарични средства при разплащането и как ще се се отразят тези средства в холдинговото счетоводство?


В заключение членовете на управителния съвет на Инкомс Телеком настояват да има техен представител както при приемането на оценките на дъщерните дружества, така и при преговорите с потенциални им купувачи. Само така холдингът би могъл да защити интересите си, обобщават мениджърите му.


Отговор на тези настоявания няма. Същото се случва и с подадената информация за

резултатите от вътрешната проверка

извършена в завода за съобщителна техника в Благоевград. Тя е назначена, след като през май миналата година в холдинга научават, че превишавайки правата си, управителят на благоевградското поделение Георги Манзуров е сключил рамков договор за над 5 млн. щ. долара с руска фирма за производство и износ в Русия на телефонни централи. Допълнително бил сключен и още един договор с офшорка, явяваща се дъщерно дружество на същата руска фирма, от която ЗСТ - Благоевград, ще закупува елементи за производството на централите. Противно на всяка логика обаче шефовете на българския завод превели авансово на офшорната фирма 2.5 млн. щ. долара.


В резултат на вътрешната ревизия са станали известни и други любопитни управленски похвати. Установено е например, че заместник-управителят на дружеството Стефан Душев, отговарящ за търговските дела, е извършил сериозни нарушения при продажбите на материали и основни средства, собственост на ЗСТ. Там била наложена практиката за всички доставки и услуги дружеството да плаща на партньорите си авансово от 50 до 90% от договорените суми. Благодарение на този стил, само от доставката на цинкови аноди на цени по-високи от пазарните, предприятието е понесло загуба от 5000 нови лева. През юни миналата година, по разпореждане на г-н Душев, на

софийската фирма Металимпортекспорт

са продадени 19 610 кг алпака по 1.8 лв. за килограм. По същото време на борсата металът се е търгувал по 13.5 лева. От тази сделка, според ревизорите, стойността на щетите, нанесени на ЗСТ - Благоевград, е около 200 000 нови лева.


Списъкът на търговските удари не свършва дотук. Затова проверяващите са изпратили сигнал до ревизорите от Държавен финансов контрол, които тепърва ще пресмятат общата цена на ужилванията, които по предварителни изчисления надхвърлят 500 000 нови лева. Какво съдействие обаче ще окажат на ДФК-контрольорите шефовете на завода за съобщителна техника Георги Манзуров и Стефан Душев, които в качеството си на РМД-купувачи са вече негови честни частни стопани?


Този въпрос, заедно с всички останали, предизвикани от сделката ЗСТ, в.БАНКЕРЪ зададе миналата сряда на председателя на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров. Той заяви, че продажбата не е минала през надзорниците и затова нищо не знае за нея. Г-н Дюлгеров поясни също, че до него изобщо не е стигнало адресираното до агенцията протестно писмо на синдикатите но обеща да проучи основно проблема. Според шеф-надзорникът най-добре било тази сделка да се оспори от дребните акционери на Инкомс Телеком холдинг пред съда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във