Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАТЯГАТ СЕ ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ БАНКОВИТЕ АКЦИОНЕРИ

Още отсега акционерите на банките ще трябва сериозно да се замислят за корекции в надзорните си съвети. Според проекта за изменения и допълнения в Закона за банките в тях няма да могат да участват юридически лица.


На практика това ще засегне надзорните съвети и на държавните банки, в които БКК участва като юридическо лице. Най-болезнено на промяната обаче ще реагират частните кредитни институции. Законът за банките отне възможността на много от мениджърите им да ги управляват пряко, защото по едно или друго време от своята практика са участвали в ръководството на фалирали банки. Тези мениджъри излязоха от управителните органи на своите институции, но продължиха да контролират непосредствено дейността им чрез фирмите си, които участват в надзорните им съвети.


Ако предлаганата промяна бъде приета, тя ще засегне надзорниците на почти всички частни банки, между които Кредитна банка, БРИБ, БУБ, РОССЕКСИМБАНК, ТБ България-Инвест, НЕФТИНВЕСТБАНК, ЮНИОНАБАНК и ПИБ. Очевидно изход от новата ситуация трябва да се търси бързо. Промените в Закона за банките вече са готови и проектът е представен за становище и на МВФ. Предполага се, че депутатите ще се занимаят с него през есента на тази година.


Лицензионният режим и контролът върху акционерите


Досега на местни и чуждестранни лица, както и на икономически свързани лица, съпрузи или роднини по права или съребрена линия се забраняваше да придобиват без разрешение от БНБ пряко или косвено акции в банка, които им осигуряват 5 и повече процента от акциите с право на глас.


С промените в закона забраната ще се запази, като се предлага въпросните лица да не могат да упражняват и правото си на глас по тези акции до получаването на съответното писмено разрешение. При издаването му БНБ ще изисква доказване на произхода на средствата, с които са купени акциите - дали тези пари не са получени под формата на заем и дали върху тях са платени данъци за изминалите пет години. Лицата, които искат да придобият 5 и повече процента от акциите на дадена банка, трябва да предоставят всички данни, които им поиска БНБ, включително и за деловата им дейност през изминалите десет години. Ако получената информация не удовлетвори Централната банка, тя ще има право да нареди на прегрешилите в срок от 30 дни да прехвърлят притежаваните от тях ценни книжа.


Обсъждан е и вариант при придобиването на пет и повече процента от акциите на кредитна институция без необходимото разрешение, включително и всички останали неправомерно извършени сделки, автоматично да се обявяват за нищожни. Това се отнася и за увеличението на капитала с непарични вноски без благословията на Централната банка.


Внасянето на записания капитал


През 1997 г. немалко частни банки записаха значителни по размер капитали, които трябваше да бъдат набрани за две и повече години. С промените в Закона за банките тази практика ще се прекрати. Акционерите ще са задължени да определят срок за набиране на записания капитал, който не може да е по-дълъг от шест месеца. Акциите, за които не са извършени вноски в определения срок, ще се обезсилват, а капиталът на банките ще се намалява. Предвидено е тези решения да се вземат от общото събрание на кредитните институции в двумесечен срок. При положение че това не бъде направено, по искане на Централната банка съдът ще регистрира само внесения капитал. Ако след подобно намаляване на капитала се окаже, че някои лица държат пет и повече процента от акциите, те ще са длъжни да се обърнат за разрешение към БНБ.


Кредитните облекчения


В момента вземането на банка от един длъжник било то по кредит, по кредитно улеснение, или по гаранция не може да надхвърля 25% от капиталовата й база. БИОХИМ и ДСК са ограничени в предоставянето на заеми, а БУЛБАНК, ОББ, ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК и Пощенска банка се въздържат от активно кредитиране. По-настъпателни в това отношение са частните кредитни институции, но пък техните възможности са ограничени поради по-малката им капиталова база. Само при ЦКБ и ПИБ тя надхвърля 22 млрд. лв., докато при повечето от останалите е малко над 10 млрд. лева. Следователно най-големият възможен кредит, който преобладаващата част от банките могат да отпуснат, е 2.5 млрд. лв. (около 1.4 млн. щ. долара) - сума, твърде недостатъчна за нуждите на едно предприятие. Заеми, които надхвърлят 25% от капиталовата база на кредитната институция, са допустими срещу обезпечение в злато или конвертируема валута, чиято стойност надхвърля с 25% дължимата сума, или са гарантирани от държавата.


За да се излезе от кредитната безпътица, БНБ предлага да се разшири кръгът на обезпеченията. Към този кръг се прибавят държавните ценни книжа и първа по ред ипотека, при която ипотекираното имущество има справедлива цена, изцяло е покрито със застраховка и стойността му покрива задължението 200 на сто.


Днес условията за отпускане на големите кредити се разпростират и върху междубанковите депозити. Една банка не може да предоставя рефинансиране на друга в размер по-голям от 25% от капиталовата й база, дори и когато става дума за срок от един месец. С промените в закона тези ограничения ще отпаднат за междубанковите депозити със срок до 90 дни. Очевидно това ще раздвижи позаспалия междубанков пазар, тъй като активните в кредитирането институции ще могат по-лесно да набират средства. Същевременно ще се увеличи и ролята на банковите гаранции при отпускането на заеми, защото облекченията по рефинансирането ще се отнасят и за тях.


Вътрешната дисциплина


Докато примката на рестрикциите за големите кредити се поотпуска, тази за вътрешните заеми се затяга. Целта е банките да не се превръщат в касички за роднините и близките на техните мениджъри. Сега мениджърите могат да предоставят заеми на съпрузи и роднини по права линия до трета степен само с единодушното решение на колективния управленски орган и със съгласието на специализираната служба за вътрешен контрол. Промените в закона предвиждат в тази ограничителна група освен съпрузи да се включат всички роднини по права линия, роднините по съребрена линия - до четвърта степен, и по сватовство - до трета степен. Ръководителят на специализираната служба за вътрешен контрол също ще бъде лишен от възможността да взема кредити от банката, в която работи. Общият размер на заемите, отпуснати на мениджмънта, не бива да надхвърля 10% от внесения капитал на банката, а на служителите й - 3 процента. Превишението на тези лимити ще се изважда от собствения капитал на кредитната институция.


Квесторите с по-големи права


Срокът, през който една банка може да се управлява от квестори, ще се удължи от три на шест месеца. Освен да я управляват те ще имат право да вземат решения и за нейното вливане или сливане с друга кредитна институция. Тези операции ще се одобряват от БНБ. Ако една банка не отговаря на изискванията за капиталова база, но лицензът й не е отнет, с одобрението на БНБ квесторите ще могат да вземат решение за увеличаване на капитала й чрез емитиране на нови акции. Те ще се предлагат за изкупуване от акционерите в определения от квесторите срок. Незаписаните нови акции, както и тези, за които парите не са внесени навреме, ще се предлагат на други физически и юридически лица. В такива случаи няма да се прилагат изискванията на Закона за ценните книжа и фондовите борси.


Борбата срещу мръсните пари


Целта на предвидените нови мерки е да се ограничат възможностите за навлизането на съмнителни капитали в банките, за препирането на мръсни пари, както и за овладяването им от акционери, чието единствено намерение е източването на парите на клиентите или използването на институциите за пощенска кутия. Ето защо ще се разширят и случаите, в които БНБ може да санкционира една банка. Към досега известните прегрешения от чл. 65, ал. 1 на Закона за банките ще се прибавят: възпрепятстването на упражняване на банков надзор; застрашаване на интересите на вложителите и извършване сделки или други действия, представляващи изпиране на пари. Освен известните от чл.65, ал.2 санкции БНБ ще може и да ограничи дейността на банката, като й забрани да извършва определени сделки, дейност или операции.


Кой може да купи фалирала банка?


Едно от предложенията е в чл.93, ал.5 на Закона за банките да се запише: Купувач на предприятието на банката по този член може да бъде само банка. Другото предложение е по-обширно и ако то бъде предпочетено, ще залегне в специален чл. 93 а със седем алинеи. И в този случай предприятието на банка в несъстоятелност ще може да се купи от друга действаща българска или чуждестранна банка. Когато купувачът е чуждестранна банка, БНБ й издава условен лиценз с посочени в него сделки, които има право да извършва. Лицензът се издава само ако купувачът разполага с капитал, който би му позволил да извършва банкова дейност, съгласно установените изисквания и след като е удовлетворил кредиторите при условия, договорени със синдика. Когато купувачът е банка с лиценз в страната, кредиторите ще откриват сметки при него. Ако купувачът е чуждестранна банка, за удовлетворяване на кредиторите съдът може да постанови тя да открие депозит в българска банка. Средствата по сметката се смятат за запорирани и с разрешение на съда ще се използват само за погасяване на задълженията към кредиторите на закупената фалирала институция.


Всички български банки ще трябва да приведат уставите си в съответствие с новите промени в закона до шест месеца след приемането им от Народното събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във