Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАСТРАШЕНА ЛИ Е ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ ОТ НАМАЛЕНИЕТО НА ДАНЪЦИТЕ?

Две мнения по въпроса


Известни са твърденията, че по-значителното снижение на данъчните ставки е недопустимо, защото ще доведе до намаление на бюджетните приходи, което не може да бъде компенсирано веднага или в близките няколко години. Ще се стигне до увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, а следователно и на разходите по неговото обслужване. Рискът за финансовата система ще нарасне. Доверието на инвеститорите ще отслабне и те ще изискват по-висока норма на възвръщаемост или ще се оттеглят от България. МВФ вероятно ще прекрати финансовата подкрепа за платежния баланс.

Невъзможността да се компенсират загубите на бюджетни приходи при по-същественото намаление на данъчните размери се обяснява най-вече с наивното твърдение, че българинът имал нагласата да избягва плащането на данъците, колкото и малки да са те. В случая не се взема предвид, че всяко нарушение на законите, в т.ч. и на данъчните закони, има своята цена. Тази цена включва разходите на нередовните платци за фалшифициране на счетоводните отчети, хонорари на експерти и адвокати, съдебни разноски, подкупи и тежки глоби, когато данъчната измама все пак бъде разкрита. Печалбата от укриването на ниските данъци няма да е достатъчна да покрие общата сума на всички тези разходи. След като се убедят на собствен гръб в това, стопанските субекти в голямото си мнозинство ще станат редовни данъкоплатци. И ще изискват още по-строг контрол и санкции за останалите все още данъчни нарушители, които деформират пазара и конкуренцията.

Другото доказателство, че от снижението на данъчните ставки няма да има положителен ефект за фиска, се основава на твърдението, че данъчните закони са още несъвършени, данъчната и митническата администрация е слаба и засегната от корупция, не е въведена единна електронна система за отчитане на данъчните и митническите задължения.

Този аргумент не е лишен от основания. Възниква обаче въпросът не се ли крият користни интереси зад дългото забавяне на реформите в данъчната система и нейната електронизация? Едно решение за значително снижаване на данъчните размери няма ли да даде тласък и да принуди управляващите (които и да са те) да решат тези проблеми?

Вече загубиха сила някои от мотивите, които през предишните три години служеха като претекст за отлагане на значителното снижение на данъчните размери. Азиатската и последвалата я руска финансова криза са преодолени. Косовският конфликт е прекратен. Икономическата конюнктура в света и в Европа е добра. Частният сектор, който е най-чувствителен към равнището на данъчното облагане, произвежда над 60% от БВП. Фискалният резерв се приближава до 3 млрд. лв., а валутният резерв на управление Емисионно на БНБ е над 6 млрд. лв. (над 3 млрд. долара). През 2000-2001 г. вероятно ще постъпят над 1 млрд. долара от приватизацията на последните големи печеливши фирми и банки. Следователно в близка перспектива е изключена заплаха за финансовата стабилност на страната, независимо от това, че положителният ефект от намалението на данъчните размери се проявява постепенно във времето.

Истинската и непосредствена опасност е, ако не се намалят съществено данъчните ставки и не се осъществят неотложните мерки за ограничаване на бюрократичните пречки за бизнеса, контрабандата и корупцията, да продължи стагнацията при съществуващото непоносимо ниско равнище на производителност, доходи и потребление. Тогава дестабилизацията на икономическата и политическата система ще е непредотвратима.


Как се изчислява ефектът от намалението на данъчните ставки?


Министерството на финансите обяви, че според съгласувания с МВФ проект за снижение на данъчните ставки приходите в бюджета през 2001 г. ще се намалят с 500-600 млн. лева. Не е известно как са направени тези изчисления. Може да се предположи, че това е станало, като сумата на всеки данък през 2001 г. е установена чрез умножаване на досегашния и новия (след снижението на ставката му) процент към БВП с прогнозираната за 2001 г. величина на БВП. Тази величина по текущи цени е 28 017 хил. лв. при растеж 10%, 28 272 хил. лв. при растеж 11% и 28 526 при растеж 12 процента. Не се взема предвид обаче влиянието, което намалените данъчни ставки ще окажат върху инвестициите, върху броя на заетите, производителността, темпа на нарастване на БВП и данъчната основа, а също върху дела на сивата икономика и процента на събираемост на данъците.

Опит за изчисляване на бюджетните приходи през 2001 г. с отчитане на ефекта от намалените данъчни размери


Разглеждат се два варианта за промени в данъчните размери: съгласуваният с МВФ правителствен проект и нов вариант. В новия вариант освен предвиденото в правителствения проект снижение на корпоративния подоходен данък от 25 на 20% (за малките предприятия от 20 на 15%) и на социалноосигурителните вноски с 6,5%, се предвижда намаление на ДДС от 20 на 18% и допълнително снижение на ставките на данъка върху общия доход (средно със 17 на сто, вместо с 9 на сто по правителствения проект). Приема се, че средният процент на митата към БВП ще спадне през 2001 г. с 20% в резултат на съгласуваното със СТО, ЕС, ЦЕФТА и други организации снижение на тарифите, а процентът на акцизите към БВП ще остане същият.По експертна оценка предвиденото в правителствения проект снижение на данъчните ставки ще доведе до допълнително увеличение на БВП по текущи цени през 2001 г. с 1 процентен пункт (11% вместо прогнозираните 10%), а по новия вариант с 2 процентни пункта (12 вместо 10%). Също по експертни оценки събираемостта на различните данъци може да се подобри в резултат на намалената данъчна тежест между 8 и 20 процента. За отделните приходи се предполага, че подобрението на събираемостта ще бъде:

По правителствения проект По новото предложение
За данъка върху печалбата +20% +20%
За ДДС +8% +14%
За ДОД +8.5% +17%
За митата +20% +20%
За акцизите +8% +8%
За осигурителните вноски +10% +10%

Това би означавало да се свие делът на сивата икономика от предполагаемите 40% към БВП по двата варианта съответно на 37% и на 32%, което е напълно достижимо. При изчисляване на данъка върху доходите на физическите лица се взема също предвид, че процентът на безработните може да спадне през 2001 г. по правителствения проект от 18 на 16% (намаление с 11%), а по новото предложение съответно от 18 на 15% (намаление със 17 на сто). Средната заплата се очаква да нарасне през 2001 г. по двата варианта - съответно с 9 и с 10 на сто, а при непроменена скала на ДОД - с 8 на сто.

Изчисленията на ДОД и на ефекта от намалението на данъчните размери при тези изходни условия са дадени съответно в таблици 1 и 2.


Таблица 1 за изчисляване на ДОД

По правителствения проект
Етажи Ставки за етажа Персонал (хил.) Средна заплата Данък за 1 лице Сума на данъка (хил.)
До 100 Необл. 271 84 0 0
100-135 20 190 135 7 1330
135-400 26 1261 240 34.3 43252
400-1400 32 185 531 117.8 21793
Над 1400 38 11 1635 485.2 5337
Общо 1918 71712 2021 72504

По новото предложение
Етажи Ставки Персонал (хил.) Средна заплата Данък за 1 лице Сума на данъка (хил.)
До 100 Необл. 285 85 0 0
100-200 20 828 173 14.6 12089
200-500 26 820 322 51.7 42394
500-1500 30 83 701 158.31 3139
Над 1500 34 5 1760 996.4 4982

Общата годишна сума на данъка се установява, като месечната му сума се умножи по 12 и се раздели на 0.65, колкото е коефициентът на получаващите заплати платци към всички платци. Тази сума по правителствения проект е 1324 хил. лв., а по новото предложение е 1339 хил. лева.

Таблица 2 за ефекта от промените в данъчните ставки (млн. лв.)

Приходи
Показатели ДП ДДС ДОД Мита Акцизи Всичко Осигуровки Общо
1. Очаквани приходи за 2000 г. 885 2187 1170 229 781 5252 3250 8502
В т.ч. в % от БВП 3.4 8.6 4.6 0.9 3.1 20.6 12.8 33.4
2. Постъпления в 2001 г. по ставки от 2000 г. 953 2409 1289 252 869 5772 3586 9358
3. Постъпл. 2001 г. по ставки от правит. проект:
А/ без отчитане на ефекта 820 2409 1177 202 869 5477 3353 8830
Б/ с отчитане на ефекта 992 2625 1437 245 947 6240 3722 9968
4. Постъпл. по новия вариант:
А/ без отчитане на ефекта 820 2168 1067 202 869 5126 3353 8479
Б/ с отчитане на ефекта 1002 2516 1595 247 956 6316 3839 10 155
5. Разлика между р.3-А и р.2. -133 0 -112 -50 0 -295 -233 -528
В т.ч. в % към р. 2. -14 0 -8.7 -20 0 -5.1 -6.5 -5.6
6. Разлика между р.3-Б и р.2. -1 +216 +148 -7 +78 +474 +136 +610
В т.ч. в % към ред 2. 0 +9 +11.5 +2.7 +9 +8.2 +3.8 +6.5
7. Разлика между р.4-А и р.2. -133 -241 -222 -50 0 -646 -233 -879
В т.ч. в % към р. 2. -14 -10 -17 -20 0 -11.2 -6.5 -9.4
8. Разлика между р.4-Б и р.2. +49 +107 +306 -5 +87 +544 +253 +797
В т.ч. в % към р. 2. +5.1 +4.4 +23.7 -2 +10 +9.4 +7 +8.5

Вижда се, че без отчитане на ефекта от снижението на данъчните ставки, ако се приложи правителственият проект, приходите в бюджета от всички данъци ще се намалят през 2001 г. с 295 млн. лв., или 5.1%, а по новото предложение намалението ще е 646 млн. лв., или 11.2 процента. С отчитане на позитивния ефект от намалените данъчни ставки върху растежа на БВП облагаемите доходи и събираемостта общата сума на данъчните приходи през 2001 г. би се увеличила по правителствения проект с 474 млн. лв., или с 8.2% и по новия вариант - с 544 млн. лв., или с 9.4 процента. Ако се вземат предвид и осигурителните вноски, увеличението на общите бюджетни постъпления през 2001 г. при отчитане на положителния ефект от редуцирането на данъчните размери по правителствения проект би било 610 млн. лв., или 6.5%, а по новото предложение - 797 млн лв., или 8.5 процента.

Тези резултати не са нереалистични, като се има предвид, че през изминалите три години приходите на републиканския бюджет се преизпълняваха с 10 до 25 процента. В зависимост от конкретните условия е възможно част от положителния ефект от намалената данъчна тежест да се реализира в 2002 г. и по-нататък.


Направените тук изчисления могат да бъдат оспорени и в някаква степен коригирани. Разкритите тенденции обаче няма да се променят съществено. Отговорните държавни ведомства и институти разполагат с много по-пълна информация, за да извършат собствен анализ, преди да внесат в правителството и парламента окончателните проекти за изменения на данъчните закони.

Бел.ред. В статията Колко да се намалят данъците? от проф.Георги Петров, публикувана в бр. 30/2000 г. авторът е допуснал две технически грешки: Необходимо е да се има предвид, че общият данък върху печалбата, който всички фирми ще плащат от 2002 г., не е 28% както е написано в текста, а е 23.5%. Освен това едно лице с месечен доход от 200 лева ще плаща по новото предложение не 7 лв. (3.5%), а 20 лв.(10%).

Facebook logo
Бъдете с нас и във