Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ ЗАКОН СЕ ЧУВСТВА КАТО ДРОГИРАН МИКИ МАУС


Ремонтите на Закона за застраховането са хитът на
парламента за тази година. За десетина месеца народните избраници
направиха четири промени и допълнения на закона, а в следващите
дни предстои поредната, пета поправка.


Очакванията на всички са поне тя да е за добро. Какво
печелят от нея клиентите обаче - никой не се наема да коментира.


На свое заседание в началото на миналата седмица
(16 ноември) министрите разгледаха проекта за изменение на застрахователния
закон, разработен и предложен от Министерството на финансите,
в частност от Дирекцията за застрахователен надзор. Постъпки и
конкретни предложения за промяна в закона дирекцията направи още
в началото на март, както първи и нееднократно писа в.БАНКЕРЪ.
По една или друга причина тази идея постоянно се проваляше.


И прокуристите - с изискване за ценз


Много от застрахователните шефове, доказали качествата
си през годините, бяха подгонени от изискванията на закона за
определен ценз и се принудиха да се преквалифицират
от изпълнителни директори в прокуристи на застрахователно дружество.
Тази длъжност се изплъзна от законовите ограничения в досега действащия
застрахователен закон. Но с предвижданите промени и тя влиза в
кръга на изискването за висше икономическо или юридическо образование.
Поставя се изричното изискване ръководните застрахователни кадри
да имат и пет години трудов стаж в бранша. За завършилите математика,
информатика или друго висше образование остава утехата, че могат
да бъдат членове поне на управителните органи на застрахователните
дружества или дори да оглавят застрахователната дирекция - право,
което досега те нямаха. Тази промяна разширява кръга, от който
може да се избере заместник на Христо Христов за директорското
място. За шефовете на регионалните поделения обаче остава да действа
досегашният режим. Но застрахователните мениджъри като типично
български бизнесмени вече са намерили пътечката, по която ще заобикалят
закона - ще учредяват агентствата. Три месеца след влизането на
промените в сила лицата, които не отговарят на изискванията, остават
на улицата, гласят преходните разпоредби на проекта.


Новата дефиниция за застрахователен посредник


Проектът за изменение на застрахователния закон слага
край на досегашното неопределено положение на посредниците. Застрахователните
посредници (брокери) вече ще могат да упражняват дейност само
ако имат висше образование, опит в застрахователното дело и естествено
- издаден лиценз от надзорната дирекция. Агентите няма да се лицензират
и за тях няма да се изисква висше образование. Предвиждат се и
наказания за нарушенията, извършени от застрахователните посредници.
Те са 10 млн. лв., когато нарушителят е физическо лице, и 50 млн.
лв. за юридическо лице. Авторите на промените в застрахователния
закон смятат, че са облекчили живота на посредниците, но останалите
са на мнение, че полемиката за целесъобразността им тепърва предстои.




Край на апортите в застраховането


Апортните вноски, и най-вече неоправдано високите
им оценки, с които някои застрахователи успяха да изпълнят изискванията
за минимален уставен капитал и да се сдобият с лиценз, са причината
за една от най-съществените промени, които предстои да се направят
в застрахователния закон, обясниха авторите на проекта. Занапред
задължителният капитал на дружествата, извършващи застрахователна
дейност, ще е само паричен. Това означава, че се премахва възможността
застрахователите да използват апорт на имущество и ноу-хау като
средство за набиране или увеличаване на капитала. Нещо повече
- за в бъдеще се предвижда застрахователите да имат във всеки
момент парични средства на депозит, равняващи се най-малко на
половината от минималния им гаранционен капитал.


ДЗН придобива нови правомощия


Практиката досега показва, че заетостта на членовете
на Националния съвет по застраховане не дава възможност за нормално
функциониране на този орган и често води до по-бавно решаване
на някои неотложни въпроси. Затова се предлага промяна на застрахователния
закон, с която някои правомощия на националния съвет се прехвърлят
на надзорната дирекция. Това е резонно, особено след като НСЗ
изигра основната си роля за легализиране на застрахователния пазар.
В новите правомощия на надзорната дирекция ще влиза прехвърляне
на застрахователен портфейл, разрешение за придобиване на пет
и повече процента от капитала на дадено дружество, вливания и
сливания между застрахователни компании, откриване на процедура
по несъстоятелност и т.н.


Тотален контрол


се предвижда с предстоящата промяна на застрахователния
закон. По усмотрение на дирекцията или по сигнал отвън надзорниците
ще могат да правят внезапни проверки в офисите на застрахователните
дружества. Чрез тях ще се проследява финансовото състояние на
фирмите, ще се следи за неправомерни промени в условията на предлаганите
от застрахователя договори. Всяка проверка ще се осъществява с
изричното съгласие на директора на надзора. Застрахователният
закон ще задължи държавните органи и организации да оказват съдействие
на служителите на надзора при извършваните от тях проверки. Например
банките ще бъдат длъжни по искане на директора на застрахователния
надзор да предоставят информация за броя и кода на съществуващите
и закритите сметки в левове и валута на проверяваните лица. Освен
това кредитните институции ще трябва да приложат към направените
справки и списък по дати с последните извършени операции по сметките
на проверяваното дружество. Смята се, че така ще се даде сериозен
отпор на кешовото застраховане, което практикуваха
силовите застрахователи.




Надзорът плаши с драстични глоби


Всички лица, които все още не са отстранили прословутите
стикери на застрахователните дружества от своето движимо и недвижимо
имущество, подлежат на глоба. Ако се приеме предложението, тя
ще бъде от 100 000 до 500 000 лв. за физическите и от 500 000
до 2 млн. лв. - за юридическите лица.


Глоба в размер от 10 до 50 млн. лв. грози и всички
застрахователни дружества, които сключват задължителната Гражданска
отговорност под определените от дирекцията минимални тарифи.
Явно застрахователният надзор смята да обуздае нарушителите в
застрахователния бранш чрез увеличаване на размера на налаганите
санкции. За извършващите застрахователни услуги без изричната
благословия на ДЗН например глобата достига 200 млн.
лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във