Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ ПАЗАР СЕ КОЛЕБАЕ МЕЖДУ ВЪРХА И ДЪНОТО


Създаването на Дирекцията за застрахователен надзор
преди една година придаде завършен вид на процеса на легализация
на застрахователния бизнес и го извади от криминалния контекст,
в който го спрягаха. Надзорът обаче не успя, както се заблуждаваха
някои, автоматично да овладее създалия се с течение на годините
хаос в бранша. Така или иначе, резултат имаше - за първи път след
1946 г. застрахователният пазар е поставен на лицензионен режим.
Това доведе до регламентиране на строги правила за работа и сведе
нереално високия брой стопански субекти, работещи в застраховането,
до разумни и икономически обосновани граници. От 112 дружества,
декларирали миналата година пред Министерството на финансите,
че развиват застрахователна дейност, на пазара останаха само 25
лицензирани застрахователни компании. От тях 6 дружества са с
преобладаващо държавно участие, 3 са с изцяло чуждестранен акционерен
капитал, 2 са взаимозастрахователни кооперации, а 14 са частните
застрахователни компании. Надежда скоро да се появят на пазара
все още таят три взаимозастрахователни компании и две дружества
- Гранит и Левски Спартак. Реални шансове
да се сдобият с разрешително за упражняване на застрахователна
дейност засега има само Левски Спартак, към която
проявяват интерес чуждестранни акционери. Останалите кандидати
за лиценз спадат към групата на проблемните дружества
и не е изключено някой от тях да се прости с бизнеса си.


Осем компании вече изгоряха в кампанията
по лицензиране и предстои да прекратят ефективната си застрахователна
дейност. Други 10 дружества вече откриха процедури по ликвидация
и тази съдба очаква още над 30 застрахователи.


Дирекцията за застрахователен надзор остана длъжник
на застрахователите. След като наруши застрахователния закон (за
чието изпълнение трябва да следи), просрочвайки с близо месец
времето за лицензиране на дружествата, на 1 април (не на шега)
дирекцията даде първия лиценз на Орел, а след това
- набързо и на държавните компании. Това доведе до дисбаланс на
пазара, разтвори доста ножицата на ефективността между лицензираните
и нелицензираните застрахователи с доста големи финансови загуби
за последните. От групата на държавните застрахователи единствено
позакъсня лицензът на ЗПАД Булстрад. Но веднага щом
замириса на приватизация на компанията и на свежи
пари, въпросното разрешително бе издадено. Лицензирането на частните
застрахователи също не мина съвсем гладко. Нерядко в решенията
на овластените от закона органи, поне така се коментира в средите
на застрахователите, прозираше политически или икономически натиск.
Възникна и нова, непредвидена в закона формулировка - издаване
на лиценз под условие това даде повод за приказки: че на пазара
не всички са съвсем равнопоставени, че се прилага двоен стандарт
при лицензирането.


Застрахователният надзор не съумя и да коригира достатъчно
прецизно стария закон или да прокара нов, адекватен на изискванията
на пазара, на създалата се практика и на международните правни
стандарти в бранша. Със сериозни усилия от страна на работещите
в ДЗН, макар и с малко закъснение, все пак бе приета цялата необходима
поднормативна база, за да може застрахователният закон да не е
статичен, а действащ нормативен акт. При изготвянето на наредбите
и правилниците дирекцията често залиташе и не успяваше
отведнъж да налучка верния тон. Наложи се ремонт на някои от поднормативните
актове, но грешките са обясними и простими - 50-годишната пауза
в пазарната организация на застраховането казва своята дума.


Непростимо обаче е поведението на изпълнителната
и законодателната власт. Твърде много бяха за един наново структуриращ
се сектор четири безсмислени поправки на застрахователния закон
само за 18 месеца. С бездействието на държавното управление не
бяха усвоени 60 000 г. марки помощ, отпусната от Германския застрахователен
надзор на българската дирекция. Неуспех претърпя и проектът на
ЕС за оказване на консултантска помощ на ДЗН. Посредникът по изпълнение
на заданието DFC прекрати едностранно договора си с правителството.


Застрахователите коментират като минус в действията
на изпълнителната власт неоснователно въведените драстични данъчни
ставки в бранша, като се пренебрегва социалният ефект от този
бизнес и неговото бъдеще при създалите се нови условия. Започна
се тихо противоборство между ДЗН и Главно управление на данъчната
администрация, което все още не е завършило, но от него страдат
и застрахователите, и застрахованите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във