Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ ПОД ПЕТАТА НА ЗАКОНА

Първите проблеми възникнаха още преди новият Закон за застраховането реално да заработи. Навярно седмачето на нашето законодателство е трябвало да отлежи в главите на политическите ни мъже, след което да се роди една напълно доизносена законова рожба, удовлетворяваща всички заинтересовани страни и отговаряща на европейското законодателство.


В крайна сметка еуфорията, с която бе посрещната миналата година, постепенно започна да се изпарява и бе заместена в края на 1997 г. от силно притеснение. Застрахователните дружества очакваха неясното си бъдеще.


Първият удар - под пояса


бяха новите минимални размери на уставния капитал от 2, 3 и 4 млрд. лв. за различните видове застраховане. Законодателите така и не проумяха, че вместо прекомерно висок акционерен капитал, е необходим постоянен контрол от страна на застрахователния надзор върху спазване на границата на платежоспособност от всяко дружество. Финансовата устойчивост на един застраховател зависи не чак толкова от акционерния му капитал, колкото от правилното формиране, инвестиране и изразходване на средствата от рисковия и останалите резервни фондове. Какъвто и да е размерът на уставния капитал, той едва ли ще е в състояние да покрие всички хипотетични щети по поетите отговорности в сключените застраховки. Но пък и едва ли е възможно всички застраховани да станат потърпевши по едно и също време и да поискат наведнъж полагащите им се суми за щетите.


Удар втори - върху клиента


В стремежа си да разшири данъчната база и да осигури постъпления в бюджета на държавата финансовото министерство наложи 7% данък върху брутните застрахователни премии. Така застрахователните компании бяха принудени да калкулират данъка в цената на застрахователната услуга. И след като в крайна сметка застрахованото лице ще плаща за своята сигурност и на държавата, и на застрахователя, защо последният да негодува срещу приемането на новия данък? Всъщност единствено животозастрахователите издадоха стон на негодувание, но те са и най-засегнатите в бранша от влезлия в сила Закон за корпоративното подоходно облагане.


Третият шамар


за застрахователите изплющя в края на миналата година с приемането на Тарифата за таксите, събирани от Дирекцията за застрахователен надзор. Коментарът по приетата тарифа е излишен; достатъчно е едно изброяване на даждията. За да получи заветният лиценз, разрешаващ да се практикува общозастрахователна дейност, всяко дружество трябва да внесе скромната сума от 500 000 лв. - само за разглеждане на документите му от Дирекцията за застрахователен надзор. Цената на самия лиценз по принцип е 90 млн. лв. (3% от капитала). Но това съвсем не е всичко, тъй като за всеки вид застраховка (според закона те са 18) застрахователната компания ще трябва да плати още по 0.1% от акционерния си капитал, или това прави нови 54 млн. лева. Освен това застрахователите на три пъти през годината ще са принудени да внасят проценти от капитала си, за да поддържат вездесъщия лиценз за практикуване на дейността си. Може би като частична компенсация на другите финансови тежести, които се стовариха върху животозастрахователите, те ще е необходимо да внесат по-ниската сума за получаването на лиценза си - 60 млн. лв. плюс 6 млн. лв. за трите вида застраховки, които се предвиждат в закона. Всички тези значителни суми обаче намекват, че борейки се с монопола, държавата съвсем не го отхвърля. Просто отпуска няколко дупки от колана за новите претенденти на този пазар.


По информация от Министерството на финансите у нас има 120 застрахователни дружества. В действителност работещите са много по-малко, а след задължителното лицензиране по закона се очаква техният брой осезаемо да намалее. За да получат лиценз, новите застрахователни дружества ще трябва да отговарят на техните условия, залегнали в закона. А за съществуващите вече дружества, освен всичко останало, определяща роля при вземането на решение да получат право за практикуване на застрахователна дейност ще има досегашната им дейност.


Настъпилите промени в законодателството, а и твърде късите срокове за подаване на необходимите документи за лиценз (31 март) принудиха дружествата да побързат с привеждане на дейността си към последните, поне засега, изисквания на закона. Желанието на повечето от участниците на застрахователния пазар е да запазят извоюваните вече позиции. Непосилните законови изисквания обаче ги принуждават да прибегнат към всякакви правни еквилибристики - от сливания и вливания до отчайващи решения за прекратяване на стопанската дейност. И тъй като надеждата умира последна, на повечето дружества им остана единствено възможността да се надяват, че през оставащите три месеца ще намерят формулата на своето оцеляване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във