Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАСТРАХОВАНЕТО СЕ ОСВОБОЖДАВА НАПЪЛНО ОТ ОКОВИТЕ НА ДДС

Пълна паника е обзела повечето български застрахователи - след 16 дни изтича крайният срок, в който те трябва да декларират пред Дирекцията за застрахователен надзор (ДЗН) ще развиват ли досегашната си дейност, или ще се откажат от нея. А междувременно предстоят и нови промени в специализирания закон. Единственото хубаво в случая е, че този път те като че ли са за добро.


Днес (16 март) Министерският съвет трябва да разгледа предложенията за промени в Закона за застраховането и да свери часовника на нормативната му база с тази на Европейския съюз. Очаква се дори, че още тази седмица промените ще стигнат и до парламента. Законодателите са изразили готовност измененията да бъдат гласувани до края на март, когато изтича и крайният срок, до който застрахователите могат да кандидатстват за лиценз. Въпреки това дружествата в бранша ще трябва да подготвят своите документи според изискванията на сега действащия закон, а евентуалните промени в него ще се отразят на бъдещата им работа.


Лошата вест за застрахователите е


че предстоящите законови промени също не предвиждат удължаване на срока за подаване на документите за лиценз. А не са малко дружествата, които настояват точно за това. Браншовите сдружения на застрахователите дори поискаха среща с министъра на финансите Муравей Радев, за да възразят срещу лицензния срок, но тя така и не се състоя. А контрата остана в Дирекцията за застрахователен надзор. През април и май тя трябва да разгледа документите на всички дружества, които кандидатстват за лиценз. Тези, които ударят бинго, пък ще се наредят на опашка за благословията на Националния съвет по застраховане.


През следващите два месеца Дирекцията за застрахователен надзор ще трябва да одобри и плановете на компаниите, които са избрали лицензната процедура. Разрешението за притежаване на повече от 5% от капитала на застрахователно дружество също ще се дава от надзора и ще струва на собственика му 1% от стойността на неговия дял.


Вливанията и сливанията между застрахователите, които подлежат на разрешителен режим, отново зависят от благоволението на ДЗН. И очевидно следващите 12 работни дни няма да стигнат на дирекцията, за да изготви становищата си по тях. Затова от надзора разрешиха на застрахователите да подадат наведнъж всичките си документи - и за лиценз, и за сливане или вливане, и за придобиването на по-голям от 5% дял.


Интерес представляват и


възникващите казуси


Например, ако ДЗН не разреши на акционер в дадено дружество да притежава повече от 5%, то ще тръгне да търси по спешност нови партньори, които да попълнят изискуемия капитал. И едва след като ги намери, може да се надява, че разглеждането на документите за заветния застрахователен лиценз ще продължи.


Образователният ценз


се оказа поредният препъни камък и за застраховането. Според закона като ръководители на застрахователни компании могат да бъдат назначавани само хора с правно или икономическо образование. А в седмото си указание Дирекцията за застрахователен надзор посочи конкретните изисквания към квалификацията на лицата, заемащи управленски длъжности в дружествата. По този повод както банкери, така и застрахователи коментираха, че в България се ражда нова привилегирована управленска каста, в която ще намерят място дори тройкаджиите по икономика и право.


Ако днес Министерският съвет приеме предложените промени в застрахователния закон, ограниченията ще отпаднат, макар и отчасти. Актюерите няма да бъдат вечните черноработници, окопали се в купчина от папки със сложни изчисления, а ще могат да седнат на шефските кресла редом с богопомазаните си колеги - икономисти и прависти. По-любопитно в случая е друго: как българите успяха да си изберат законотворци, достойни да гласуват текстовете на закон, дискриминиращ така важните за застрахователния бранш специалисти с висше математическо образование. След като лишиха математиците от правото да управляват парите в банките, депутатите ни им забраниха да участват и в ръководните органи на застрахователните дружества. С планираните промени сега освен математици в управлението на застрахователните компании ще имат място и всички специалисти с инженерно образование.


Вечният въпрос - за яйцето и кокошката


възникна дори при регламентирането на взаимозастрахователните кооперации. До сега членството в тях водеше до автоматично застраховане на член-кооператор. Самият факт, че едно лице е влязло в подобна сдружение, бе достатъчен то да се счита за застраховано до излизането му от него. Ако днес правителството промени прословутия чл.15 от закона, всеки член на подобна кооперация ще я напуска веднага, след като застрахователният му договор бъде прекратен по една или друга причина.


Според новите промени в закона Дирекцията за застрахователен надзор ще получи допълнителни правомощия. В поправките на нормативната база се предвижда държавните органи и организации да оказват съдействие на служителите на надзора при извършваните от тях проверки. Например


банките ще бъдат длъжни


по искане на директора на застрахователния надзор да предоставят информация за броя и кода на съществуващите и закритите сметки в левове и валута на проверяваните лица. Освен това кредитните институции ще трябва да приложат към направените справки и списък по дати с последните извършени операции по сметките. Смята се, че така ще се даде сериозен отпор на кешовите плащания в полза на силовите застрахователи.


Ударите под пояса


може би ще изчезнат от застрахователната практика, ако се приемат предложенията за наказание на дружествата, които спекулират с минималния размер на задължителните застраховки. По този повод се предвиждат имуществени санкции от 10 до 50 млн. лв. за застрахователи, които сключват Гражданска отговорност с по-ниски застрахователни премии от установените от ДЗН. При повторно прегрешение компаниите ще трябва да се разделят с още 50 до 150 млн. лева. Така неспазването на закона ще се окаже доста скъпо удоволствие дори за финансово най-силните ни застрахователи. По-печално ще е, ако въпреки мерките отново се окаже, че законът е врата в полето.


Предстоящите му промени обаче ще запълнят правния вакуум около застрахователния брокер и застрахователния агент. Смята се, че


новата дефиниция на застрахователен посредник


ще изравни нашето законодателство с правната уредба на Европейския съюз. Така окончателно се слага край на досегашното разбиране за работата на тези лица.


Освен предложенията за промени в застрахователния закон се предвижда и една малка, но твърде съществена промяна в Закона за данъка върху добавената стойност. Към сегашния текст от чл. 9, ал.1, т.3, която освобождава застрахователните и презастрахователните услуги от ДДС, се добавя: ... както и извършването на посредническите услуги по тези застраховки. Това само по себе си означава, че и услугите, предлагани от застрахователните брокери и агенти, няма да подлежат на облагане с данък добавена стойност. Като се има предвид, че тежестта за продажбата на застрахователните продукти ще падне именно върху тях, облекчението само може да радва застрахователните компании. Защото техните полици ще имат по-атрактивна цена, която ще ги направи по-продаваеми. Гражданите също ще бъдат облагодетелствани от тази промяна, тъй като за в бъдеще ще плащат с 22% по-ниска цена за ползваните застрахователни услуги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във