Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАСТРАХОВАНЕТО Е ДЕЙНОСТ, КОЯТО ИЗИСКВА КАПИТАЛ

Румен Янчев, председател на ЗПАД Булстрад

В Закона за застраховането трябва да се извършват

редица промени, извън тези, които парламентът гласува на второ

четене. И преди е обсъждано, че съществува вероятност да се премине

на малко по-различен вариант - изработване на група от закони,

които ще регламентират застрахователната дейност. Например отделни

закони за надзора, за счетоводството, за фондовите резерви, за

посредничество, за презастраховане и т.н. Такава е практиката

в много от държавите, с които искаме да се съпоставяме, и може

би няма да е далече денят, в който в България също ще се възприеме

подобен подход. Но нека първо застрахователите да имат възможността

да работят в условията на действащ закон. Старият така и не заработи.

Според мен ще бъде малко странно в един момент всички

застрахователни дружества, независимо от дейността, която развиват

и портфейла, който обслужват, да имат един и същ капитал. Моето

мнение е, че е необходимо всяка компания да има различен капитал

в зависимост от застрахователната дейност, с която се занимава.

Например за Булстрад той трябва да е около 10 млрд.

лева.

Рано или късно, на базата на бизнеса, който развива,

и според различните застрахователни браншове, които практикува,

всяко застрахователно дружество само ще реши проблема дали да

остане с минимално изискуемия капитал или да го увеличи. Съгласен

съм, че капиталът е последната гаранция на едно застрахователно

дружество, ако то изпита сериозни финансови проблеми. В този смисъл

обликът на един застраховател не се определя от размера на капитала,

но и всеки, който иска да развива тази дейност, по принцип трябва

да бъде осигурен със сериозни средства. Друг е проблемът, че при

сегашните обстоятелства те трудно се набират.

В много от държавите минимално изискуемият капитал,

за да се започне застрахователна дейност е от 100 до 400 хил.

щ. долара. Но в тези страни няма да откриете средноголяма застрахователна

компания с капитал от 100-200 хил. щ. долара. Там се работи с

далеч по-сериозни числа от порядъка на милиони долари. Убеден

съм, че това постепенно ще стане и в България.

Пет години е достатъчен срок, в който застрахователните

дружества могат да се стабилизират. Петте години от първия проект

вече изтекоха. Дали е стабилен застрахователният пазар и дали

застрахователните дружества успяха да установят своя пазарен дял,

не бих искал да коментирам. Но факт е, че има стабилни български

дружества и те не са едно и две. Следователно презумпцията за

протекция във времето като че ли изтече. От друга страна аз лично

не знам през последните пет години чуждестранен застраховател

да е поискал да се настани на българския пазар и някой да му е

отказал. Не смятам и че скоро някой ще дойде със сериозни намерения.

Пазарните механизми навсякъде са едни и същи, независимо какви

са участниците в тях - само местни, чуждестраннии, или пък смесени.

Все пак идването на чуждестранни застрахователни

компании у нас ще бъде от полза и за българските потребители.

Съществува огромна група от застрахователни продукти, (не бих

казал, че те са непостижими за българските стандарти), които биха

могли да ползват българските граждани.

Мечтата ми е за строга регламентация на застрахователната

дейност. Не мисля обаче, че с промените в закона това ще бъде

постигнато 100 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във