Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАЩО ИВАН КИТОВ СЕ ОЗОВА В АРЕСТА?

ЗАРАДИ НЕВАЛИДНА ГАРАНЦИЯ
БИОХИМ ЩЕ ПИЕ ЧАША СТУДЕНА ВОДА


Денят е петък 13, месецът
- юни, годината - 1997-а. Рано сутринта бившият председател на
надзорния съвет на Бизнес Банка Иван Велинов Китов напуска дома
си под полицейски конвой, за да бъде откаран в Националната следствена
служба. Във фаталния петък Китов е арестуван, но не
в качеството си на бивш шеф на затворената Бизнес банка, а за
да отговаря пред следствието за деянията си като заместник-председател
на съвета на директорите на КРИСТАЛБАНК през 1993 година. В основата
на ареста е една злополучна банкова гаранция, издадена в полза
на Сиджи България инженеринг ЕООД. Срещу нея фирмата
получава от банка Електроника кредит в размер на 2.360
млн. щ. долара. След проверки в съда и в КРИСТАЛБАНК, която вече
е в ликвидация и се управлява от синдик, следствието установява,
че банковата гаранция е невалидна.


Проучване на в. БАНКЕРЪ
констатира, че въпросният невалиден документ е причината за една
дълга и сложна плетеница от съдебни спорове между КРИСТАЛБАНК
и ТБ Електроника, консолидирана впоследствие в СОФИЯБАНК,
която пък през август 1995 г. се вля в ТБ БИОХИМ.


Подписът със запетайка


1993-а е годината, когато
КРИСТАЛБАНК демонстрираше разцвета си и това й даваше самочувствието
да поема гаранции по валутни кредити в доста големи размери. Тогава
банката се управляваше от съвет на директорите в състав: Юри Нанев
Стайков - председател, Иван Велинов Китов - заместник-председател,
Гриша Кръстев Топалов - заместник-председател, Атанас Василев
Глухов - президент, Илияна Иванова Гиздашка - вицепрезидент, Боянка
Василева Гойлашка - вицепрезидент. Кредитната институция е представлявана
от шестимата членове на директорския съвет заедно или най-малко
от двама от тях, като вторият подпис задължително е трябвало да
бъде на президента или на някой от вицепрезидентите.


През есента на същата
1993 г. Сиджи България инженеринг кандидатства за
кредит от ТБ Електроника. При договарянето на заема
става ясно, че срещу исканите 2.360 млн. щ. долара за оборотни
нужди фирмата, представлявана според официалната регистрация от
едноличния собственик Валери Георгиев Станишев, ще заложи банкова
гаранция N055 от 22 ноември 1993 г., издадена от КРИСТАЛБАНК и
подписана от заместник- председателя й Иван Китов. Преди да бъде
отпуснат кредитът обаче, в ТБ Електроника се прокрадват
известни съмнения за автентичността на документа и те са изразени
в писмо, изпратено до ръководството на маданската банка.


Отговорът на КРИСТАЛБАНК
е получен в ТБ Електроника с телекс на 9 декември.
С него Юри Стайков уведомява някой си Илия Илиев от ТБ Електроника,
че поради отсъствието на заместник-председателя Иван Китов
автентичността на гаранцията не може да бъде потвърдена. Молим
- пише той - да не отпускате кредита до изясняване на случая.
В противен случай гаранцията става нищожна.


Няколко дни по-късно Иван
Китов е вече на работното си място, а в ТБ Електроника
пристига писмо с изходящ номер 096 от 17 декември 1993 г., чийто
текст гласи: Във връзка с наш телекс от 10 (?!) декември
ви потвърждаваме, че наша банкова гаранция с изходящ N055/22.11.1993
г., издадена в полза на Сиджи България инженеринг
пред вас, е валидна. В писмото явно е сгрешена датата, на
която е изпратен телексът. Освен това то е подписано от името
на председателя на СД на КРИСТАЛБАНК Юри Стайков, но със запетая
пред думата председател, а подписът е еднакъв с този
върху банковата гаранция, издадена от заместник-председателя Иван
Китов.


Въпреки всичко прокрадналите
се съмнения в ТБ Електроника отпадат и на 20 декември
1993 г. тя сключва договор N137 за отпускането на банков кредит
на фирмата Сиджи България инженеринг в размер на 2.36
млн. щ. долара. Любопитното е, че само два дни по-късно ТБ Електроника
де факто се влива в СОФИЯБАНК.


Когато става дума за усвояване
на кредитите, процедурата минава бързо и безпроблемно. Но когато
идва ред за връщането им, започва ходенето по мъките.
След като става ясно, че фирмата Сиджи България инженеринг
няма намерение да се издължи нито в определения срок, нито след
това, СОФИЯБАНК (като правоприемник на ТБ Електроника)
влиза в ролята си на добросъвестен кредитор и изисква задължението
си чрез съда.


На 28 ноември 1995 г.


КРИСТАЛБАНК получава призовка


по изпълнително дело N7002.
То е образувано на основание изпълнителен лист, издаден по решение
на 65-и състав от Софийския районен съд. С това решение на основание
чл. 237, буква ж от Гражданскопроцесуалния кодекс
(ГПК) маданската банка е осъдена да заплати на СОФИЯБАНК сумата
от 2.396 млн. щ. долара, от които 2.360 млн. щ. долара главница
по банковата гаранция и 36 000 щ. долара мораторна лихва, както
и 3 708 525 лв. разноски по делото.


В деня на получаването
на призовката новият председател на СД на КРИСТАЛБАНК Костадин
Иванов и Боянка Гойлашка - изпълнителен директор, пишат молба
до 65-и състав на Софийския районен съд, с която искат да се прекрати
изпълнението на взетото решение. Двамата твърдят, че при постановяване
на решението си съдиите не са взели предвид няколко съществени
факта.


Представената по
делото банкова гаранция 055/22.11.1993 г. не е документ, който
подлежи на изпълнение по реда на чл. 237 от ГПК - пише в молбата.
- Вярно е, че чл. 237, буква ж визира други
документи, въз основа на които законът допуска да се издава допълнителен
лист. Но това са документи, които закон или друг нормативен
акт сочат като годно доказателство, подлежащо на принудително
изпълнение. Никъде в българското законодателство не е посочено
изрично, че банковата гаранция подлежи на принудително изпълнение
по реда на чл. 237 от ГПК. Ето защо решението на съда, с
което се допуска принудително изпълнение на основание дадена от
КРИСТАЛБАНК банкова гаранция, противоречи на закона, смятат Костадин
Иванов и Боянка Гойлашка. Според тях СОФИЯБАНК е трябвало да насочи
претенциите си към КРИСТАЛБАНК по общия исков ред и не може да
ползва привилегия по чл. 237 от ГПК.


Известно е, че


договори, които противоречат
на закон


или друг нормативен акт,
са нищожни. Такъв е и договорът за банков кредит от 20.12.1993
г., твърдят представителите на КРИСТАЛБАНК. Аргументите им са,
че съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
паричните задължения се уговарят в местна валута, освен
в предвидените в закона случаи. А според нормативните актове
валутни кредити се отпускат само при сключени договори за покупко-продажба,
в които преобладава външнотърговски елемент. В конкретния случай
това не е така. На фирмата Сиджи България инженеринг
е отпуснат валутен заем за оборотни средства и никъде не е конкретизирано,
че той е свързан с външнотърговски договори.


Естествено КРИСТАЛБАНК
насочва в молбата си вниманието на съда към телекса, изпратен
на ТБ Електроника на 9 декември 1993 г., с който отказва
да потвърди гаранцията. Въпреки него ТБ Електроника
се доверява на пристигналото осем дни по-късно писмо с изходящ
N096 и сключва договора за кредит със Сиджи. Писменото
потвърждение обаче е негодно доказателство по смисъла
на ЗБКД и Решение N1612/15.09.1993 г. на Смолянския окръжен съд
за вписване на промени в управлението и представителството на
КРИСТАЛБАНК. ЗБКД императивно постановява, че всяка банка се представлява
най-малко от две лица, а цитираното решение на Смолянския съд
конкретизира кои две лица имат право да ангажират волята на КРИСТАЛБАНК.
В случая писмото е подписано само от едно лице, и то със запетайка
пред името на Юри Стайков. Оказва се също, че изходящият му номер
е поставен произволно от същото това лице и не отговаря на номерацията
в дневника за изходящи документи, воден от ТБ КРИСТАЛБАНК, който
е прошнурован, прономерован и подпечатан с печата на банката.
В действителност под изх. N096/16.12.1993 г. е заведено писмо
до трето за спора лице. Разбира се, това обстоятелство не би могло
да бъде известно на ТБ Електроника при отпускането
на кредита, но пък единият подпис, запетайката, сгрешената в писмото
дата на телекса са достатъчно на брой неточности,
които би трябвало да направят някакво впечатление в ТБ Електроника.


Друга интересна и съществена
подробност е ,че сметка N813 009 137 4 на маданската банка, въз
основа на която е издадена банковата гаранция, никога не е откривана
и съответно никога не е била захранвана със средства. За
капак извлечението по сметката е подписано от главен счетоводител
и експерт, а не от лицата, имащи право да управляват и представляват
банка. Важно е също така да се отбележи, че е невъзможно да се
открива сметка Гаранция във валута, защото такава
липсва в Националния сметкоплан на банките. Банковата гаранция
е задбалансово задължение и воденето му в баланса е невъзможно.


В крайна сметка представителите
на маданската банка обобщават в молбата си: Всичко казано
дотук води до единствено верния извод - дадената от ТБ КРИСТАЛБАНК
АД банкова гаранция е невалидна. Съобщението за нейната невалидност
е получено от СОФИЯБАНК АД (ТБ Електроника АД) достатъчно
време преди да се отпусне банковият кредит и той е отпуснат при
изключителна недобросъвестност към собствените търговски интереси
на кредитора.


Съдът обаче не смята така.
Осем месеца след като КРИСТАЛБАНК получава изпълнителния лист,


делото е прехвърлено


от 65-и на 34-и съдебен
състав в Софийския районен съд. На 17.07.1996 г. той отказва да
спре дело N7002/1995 г., образувано за привеждане в изпълнение
на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело N01146/95г. на
СРС (65-ти състав) по молба на КРИСТАЛБАНК.


В установения седемдневен
срок, на 25.07.1996 г., в Софийския районен съд се получава частна
жалба от КРИСТАЛБАНК, представлявана от главния й юрисконсулт
Ангел Кирилов Ангелов в качеството на упълномощен по делото. В
жалбата си юристът на маданската банка отново напомня всички факти,
изложени в молбата на Костадин Илиев и Боянка Гойлашка. Този път
съдът приема за основателни защитните аргументи на КРИСТАЛБАНК
и на 2 октомври 1996 г. 34-и състав издава определение, с което
уважава жалбата на маданската банка.


Очертава се, че от цялата
история не друг, а БИОХИМ ще изпие една студена вода.
В архива по делото се намира и нейното възражение като правоприемник
на СОФИЯБАНК. В него пълномощникът на изпълнителните директори
на БИОХИМ Илияна Попова моли съдиите да оставят без уважение
частната жалба на КРИСТАЛБАНК, тъй като определението на 34-и
състав на СРС от 17.07.1996 г. е законосъобразно и обосновано.
В исковата молба за издаване на изпълнителния лист са посочени
обстоятелствено всички доказателства за издаване на изпълнителния
лист и това е било основанието за издаването му.


Така или иначе, БИОХИМ
продължава да е потърпевшата от гаранцията на Иван
Китов. А ако не възбуди нова съдебна процедура, едва ли някога
ще успее да си върне вземането.

Facebook logo
Бъдете с нас и във