Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАЩО БАНКИТЕ СА КОНСЕРВАТИВНИ?

На срещата, проведена на 19 март в НДК, г-н Иван Костов призна общоизвестния факт, че българските банки са консервативни по отношение на отпускането на кредити. По-нататък премиерът формулира: Необходимо е да се създадат онези икономически условия, които да станат основа за силно доверие между банковия и реалния сектор. До болка вярно, както и правилният подход за разглеждане на проблемите от гледна точка на самите банки. Последвалите разсъждения обаче би трябвало да се погледнат с критично око.


Категорично не съм съгласен, че проблем номер едно за банките е бавната и мудна процедура по несъстоятелност. Първо, несъстоятелността на клиента е изключение от правилото - тя е най-крайното средство за удовлетворяване на кредитора и най-прецизното мерило за неговата кадърност. От друга страна, обявяването в несъстоятелност не може да компенсира системния* и корпоративен** риск, поет от банките при отпускането на кредити. Ако по законодателен път можеше да се тушират тези видове риск, чудя се защо още не сме се сетили да го направим. Второ, при сегашните изисквания за обезпечение и залози банките постепенно придобиват облика на заложни къщи, в които мениджмънтът отделя повече време и енергия в оценка на обезпеченията, отколкото в опознаване на клиента. Банката по-скоро трябва да е загрижена за финансовите перспективи на клиента, отколкото за бързата му ликвидация. И трето, но не и на последно място, по-важен проблем е не скоростта на процедурата по несъстоятелност, а нееднаквото третиране на отделните форми на собственост по отношение на несъстоятелността


Съгласен съм с г-н Костов, че банките са сравнително доволни от прекомерните ограничения по отношение на кредитирането. Но ако за въздържането от кредитиране е виновен само законът, то това би било бял кахър. Същността на проблема не е в посока банкер-прокурор, кредит-собствен капитал или в крайна сметка желано-позволено, той е в плоскостта лихва-риск. Най-голямото предизвикателство от въвеждането на Валутния борд не е разменното съотношение между двете валути, а съизмеримостта на корпоративния риск у нас и в Германия. Колкото и да е голяма надбавката над ОЛП при отпускане на кредити (понастоящем надвишаваща два пъти ОЛП), ножицата между лихвите и риска е очевидна. Повикът за повишаване на основния лихвен процент и промяна на методиката за изчисляването му могат да решат само една част от задачата. Това е по-леката част - количествената, а по-трудната, или качествената част, е да се снижат системният и корпоративният риск в България


Ако някой търси в друга посока целта на структурната реформа у нас, то по-добре да не я правим. Количественото увеличаване на частния сектор не означава автоматично снижаване на корпоративния риск и възвръщане на доверието между банковата система и реалната икономика.


Спорен е въпросът дали изменението на законите и изтеглянето на държавата от кредитния пазар ще повишат дела на инвестиционните банкови кредити. Нивото на риска и неговата динамика предопределят инвестиционния хоризонт. Все пак не само българските банки държат авоарите си в чужбина, а и българската държава. Държавата дори внася капитал в Черноморската банка за финансиране на регионални проекти, преди да е предприела такива стъпки в национален план.


Българската държава няма моралното право да критикува банките за това, което тя самата върши. По същество пречките пред инвестиционното кредитиране у нас не са в липсата на убедителна среда, освен ако под убедителна не се разбира конкретна форма на държавна гаранция. По света инвеститори и банки се насърчават за конкретни начинания поименно в писмена форма, а не абстрактно чрез медиите. Дефинирането на приоритети е необходимо, но не и достатъчно условие за развитие на инвестиционната дейност. Обективните дадености като плаващ лихвен процент, промени в данъчните и митническите тарифи, енергийна и инфраструктурна политика и др. правят инвестиционните разчети твърде условни и съпоставими с търсенето на петрол в черноморския ни шелф. Ако, говорейки за инвестиции, българските премиери използваха думите ние се ангажираме вместо ние трябва, едва ли щяхме да стигнем дотук.


Пишещият тези редове е завършил политикономия. Но дори и бегло запознатите с икономика ще ви кажат, че има принципна разлика между лихва и доходност. Идеята на премиера лихвеният процент да се определя от доходността по ЗУНК или от брейди книжата е неиздържана по следните причини. Първо, реален е този лихвен процент който, формиран чрез търсенето и предлагането на заемен капитал, отразява системния и корпоративен риск. От системния риск най-видната компонента инфлацията. Свързването на лихвения процент с доходността по ЗУНК или брейди книжа елиминира корпоративната компонента на риска и съществена част от системната - инфлацията, тъй като преобладаващата част от тези книжа са деноминирани в щатски долари. Второ, доходността по тези книжа се определя от търсене и предлагане извън България. Нещо повече - доходността по нашите брейди книжа се влияе съществено от световния брейди пазар, в който ние имаме нищожно тегло. Ако приемем идеята на г-н Костов, българският предприемач ще плаща косвено и за мексиканския риск. Трето, и двата вида ценни книжа (ЗУНК и брейди) са инструменти, заместващи несъбираеми кредити. Защо българският предприемач да плаща лихви на база минала несъстоятелност на държавата или нейни предприятия? Нали целта е той да е състоятелен, и то в бъдеще време.


Дискусията по тези и други подобни въпроси е жизненоважна за икономическото възраждане на страната. Например наложителна е дискусия за инфлацията у нас, но дискусия с немонетарни позиции. Авторът иска да вярва, че времената, когато всяка статия започваше с подходящ цитат и завършваше с фанфари, са безвъзвратно отминали.


* Най-важните компоненти на системния риск са свързани с:


- равнището и динамиката на основни макроикономически показатели като: БВП, държавен дълг, платежен баланс, безработица, инфлация, бюджетен дефицит, валутен курс и други;


- равнището на динамиката на фактори като: регионален риск, политически риск, етнически риск, риск, свързан с енергийна зависимост, достъп до пазари и други;


- други видове риск като: демографски, екологичен, здравен и др.



** Най-важните компоненти на корпоративния риск са свързани с:


- отрасловия и вътрешноотрасловия риск, степен на зависимост между отрасловите връзки, степен на технологична зависимост, степен на диверсификация, зависимост от външни доставчици и пазари и др.;


- степен на капитализация, структура на капитала, дялови участия и контрол над капитала и др.;


- пазарен дял и конкурентоспособност;


- финансови показатели;


- качество на мениджмънта и персонала;


- програми за развитие, инвестиционна стратегия и др.

Facebook logo
Бъдете с нас и във