Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАПОЧВАТ ЕМОЦИИТЕ ОКОЛО ПРОМЕНИТЕ В КОНСТИТУЦИЯТА

Парламентарната група на ОДС започва през тази седмица

консултации за промени в конституцията. Ще се обсъждат възможностите

за разширяване на мнозинството, необходимо за преодоляване на

президентското вето; правото на чужденците да купуват българска

земя; прецизиране на правомощията на съдебната власт и предложения

за съкращаване на процедурата за разпускане на неработещ парламент.

Целта на всички предложения е да се усъвършенства структурата

на държавата и да се оформят пълноценни и ефективни публични институции.

И най-вече да се освободи изпълнителната власт от натрапчивото

попечителство на депутатите.

Член 99 от Конституцията на Република България регламентира

реда, по който в случай на правителствена криза президентът възлага

последователно на три парламентарни групи да съставят правителство.

Чак при неуспех и на третата той назначава служебно правителство

и разпуска Народното събрание. На практика това дава възможност

гласоподавателите да изберат една политическа сила, а впоследствие

да ги управлява съвсем друга.

В парламентарните републики, каквато е и България,

една от най-важните функции на Народното събрание е да излъчи

и поддържа ефективна изпълнителна власт. Ако се окаже, че в парламента

няма силно мнозинство, което да поеме цялата отговорност за сформирането

и дейността на Министерски съвет, най-добре е чрез избори да се

формира нов състав на Народното събрание, който да излъчи силна

изпълнителна власт. Така в края на краищата ще се спази демократичният

принцип.

Според съвременното разделение на властите дейността

на правителството има най-пряко влияние върху ежедневието на обикновения

човек и цялостното моментно функциониране на държавата. Именно

поради това за нас, гражданите, изпълнителната власт е най-важният

държавен орган. Така е и във Франция, Великобритания, Германия,

САЩ - навсякъде, където ценностите на демокрацията определят стандарта

на живота и мисленето на хората. Разликата е само в това кой излъчва

състава на правителството, кой ръководи и контролира неговата

дейност.

В света са познати три основни решения на този въпрос.

В първия случай държавният глава, независимо дали е президент,

или монарх, поема изцяло бремето и отговорността за изпълнителната

власт. Той назначава членовете на кабинета. Той ръководи и координира

всички решения на министрите, той ги уволнява, ако намери това

за необходимо, и поема отговорността за всеки техен акт. Теорията

на политическата мисъл нарича държави с такова устройство на управлението

президентски.

Противоположно на това решение дава схемата, по която

изпълнителната власт се излъчва и се контролира от парламента.

Така е у нас. Това означава обаче, че в Народното събрание непременно

трябва да има мнозинство, което не само да излъчи Министерския

съвет, но и да подкрепя и поддържа неговата дейност. Мнозинство,

което е избрано по волята на народа и поема пред гражданите цялата

отговорност за управлението на държавата. Независимо дали това

мнозинство е коалиционно, или еднопартийно, то трябва твърдо и

открито да застане зад Министерския съвет и да се идентифицира

с водената от него политика.

Третият вариант е междинен. При него държавният глава

и парламентът си поделят отговорностите за работата на правителството.

Така например е във Франция. За теоретиците на политиката тази

система на управление на държавата е полупрезидентска. Първият

министър и съставът на правителството се излъчват от парламента,

но президентът участва в работата и заседанията на министерския

екип.

Някои политици изказват опасения, че промените в

чл.99 ще повишат правомощията на президента, повече отколкото

е допустимо за една парламентарна република. Аргументите им обаче

са много повече популистки и повърхностни, отколкото аналитични

или обективни. Според разпределението на отговорностите на властите

и функциите на държавните си органи България категорично е парламентарна

република. Точно затова е много важно конституцията коректно да

регламентира процедурите за излъчване и поемане на отговорността

за изпълнителната власт. В края на краищата не би трябвало основният

закон да допуска възможност за подмяна на народната воля.

Ако хората са гласували доверието си на една партия,

съвсем в реда на нещата е точно тя да управлява и да не е възможно

чрез политически интриги и задкулисни договаряния вместо спечелилата

политическа сила да управлява тази, която е получила най-малко

гласове. Така се получи с правителството на Любен Беров преди

време. То беше излъчено с мандата на най-малката парламентарна

група ДПС и с подкрепата на гласовете на Социалистическата партия.

А народната воля, формирала състава на 36-то Народно събрание,

беше съвсем различна.

С трикратното прехвърляне на отговорността за изпълнителната

власт чл.99 не само осигурява условия за опорочаване на вота на

избирателите. Сложната, продължителна процедура задълбочава правителствената

криза и лесно може да я превърне в общополитическа. Ако конституцията

беше различна и народните представители знаеха, че правителственото

мнозинство може да се промени само веднъж, това със сигурност

би охладило задкулисния им ентусиазъм и би превърнало и най-упоритата

опозиция в сериозен и делови партньор на управляващите. Сега конституцията

сама концентрира енергията и въображението на депутатите не върху

законотворческата им дейност, а върху всевъзможни варианти за

преструктуриране на парламентарното пространство.

Ето защо предложението на СДС чл.99 да бъде променен

така, че президентът да разпуска парламента, без да дава мандат

на трета парламентарна група, разчита и на този сериозен психологически

ефект.

Промяна обаче ще изисква много повече отговорност

и дисциплина от всеки депутат поотделно при вземането на решения,

засягащи изпълнителната власт, и точно това може да се превърне

в спънката за нейното приемане.

Консултациите започват тази седмица и засега обещанията

са за доста емоции и още толкова водопади от обяснения и аргументи

в двете посоки. В крайна сметка за промяна в конституцията са

достатъчни и само 161 гласа. Но желанието на управляващите, поне

до този момент, е за по-широка подкрепа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във