Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАПОЧВА ПОРЕДНАТА БИТКА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

ЩЕ СТАНАТ ЛИ ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ АГЕНЦИИ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ?

НЕСЪБИРАЕМИТЕ ВЗЕМАНИЯ ЩЕ ПОЛУЧАТ ЗЛАТНО ПОКРИТИЕ

Приетите от правителството поправки на Закона

за приватизация ще доведат до масирана замяна на дълг срещу собственост

- заявяваха многократно през последния месец правителствени стратези

на структурната реформа, между които вицепремиерът Александър

Божков и неговият заместник в Министерството на промишлеността

Марин Маринов. Промените в закона са козметични и няма да

изменят съществуващото положение - опонират им юристи, вещи

в търговското право. Коя от двете страни е права ще стане ясно

още до края на тази година, след като парламентът ремонтира основно

приватизационния закон. Но отсега е ясно, че предстои поредното

преразпределение на бившата държавна собственост. Този път козовете

в ръцете на играчите ще бъдат несъбираемите задължения на държавните

предприятия към банките, бюджета, социалните фондове и работниците.

И както обикновено става в пазарната икономика, ще спечелят не

толкова кредиторите, колкото компетентните и гъвкави посредници.

Неотдавна кабинетът прие една семпла поправка на

Закона за приватизацията, която ще бъде одобрена от парламента

през есента. Според нея кредиторите на едно държавно предприятие

могат да поискат замяна на дълг срещу собственост, без да се изисква

разрешението на Агенцията за приватизация. Кредиторите ще упражняват

това свое право не само в случай че предприятието вече е определено

за раздържавяване, а и когато има опасност то да изпадне в несъстоятелност.

Заместник-министърът на промишлеността Марин Маринов поясни, че

една от целите на поправките в ЗППДОП е да бъде избегната тромавата

процедура по несъстоятелността и да се дадат възможности за бърза

приватизация.

Имаме проблеми при приватизацията на много

фирми, тъй като инвеститорите се страхуват да поемат големите

им дългове. Това ще стане много по-лесно, когато банките превърнат

вземанията си в капитал. Тогава те ще могат да преговарят с потенциалните

купувачи и да продадат акциите или дяловете, които са взели срещу

дълг. Това е добра форма за ускоряване на приватизацията. Много

фирми са свръхзадлъжнели. В този случай банките ще трябва да редуцират

исковете си - така Марин Маринов описа пред в. БАНКЕРЪ

възможностите, които се откриват пред кредитните институции.

Сделките по замяна на дълг срещу акции

или дялове в предприятията ще се договарят между

кредитора и министерството, което е принципал на дружеството.

Според г-н Маринов по този начин държавата ще успее да защити

интересите си. Той добави, че ще се избегнат случаи, в които кредитор

разпродава активи на длъжника в ущърб на държавата и другите кредитори.

Марин Маринов отбеляза, че предстоящата преоценка на активите

на дружествата ще даде представа за истинската им цена и ще улесни

суаповите операции.

Кабинетът тепърва ще определи с наредба реда, по

който кредиторите ще предявяват претенции към държавните дружества.

Според експерти много е важно новият нормативен акт

за замяна на дълг срещу държавна собственост да освобождава суаповите

операции от държавни и нотариални такси. От тези налози по принцип

са освободени традиционните приватизационни сделки. Наредбата

трябва да защити и доставчиците на стоки и услуги. Те също трябва

да имат право да заменят дълговете си срещу собственост.

Държавните длъжници

и сега могат да се простят с част от своята собственост,

ако влязат в процедура за приватизация. Възможности за това дават

както Законът за приватизацията, така и специалната наредба за

прилагането му спрямо редица категории кредитори на държавни предприятия,

приета през 1994 година. Според ЗППДОП до два месеца след откриване

на приватизационната процедура кредиторите на държавното предприятие

могат да претендират вземанията им да бъдат разменени срещу собственост.

Разрешение за замяната дава Агенцията за приватизация, независимо

че процедурата по раздържавяване може да е обявена от друг орган

по чл. 3 на ЗППДОП (например отраслово министерство). Кръгът на

правоимащите кредитори е доста тесен спрямо общите разпоредби

на Закона за задълженията и договорите. В него влизат ДСК, търговските

банки (включително държавните), предприятията с по-малко от 50%

държавно участие, работниците и служителите на предприятието длъжник.

От кръга на дълговете, които могат да се заменят срещу собственост,

по принцип са изключени тези, които са свързани с доставките на

стоки и услуги. Те се признават само ако са по инвестиционен кредит.

Според юристи в досегашната наредба се съдържат редица

правни абсурди. На първо място, не е ясно защо сред кредиторите

по нея фигурира ДСК. Може ли да се говори за суапова приватизация,

след като касата е 100% държавна собственост? Освен това пак според

наредбата част от задълженията към доставчици (ако сме точни,

те са такива по Закона за счетоводството) са наречени инвестиционни

кредити. Това пък противоречи на Закона за банките и на бившия

ЗБКД. Според тях кредит могат да отпускат само юридически лица,

лицензирани от БНБ.

Из арсенала на обиграните адвокати

Съществуват няколко ефектни метода, по които кредиторът

може да реализира вземането си, без да се допитва до Агенцията

за приватизация. Основание за това дават Търговският закон, ЗЗД

и Гражданско-процесуалният кодекс. Кредиторите, включително и

търговските банки, ги предпочитат пред преговорите с принципала

на държавното дружество и Агенцията за приватизация, която обикновено

бави разрешенията за суапови операции.

Единият от начините е предприятието да обяви продажба

на активи или обособена част по ред, който не изисква разрешението

на Агенцията за приватизация. Продажбата се извърша чрез преговори

с потенциални купувачи и е съгласувана с кредитора. Лицето, което

купи предложения актив, вместо да плати в брой, се издължава на

кредитора. Той от своя страна закрива задължението на длъжника.

Също толкова проста е схемата, при която кредиторът

получава изпълнителен лист и заедно със съдия-изпълнител описва

част от имуществото на предприятието. Съдия-изпълнителят възлага

оценка и обявява публична продан на активите. Не е тайна, че върху

вещите лица, които извършват оценката, може да бъде оказано влияние

и те да играят в интерес на кредитора. Ако на търга

не се яви купувач, съдия-изпълнителят ги предава на кредитора

по цена, равна на 80% от първоначалната. Така кредиторът не само

удовлетворява вземането си, но даже има възможност да спечели

от последваща продажба на активите.

По-любопитно е, че и по двата начина замяната на

дълга се извършва

почти на тъмно

В повечето случаи не е ясно дали интересът на държавата

като собственик и на останалите кредитори е бил защитен.

Който се оплаква, че законът му пречи да събира

вземанията си, просто търси обяснение за своята пасивност. Трябва

да се разреши на всички кредитори да получат собственост срещу

дълг. Така например доставчиците по кооперирани доставки

са ощетени, защото ги няма в списъка на кредиторите, когато се

приватизира предприятието. Те обаче имат да получават огромни

суми. В същото време някои търговски банки, които са отпускали

кредити, без след това да следят за финансовото състояние на предприятието,

се намират в привилегирования списък. Не ми е известно досега

банка да е поискала замяна на дълг срещу собственост по реда на

действащата наредба - обобщава наблюденията си върху пазара

на лоши дългове адвокат Елена Мицева.

Не може да се отрече, че прокараните от правителството

проектоизменения в Закона за приватизация са израз на добрата

воля на кабинета спрямо търговските банки и частния бизнес. Но

от прегледа на юридическата практика става ясно, че освен промени

в нормативната уредба е необходима и промяна в отношението на

държавните чиновници към банките и другите кредитори на предприятията.

Не е тайна, че много от тях, включително и директори на предприятия,

пречат на реализацията на вземанията. Ако това не стане, държавната

собственост ще продължава да затъва в блатото на взаимната задлъжнялост,

а един ефективен и справедлив метод за приватизация, какъвто е

замяната на дълг срещу собственост, ще остане единствено в учебниците

по право.

Facebook logo
Бъдете с нас и във