Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАПОЧНАХА ЛИ РОКАДИТЕ СРЕД СИНИТЕ ФАВОРИТИ


Предколедна умора била обхванала редиците на управляващите.
От това се оплака премиерът Иван Костов миналата седмица, поднасяйки
на обществото и доза самокритика: В парламента оставяме
неизяснени редица начинания и проблеми. Напоследък правителството
направи поредица погрешни стъпки. Допусна да бъде въвлечено в
дебати и сценарии, които нямат нищо общо с реалните проблеми на
обществото... Все още не чувстваме подкрепата на политическите
кабинети. Много хора, които са натоварени с политическо доверие,
не си вършат работата и не се справят с отговорностите си...


Когато фактите говорят и боговете мълчат
гласи една древна мъдрост. А че фактите, изнесени от премиера,
са верни, никой не оспорва. Но има и друга житейска мъдрост -
когато политиците се самобичуват, бичът невинаги удря върху истинските
рани. В този смисъл логично е за се запитаме дали насочването
на вниманието към информационните и медийни несгоди на елита не
цели прикриването на други, далеч по-съществени трудности в управлението?


Всъщност достатъчно информирани източници твърдят,
че разбирателството в синия елит напоследък става все по-трудно.
Година и седем месеца след влизането във властта СДС започва да
изпитва първите симптоми на властническия синдром. Усетили се
сигурни и неуязвими за външни атаки, някои лидери на управляващата
партия започват да си съперничат.


От няколко месеца в синия елит се оформят две такива
групи. От едната страна са хората, които доскоро заемаха ключови
позиции в определянето на политиката на партията, т.нар., разбира
се, съвсем условно, кръг ХДС, чиито най-популярни
представители са Стефан Софиянски и Александър Божков. От другата
някои политически наблюдатели изправят бързо набиращите власт
Евгений Бакърджиев и Христо Бисеров.


Под тежкия похлупак на общата воля за спечелване
и утвърждаване на властта такъв проблем не се забелязваше. А пробуждането
според сини политици е станало покрай организирането на Десетата
национална конференция и доизграждането на партийната структура,
с което изцяло се бе нагърбил националният координатор Христо
Бисеров. Днес на практика редица възлови места в синята организация
заемат хора, ако не близки и верни на Бисеров, то поне със сигурност
отдалечени от столичния кръг ХДС. А след спечелването
на местната власт точно те ще се превърнат в един от най-важните
фактори в управлението на държавата.


Когато преди четири години Иван Костов пое властта
в СДС, той до голяма степен разчиташе на влиянието и амбициите
на хората от споменатия кръг. С тяхната много сериозна подкрепа
синият лидер стана и премиер. През цялото това време обаче Иван
Костов не престана нито за миг да форсира изграждането на СДС
като истинска партия, която един ден да му осигури властов ресурс
вместо различни идеологически кръгове. Партийното
строителство бе поверено на Евгений Бакърджиев за София и на Христо
Бисеров за страната.


Сега този процес вече приключи. След Десетата национална
конференция партията се превърна в работеща машина за производство
на власт и политическа подкрепа. Или точно в това, от което се
нуждаеше премиерът, за да не зависи от политически довереници.
Но пък точно заради това те се опитват да се съпротивляват - ако
не на неизбежния процес, то поне на тези, които го управляват.


Докато СДС държеше само централната политическа власт,
премиерът можеше успешно да управлява дори и само с помощта на
тесния кръг от министри и депутати. С вземането и на местното
управление обаче структурата на властта ще се разширява и ръководенето
чрез тесен кръг хора ще бъде абсолютно невъзможно. Това по съвсем
естествен начин ще ограничи влиянието на доскорошните фаворити
при вземането на сериозни политически и държавни решения. А подобна
заплаха е достатъчно сериозен мотив да вземат някакви предохранителни
мерки, а това не минава и без съперничество.


Сини депутати изтъкват, че в съревнованията
е въвлечен и безпартийният министър на вътрешните работи Богомил
Бонев. Точно неговото име медиите коментират като емблема на битката
срещу Христо Бисеров. Колкото до Евгений Бакърджиев, неговите
спорове с опонентите не намират място в пресата. Засега те остават
скрити зад стените на Министерския съвет. Същевременно се подчертава,
че доверието на премиера към Евгений Бакърджиев е абсолютно.


Тези, които познават Иван Костов, твърдят, че по
правило той обича да наблюдава и да изчаква, докато събитията
натрупат целия си политически потенциал и едва тогава, преценявайки
и най-малките подробности, да изиграе собствения си ход. Вероятно
и сега премиерът се опитва да оцени по достойнство
ситуацията, за да се включи в най-удобния и най-точния момент.
А дотогава малко самокритика не би навредила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във