Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАПЛАХИТЕ ЗА ВАЛУТНИЯ БОРД

През последните седмици
се появиха многобройни изказвания и публикации за заплахите срещу
постигнатата при Валутния борд финансова стабилизация в България.
И както е редно в такива случаи, бяха предложени мерки за избягване
на опасностите.


Едно виждане по въпроса


В интервю за в.Труд
от 15 и 16 януари и в доклад на научна конференция на УНСС през
декември миналата година проф. д-р Гарабед Минасян изразява опасение,
че вероятно към средата и през втората половина на 1998 г. ще
възникне напрежение във финансовата система. Главната причина
според него е свързана с външните шокове. Кризата в Източна и
Югоизточна Азия щяла да засегне някои от страните на Централна
и Източна Европа, които през последните години имат пасивен търговски
баланс. България нямало да представлява изключение. Натрупващото
се напрежение можело да бъде повод спекулантите да извършат масирано
прехвърляне на капитали, което ще породи ликвидни проблеми и затруднения
за банките. Валутният борд отслабва имунната система на
държавните финанси за защита срещу... външни шокове. Правителството
и Централната банка не могат да предприемат защитни мерки при
Валутен борд. БНБ няма възможност да стерилизира нарастващата
излишна парична маса и да рефинансира затруднените банки. Тя не
може да влияе и върху лихвените проценти, които са твърде ниски.
Инфлационният натиск ще се засилва.


Професор Минасян предлага
оригинално решение на тези противоречия. Заплахата за стабилността
на финансовата система може да се отстрани според него, ако Министерството
на финансите поеме и определена част от функциите, които
обикновено е длъжна да изпълнява една ортодоксална централна банка.
По-конкретно - то трябва да използва всички финансови инструменти,
за да ангажира парите, които сега практически се предлагат на
безценица. Например с емисии на вътрешен дълг да изкупува
външен дълг, да дава държавни гаранции при банковото кредитиране,
особено за структуроопределящи и жизненоважни
сфери. Така и икономиката щяла да стъпи на крака.


Прогнозите на проф. Иван
Ангелов


В някои отношения те са
по-малко песимистични, отколкото очакванията на проф. Минасян.
Неговият макроикономически анализ показвал, че сериозна
опасност от нова финансова дестабилизация ще възникне през
втората половина на 1999 и особено през 2000 година. Главните
причини за това ще бъдат натрупващата се умерено силна инфлация
и съответното увеличаване на реалния курс на лева
към марката. По негови оценки инфлацията за 1998 г. ще е 25%,
за 1999 - 15% и за 2000 г. - 10%, докато според правителствените
прогнози тя ще е съответно 16.4, 8.8 и 7.8 процента. Тя е била
17% през втората половина на 1997 г., т.е. след въвеждането на
Валутен съвет. Реалният курс на лева щял да се повиши от 875 лв.
за 1 г. марка в края на 1997 г. на 589 лв. в края на 2000 г. (по
правителствените прогнози съответно от 875 на 682). Следва да
се поясни, че под оскъпяване на лева се разбира отдалечаване на
фиксирания курс на лева към марката от реално намаляващата му
покупателна способност в резултат на инфлацията (на 1695 лв. за
1 г. марка през 2000 г. по прогнозите на Ив. Ангелов и на 1464
лв. за 1 г. марка по правителствените прогнози).


Инфлацията и обезценката
на лева


не можели да бъдат компенсирани
от нарастване на факторната производителност. От тях щели да дойдат
всички други беди: отрицателно търговско салдо, което влошава
и платежния баланс, увеличаване на бюджетния дефицит и дестабилизация
на банковата система. Чуждестранните инвеститори щели да бъдат
отблъснати от несигурността и намаляващото доверие към България.
При бавния икономически растеж ще се запазят високата безработица
и ниските доходи.


Тези отрицателни последици
от умерено високата инфлация в условията на фиксиран валутен
курс могат според проф. Ангелов да бъдат смекчени чрез по-значително
повишаване на общата факторна производителност, а оттам и на конкурентоспособността
на българското производство. Това зависело от стриктното
прилагане на режима на Валутен съвет, радикализиране
на структурните реформи, увеличаване притока на чуждестранни капитали,
събиране на част от външните вземания на България и евентуална
редукция на някои външни задължения.


Но доколкото било повече
от сигурно, че всички тези мерки нямало да дадат желания
резултат, Иван Ангелов предлага своя идея за спасение: левът да
се девалвира с 20-25% от 1 януари 1999 г., когато курсът му се
фиксира към еврото и то замени марката в качеството й на резервна
валута. По-нататък курсът на лева трябвало да стане пълзящ, но
с по-бавна стъпка от инфлацията, за да я забавя. Консервативният
МВФ можел да бъде убеден да се съгласи и подкрепи тази рационална
идея, ако правителството радикализира реформите. С предлаганите
промени щял да бъде преодолян стагниращият ефект на
фиксирания курс на лева и да се стимулира икономическият растеж.


Защо са неверни очакванията
за нова финансова дестабилизация?


Първо, защото не са приведени
никакви доказателства, че финансовата криза в Източна и Югоизточна
Азия автоматично ще засегне всички страни от Централна и Източна
Европа (ЦИЕ). Това би могло да се случи при наличие поне на две
условия: да има значителни преки или опосредствени връзки между
източноазиатските страни и страните от източноевропейския регион
или да е отслабена банковата и бюджетната система в тях в резултат
на увеличаване дела на лошите кредити, декапитализация на банките,
висок бюджетен дефицит, пасивен платежен баланс. Тези две предпоставки
сега не са налице в България. Няма обективни причини те да се
появят в близко бъдеще, ако последователно се прилага обявената
от правителството финансова и икономическа политика.


На следващо място без
доказване се приема, че умерено високата инфлация
(между 25 и 10% годишно според проф. Ангелов) ще продължи до 2000
г. и ще действа като фундаментален дестабилизиращ фактор. Но съвсем
не е задължително да се повтори това, което е било в други страни
с фиксиран курс (Чехия и Словакия) и с Валутен борд (Естония и
Литва). Без убедителна обосновка се предполага, че паричното предлагане
в България ще изпреварва паричното търсене. Не се взема предвид,
че във всяка от страните с Валутен борд умерената инфлация е била
предизвикана от едни или други отклонения от неговите принципи.


Забравя се или не се разбира,
че въведеният в България Валутен съвет е парична система, която
налага автоматично на всички стопански агенти (населението, фирмите,
банките и правителството) неотменими бюджетни ограничения и строга
финансова дисциплина. Никой не може да разходва повече, отколкото
получава, и не е в състояние да прехвърля дългове и загуби към
другите. Паричното предлагане не може да расте по-бързо от паричното
търсене, защото Валутният съвет (представен от БНБ) по закон извършва
емисия на банкноти и монети единствено срещу представена в замяна
резервна валута (германски марки). По тази причина покритието
на паричната база (парите извън банките и парите по сметки в Емисионното
управление на БНБ) никога не може да падне под 100 процента. Следователно
при Валутния съвет отпадат фундаменталните фактори за инфлацията
и в това е смисълът на неговото въвеждане.


Ако все пак продавачите
на някои стоки се опитат да наложат по-високи цени от световните
(по фиксирания курс към резервната валута), вносът на тези стоки
на по-ниски цени ще ги принуди да ги намалят. Предпоставка за
това е пълната либерализация на външната търговия чрез премахване
на административните ограничения и на допълнителните такси за
внос и износ и постепенното снижение на митническите тарифи. Правителството
осъществява либерализацията на външнотърговския и валутния режим
по силата на поетите от България задължения като асоцииран член
на ЕС, член на Световната търговска организация и в скоро време
- на ЦЕФТА. Критериите и изискванията на МВФ, Световната банка
и другите международни институции, които отпускат кредити на България,
са само външен израз на обективната необходимост от либерализация.


Усилията на правителството
за ограничаване на монополистичните и силови структури в бизнеса
и борбата му с организираната престъпност, рекета, кражбите и
корупцията са от изключително значение за нормализиране на пазара
и за ефикасното функциониране на автоматичния механизъм на Валутния
борд. Никое правителство не може да има успех и да оцелее, ако
не провежда такава икономическа и финансова политика. Това очевидно
се разбира от управляващите.


Може да се направи изводът,
че в България са налице обективните и субективните предпоставки
за бързо снижаване на инфлацията до равнището в Германия - страната
на резервната валута, а от 1999 г. - до равнището й в ЕС, т.е.
под 3% годишно.


Най-тежките проблеми ще
възникнат през тази година, когато се извършва ревалоризация (все
още непълна) на ДМА и се освобождават (и повишават) цените на
някои субсидирани досега основни стоки - електроенергия и топлоенергия,
транспорт, водоснабдяване и други. Натискът върху ценовото равнище
може да бъде смекчен чрез по-бързото усвояване на отпуснатите
от международните финансови институции огромни средства за техническо
обновяване и преструктуриране на тези сфери, а също чрез частичната
им приватизация и подобреното им управление.


Ако фиксираният в закона
курс на лева към марката съответства на равновесното му равнище,
повишаването на цените на едни стоки, в т.ч. и на нетъргуемите,
би следвало да се компенсира от снижаването на цените на други
стоки. Или да се ограничава от цените на търгуваните на външния
пазар стоки. Възможностите за снижаване на разходите и за икономии
във всички сфери на българската икономика са огромни. Финансовата
дисциплина, наложена от Валутния борд, притокът на капитали и
интересът на частните собственици след приватизацията са главните
предпоставки за бързото увеличаване на факторната производителност
и за неутрализиране на остатъчните проинфлационни фактори.


Не е основателно мнението,
че възможното пасивно салдо по търговския баланс и по текущата
сметка на платежния баланс задължително води до дестабилизиране
на финансовата система и в частност на банките. Ако се абстрахираме
от салдото по капиталовата сметка, автоматичният механизъм на
Валутния борд постоянно погасява отклоненията и възстановява равновесието
по текущата сметка. Например при покачване на цените и при увеличеното
търсене на вносни стоки и намаленото търсене на местни стоки салдото
по текущата сметка става отрицателно. Резервите на търговските
банки намаляват и те отпускат по-малко заеми. Лихвените проценти
нарастват и доходите спадат. Намаляват се търсенето и цените на
местните стоки. При по-ниските цени търсенето на местни стоки
отново се засилва, а търсенето на вносни стоки спада. Възстановява
се равновесието по търговския баланс и салдото по текущата сметка
става нула.


В България, както и в
други страни, въвели Валутен борд след хиперинфлация и финансова
криза, като правило през първите години е налице силен приток
на чуждестранни капитали и значително активно салдо по капиталовата
сметка на платежния баланс. Очакваните валутни постъпления от
приватизацията, ускорена в резултат на постигнатата финансова
и политическа стабилност, а също и от външни заеми и частни инвестиции
със сигурност ще превишат през следващите години големите валутни
плащания по външния дълг и възможното пасивно салдо по текущата
сметка. Това ще намери израз в бързото увеличаване на нетните
инвестиции в българската икономика и ще ускори техническото обновяване
и преструктурирането на производството.


Ще нарастват с високи
темпове конкурентоспособността и продажбите на български стоки,
както и доходите на фирмите и на работниците. Брутният вътрешен
продукт ще може да се увеличава с 6 до 10% годишно, особено като
се има предвид крайно ниската изходна база през 1997 година. На
тази основа ще настъпи


трайна стабилизация на
банковата система и бюджета


Ако се стигне до прегряване
на икономиката и до по-голямо пасивно салдо по текущата сметка,
отколкото е активното салдо по капиталовата сметка, и платежният
баланс стане пасивен, ще задейства саморегулиращият се механизъм
на Валутния борд и равновесието ще се възстанови. Разбира се,
при съответно забавяне на икономическия растеж.


Тези изводи са доказани
от теорията и от опита на страни, прилагащи ортодоксален Валутен
борд, както и от негативния опит на държави с мек
Валутен съвет.


Четвърто, интерпретацията
на фиксирания в закона валутен курс и лихвените проценти, както
и на влиянието им върху финансовите баланси и реалния сектор е
погрешна, защото е направена при игнориране на зависимостите между
променливите величини в условията на Валутен съвет.


Твърдо определеният в
закона и неизменен за неограничен период курс на националната
валута към резервната валута е


котвата, която чрез лихвения
процент предопределя движението


на цените, доходите, вноса
и износа на стоки и капитали и поддържа динамичното равновесие
на платежния баланс, на паричното търсене и предлагане и другите
баланси. Умерено подцененият или надценен (според Иван Ангелов)
фиксиран курс на лева към марката може първоначално да създаде
известни проблеми, като остатъчна инфлация или дефлация, имащи
съответно стимулиращ или стагниращ ефект върху стопанската дейност.
Но след приспособяването на другите променливи към фиксирания
курс, което става през първите месеци или години след въвеждането
на Валутен съвет, тези ефекти се изчерпват и загубват значение.
Да се търси по-нататък решение на проблемите за конкурентоспособността
на българските стоки и за уравновесяване на търговския баланс
чрез евентуални корекции на фиксирания в закона курс на лева означава
да се блокира автоматично действащият механизъм на Валутния съвет
и България да се върне към традиционната парична система с присъщото
й дискреционно управление. Но осъществената по този начин реставрация
на предишната парична система ще бъде неизбежно съпроводена с
тежки финансови сътресения, кризи и загуби. Същите изводи важат
и за прехода от пазарен към управляван, манипулиран лихвен процент.


Предложенията на проф.
Минасян и проф. Ангелов за предотвратяване на финансовата дестабилизация
водят фактически към


дискредитиране и провал
на Валутния борд


независимо от добрите
им намерения.


Ако Министерството на
финансите започне да изпълнява посочените от проф. Минасян основни
функции на ортодоксалната централна банка и да използва нейните
инструменти, автоматичното саморегулиране при Валутния съвет наистина
ще бъде заменено с дискреционно управление (на лихвения процент,
паричното предлагане и търсене и пр.). Доколкото се предполага
формално запазване на Валутния съвет, но при блокиране и разрушаване
на неговия автоматичен механизъм, ще възникнат неразрешими противоречия,
несигурност, негативни очаквания, спекулации и сътресения на финансовите
пазари. Държавните гаранции при банковото кредитиране ще подкопаят
отговорността на стопанските субекти за техните решения и ще деформират
реакциите им към пазарните индикатори и котвите на Валутния съвет.
Ще се засили разрушителното влияние на корупцията. България ще
се върне постепенно към хаоса, познат от предишните години. Ще
бъде изпусната последната възможност, каквато е Валутният борд,
за стабилизация, излизане от кризата и интегриране в Европейския
съюз.


Проф. Ангелов разбира,
че ограничаването на инфлацията и предизвиканата от нея финансова
дестабилизация е възможна при стриктно прилагане на правилата
на Валутния съвет и радикализиране на реформите. Той е съгласен
да се изчака до края на 1998 г., за да се видят резултатите. Но
понеже е повече от сигурен, че тези резултати ще са
негативни, предлага девалвация на лева и замяна на фиксирания
в закона курс с пълзящ курс, привързан към еврото от началото
на 1999 година.


Той обаче не е обяснил
две неща: какво ще стане с паричната система, наречена Валутен
съвет? Няма ли очакванията за предстоящите промени на валутния
курс да породят неконтролируеми процеси на покачване на цените
и лихвените проценти, бягство от лева, всеобща дестабилизация
и несигурност?


Ако се помисли, ще се
разбере, че


пълзящият привързан валутен
курс е несъвместим


с Валутния борд и разрушава
неговия автоматичен механизъм, а с това и постигнатата финансова
стабилизация. Такова решение е самоубийствено за България. То
не може да бъде одобрено от МВФ и от управляващото мнозинство,
въвело Валутен съвет преди по-малко от една година.


Истинските заплахи срещу
финансовата стабилизация не могат да се премахнат чрез отклонение
от принципите на ортодоксалния Валутен съвет или чрез фактическото
му отменяне. Тъкмо обратното, последователното прилагане на изискванията
на Валутния борд създава неотменима принуда към всички власти
и институции в България да продължат по-твърдо и решително структурните
и социалните реформи.


Действителните опасности
от дестабилизация на паричната система, на банките и бюджета и
от продължаване на стагнацията в производството, заетостта и доходите
могат да се проявят:


* В забавяне и непрозрачност
на приватизацията под влияние на силови и криминални структури
в бизнеса и корумпиране на хора и звена от различните етажи на
държавната власт. Ще навреди сериозно и заблудата, че в края на
1999 г. ще бъдат приватизирани 73% от държавната собственост,
при план за раздържавяване по-малко от 2 млрд. щ. долара (от общо
15-20 млрд. долара пазарна стойност на активите на държавните
фирми без дълговете им). Ако държавните банки не се приватизират
сега с участието на солидни чуждестранни финансови институции
и частните банки не се консолидират, някои от тях трудно ще издържат
на финансови сътресения и атаки. Качеството на банковото обслужване
ще остане незадоволително.


* Най-голяма ще бъде опасността
за смущения, деформации и дори неефикасност при функционирането
на автоматичния механизъм на Валутния борд, ако либерализацията
на стоковите, финансови и валутни пазари съобразно международните
стандарти се извършва бавно и непоследователно.


* Запазването на високите
ставки на данъците и таксите (с отделни изключения) ще поражда
силен натиск за преференции, скрити субсидии, протекционизъм и
пр., които могат да сринат твърдите бюджетни ограничения и финансовата
дисциплина, налагани от Валутния борд.


* Отложената реформа в
социалната сфера и извършваните в нея палиативни и противоречиви
промени пораждат напрежение за бюджета и затруднения при изпълнение
на функциите на здравната, образователната и пенсионната система.


* Финансовата стабилизация
и намалението на риска като главни условия за активизиране на
стопанската дейност и притока на външни инвестиции не могат да
бъдат постигнати, ако не се използват всички законови средства
за съществено ограничаване на икономическата, криминалната и организираната
престъпност и за възвръщане на сигурността за живота, честа и
имуществото на гражданите.


Тези опасности могат да
бъдат избягнати, ако се осъзнае, че друга алтернатива за България
(и за тези, които я управляват) няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във