Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОНЪТ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ДЕПОЗИТИТЕ ПРЕСКОЧИ ПЪРВАТА ПРЕГРАДА

Законът за гарантиране на влоговете най-сетне се приближи до входа на пленарната зала. В края на миналата седмица депутатите от Бюджетната комисия единодушно го одобриха и по всяка вероятност още в сряда той ще бъде приет на първо четене. В комисията обаче народните представители повдигнаха не един и два въпроса, на които законопроектът в сегашния си вид не дава отговор.


Действието на Валутния борд у нас и последвалата го стабилизация в банковата система налага изработването на принципно нов закон, който да постави основите на модерна, икономически аргументирана и стриктно дефинирана защита на спестяванията на българите. Известно е, че Закон за държавна защита на влоговете бе приет още преди две години, но той бе написан почти на коляно под натиска на паниката, породена от банковите фалити. С приемането на новия закон старият ще бъде изцяло отменен.


Според заместник-министъра на финансите Пламен Орешарски два са основните моменти в новия нормативен акт. Първият е, че законът урежда евентуални бъдещи събития, тъй като ще регламентира начина на защита на влоговете в банките, които тепърва ще имат нещастието да фалират. Кредитните институции, които вече са обявени в несъстоятелност, работят в съответствие с действащите в момента разпоредби.


Вторият важен момент, според г-н Орешарски, е, че средствата за гарантиране на влоговете ще се осигуряват от търговските банки. Законопроектът предвижда за целта да се създаде специален фонд. Постъпленията в него ще идват от задължителните отчисления на всички търговски банки, които имат право на влогонабирателна дейност. Там ще постъпват и доходите от дарените на фонда средства.


По думите на правния секретар на УС на БНБ Валери Димитров новата редакция се съобразява с пазарните принципи. Вноските, които търговските банки ще направят във фонда, са еднократни (встъпителни) и ежегодни. Съгласно проекта встъпителната вноска е 1% от записания капитал на кредитната институция, но не по-малко от 100 млн. лева. Тя ще трябва да бъде преведена по сметка във фонда в срок до 30 дни след вписването на банковото дружество в търговския регистър. Вноската е задължителна и за клоновете на чуждестранните банки у нас. В случай че дадена банка забави плащането, за срока на просрочието ще й бъде начислена лихва. Вноските във фонда ще се признават на кредитните институции за разход.


Годишната премийна вноска на всяка кредитна институция ще бъде равна на 0.5% от общата сума на привлечените от нея средства към 31 декември на предходната година. Законът въвежда понятието влогова база, с което определя съвкупността от всички средства, привлечени от банката. Левовата равностойност на вложенията в чуждестранна валута се определя по курса на БНБ в деня на плащането.


Задължителното участие на всички банки, които имат правото да извършват публично влогонабиране в системата за гарантиране на депозитите, предизвика остра дискусия сред народните представители. Венцеслав Димитров, депутат от ОНС, предложи поголовното включване да се замени с диференциран подход. Има банки, които няма да фалират, и всеки знае кои са те. Защо тогава те трябва да правят вноски, равни с институциите, чиито ръководства провеждат рискована политика? Банков надзор би следвало да направи разграничение между стабилните и проблемните банки. Така рисковите кредитни институции ще внасят по-високи вноски във Фонда за гарантиране на депозитите. За здравите банки пък трябва да се предвидят по-ниски, дори нулеви вноски - коментира г-н Димитров.


Много трудно може да се направи рейтинг на банките и той да служи и за вбъдеще - опонира заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски, който се аргументира с пример от 1993 г., когато Световната банка бе определила три финансови институции, показали тогава най-добри показатели за агенти по обслужването на кредитна линия. Няколко години по-късно две от тях вече са обявени в несъстоятелност. Ако тогава трябваше да се приложи този принцип на диференциация на вноските във Фонда за защита на влоговете, тези три банки изобщо не трябваше да превеждат средства във фонда - заключи г-н Орешарски.


Изключително спорен бе и въпросът за максималния размер, до който се простира защитата на влоговете. Според депутатите той е прекалено нисък. Законопроектът определя влоговете до 2 млн. лв. да се ползват с 95% защита. Вложенията над тази сума, когато не надхвърлят 5 млн. лв. ще се гарантират до 80 на сто. Валутните влогове ще се изплащат по курса на БНБ към деня на отнемане на лиценза на банката.


Целта е да се гарантират най-вече дребните спестители. А огромната част от спестяванията на населението, доколкото съществуват, са точно в тези граници. Влогове над 5 млн. лв. не бива да се гарантират и всеки притежател на такива суми в банките трябва сам да преценява риска, който поема - заяви председателят на Бюджетната комисия Йордан Цонев.


Но пък ако се увеличи прага на защита банките съответно ще трябва да правят по-големи вноски. А на това банките едва ли ще се съгласят.


Венцеслав Димитров пък напомни, че в масовия случай хората спестяват пари, за да си купят кола или апартамент, което не е някакъв лукс, а необходимост. С два милиона лева обаче не може да се купи нито едното, нито другото и ниската граница за почти пълна защита ще накара хората да разхвърлят парите си в няколко банки - коментира депутатът от ОНС.


Народните представители от ПГДЛ се обявиха против текста, според който председателят на управителния съвет на Фонда за гарантиране на депозитите ще се назначава от президента на републиката. Мотивът им е, че не бива да се вменяват подобни функции на държавния глава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във