Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОНЪТ ЗА ЦЕННИТЕ КНИЖА ЧАКА ТЕЖКАТА ДУМА НА ПАРЛАМЕНТА

Играчите на българския капиталов пазар - повече у нас и по-малко в чужбина - с нетърпение очакват парламентът най-сетне да се захване с два законопроекта - за публичното предлагане на ценни книжа и за пенсионните фондове. Първоначално бе обещано законите да бъдат приети окончателно приети до края на лятната сесия, но уточненията продължиха твърде дълго. Най-вероятно народните избраници ще обърнат внимание на ценните книжа и пенсионните фондове едва в началото на есента. Работата няма да е малко - не само поради натрупаните проблеми, но и заради големия обем на текстовете - законът за публичното предлагане на ценни книжа съдържа 222 члена, а този за допълнителното пенсионно осигуряване - 109.


Най-много спорове при обсъжданията на закона за публичното предлагане на ценни книжа предизвиква определението за публично дружество. Някои експерти не изключват текстът на чл.110 от проекта да бъде изменен така, че предприятията, които ще се продават на централизираните търгове при новия вариант на масовата приватизация,


да загубят статута си на публични дружества


Сегашният текст, под който стои и подписът на премиера Иван Костов, гласи, че всички дружества, които се приватизират при условията на публично предлагане, се смятат за публични.


Основно място в променения норматив заема предложението книжата на публичните дружества да бъдат безналични. Това гарантира относителна честност на сделките с тях, доколкото те могат да се сключват само с участието на инвестиционен посредник. Иначе според Търговския закон има възможност акциите да бъдат налични и на приносител. Промяната на статута им в безналични обаче прави търговията с тях абсолютно непроследима. Не може да се държи сметка за това кой акционер какъв дял от дадена компания притежава, да не говорим, че се появява реалната опасност при търговията да бъдат използвани и силови методи. Естествено подобни актове не са изключени сега - като се предлага за подпис пълномощно, което дава право на упълномощения да продава акциите дори и на самия себе си. В доста случаи акции от дребни акционери се придобиват срещу плащане на ръка - обикновено на сума, далеч по-ниска от истинската стойност на акциите. Единственият начин да се прекрати този борсов рекет не е превръщането на акциите в безналични, а в повишаването на инвестиционната култура на техните притежатели. Това е една от основните цели пред Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници. Някои от членовете на асоциацията пострадаха преди няколко месеца, когато техни агенти платиха на акционери за пълномощни от описания по-горе тип, но се оказа, че акциите вече са били продадени.


Проектозаконът за публичното предлагане на ценни книжа за първи път ясно разграничава


първично предлагане и вторична търговия


Според текстовете на променения закон първичното предлагане следва да бъде прерогатив на самия емитент или на упълномощен от него за тази цел инвестиционен посредник. Дава се възможност и инвестиционният посредник да поеме емисията - т.е. да запише за своя сметка част или цялата емисия. В практиката на развитите пазари този процес се съпровожда с договор, чрез който посредникът се задължава и да поддържа със свои средства равнището на цената на съответна ценна книга за определен период от време: обикновено между две и три седмици след записването на цялата емисия.


Институцията, която контролира капиталовия пазар, вече ще има ново име - Държавна комисия по ценните книжа. Тя ще се издържа от извънбюджетна сметка. Средствата в нея ще постъпват основно от държавния бюджет, но приходи ще има и от такси за извършвани услуги и субсидии от други организации. В момента в Комисията по ценните книжа и фондовите борси работят близо 250 души, като основната част от тях се занимават с надзора на публичните дружества. Техният брой се увеличава, а с това нараства и обемът на информацията и съответно нуждата от контрол. Приходите на институцията все още не са достатъчни, за да покрият нуждите от техника и софтуер. Не е тайна, че и заплатите не са от най-високите в държавните учреждения. А реално отговорностите на служителите в комисията могат да бъдат сравнени с тези на чиновниците в Българската народна банка, защото и едните, и другите имат достъп до


конфиденциална информация


На всички е ясно, че най-добрата гаранция срещу изтичането на информация е не толкова контролът или подписването на декларации за неразпространяване на данни, колкото по-доброто заплащане. Неслучайно след кратък, но пълноценен от гледна точка на самообразованието престой в комисията, някои нейни служители поеха към частния бизнес, където тяхната осведоменост се оценява по достойнство.


Новият закон засилва правомощията на комисията в областта на контрола - например тя има право в някои случаи дори да иска от районните съдии разрешение да се разкрие банкова тайна.


Всички публични дружества са задължени при проверка да предоставят всички поискани им документи.


Известно е, че изявленията както на централния банкер, така и на председателя на комисията по ценните книжа винаги се слушат с огромно внимание и обикновено оказват сериозно влияние върху поведението на пазара. Подобна на БНБ, която внася два пъти годишно отчет в парламента, новият закон за публично предлагане на ценни книжа задължава и комисията да се отчита веднъж годишно, но пред Министерския съвет. Отчетът трябва да бъде представян до 31 март и да съдържа коментар за състоянието на пазара и за неговите перспективи, преценка за ефективността на нормативните документи, които уреждат дейността на пазара, данни за организацията и кадровата политика на комисията и други информации, които може да поиска Министерският съвет.


Въпросите, които заслужават оъждане, разбира се, са много повече от посочените дотук. Тепърва трябва да се чуят и играчите на пазара, които са най-заинтересувани той да е добре регулиран.

Facebook logo
Бъдете с нас и във